Решение № 210 от 28.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Русе, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520202265 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Изба Пиргово“ ЕООД, против Наказателно постановление № 18-2200058/20.10.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Представят се писмени бележки, с които се доразвиват наведените в жалбата съображения. Моли се обжалваното наказателно постановление да се отмени и се претендират направени разноски за процесуално представителство.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Павлина Стоилова, която заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. В подкрепа на тезата си, застъпва доводи за доказаност 1 на приетите за осъществили се факти, изложени в наказателното постановление, а именно, че И.Б. е полагал труд, без да има сключен трудов договор. Излага съображения, че при съставянето на АУАН-а и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от представител на дружеството-жалбоподател на 10.11.2022 г., а жалбата е подадена на 23.11.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 23.08.2022 г. бил сключен граждански договор между „Изба Пиргово“ ЕООД, в качеството му на възложител, и И.К.Б., в качеството му на изпълнител. С договора изпълнителят се задължил да извърши определена от възложителя работа, а именно товарене, разтоварване и смилане на грозде /чл. 1 от Договора/, срещу което следвало да получи възнаграждение в размер на 40 лева на ден /чл. 2 от Договора/. Изпълнителят се задължил да извърши договореното в срок до приключване на работата.

На 24.08.2022 г. при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство на „Изба Пиргово“ ЕООД в обект на контрол – лозов масив – мускат, местност „Долненски рът“, село Пиргово, свидетелката И. И. - главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“, констатирала, че И.Б. полага труд като тракторист без да има сключен писмен трудов договор с работодателя „Изба Пиргово“ ЕООД. В тази връзка на Б. била предоставена декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която последния попълнил, че има сключен трудов договор на длъжност тракторист с работно време от 10:00 часа до 18:00 часа.

Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2227588 от 28.09.2022 г., в който били констатирани допуснати идентични нарушения на трудовото законодателство от страна на „Изба Пиргово“ ЕООД по две отделни лица, а именно нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ: под т. 1 по отношение на И.Б.; и под т. 2 по отношение на А.А..

2

Съобразявайки отбелязаните под т. 1 констатации, свидетелката И. И. приела, че с тези си действия дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 62, ал.

1 във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса за труда, като в тази връзка съставила АУАН № 18-2200058/28.09.2022 г., който бил подписан от представител на дружеството-жалбоподател без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН последното не се възползвало от възможността да депозира такива.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда била наложена административна имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 18-2200058/28.09.2022 г., който по силата на чл. 416, ал. 1, изр. последно има доказателствена стойност до доказване на противното, НП № 182200058/20.10.2022 г. , граждански договор, Протокол за извършена проверка № ПР2227588 от 28.09.2022 г., Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от 24.08.2022 г., страница на книга за периодичен инструктаж, страница от книга за начални инструктаж, както и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелката И. И..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ – служител на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ – директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни 3 реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателката. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът приема, че дружеството-жалбоподател е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 на КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовят договор се сключва в писмена форма.

Трудовият договор, урежда отношенията при предоставянето на работна сила и предполага постигнато между страните съгласие относно съществените елементи на същия, визирани в чл. 66 от КТ.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и за да бъде прието, че е налице трудово правоотношение следва безспорно да бъде установено и доказано изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено работно място, с определено работно време, трудово възнаграждение и пр., тоест да се установи наличие 4 на всички елементи, определящи правоотношението като трудово.

От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установява, че дружеството-жалбоподател на 24.08.2022 г. е допуснало работника И.Б. да полага труд като тракторист без да има сключен писмен договор съгласно изискванията на чл. 62, ал. 1 от КТ. Съдът счита, че представения граждански договор има за цел да прикрие трудово правоотношение, доколкото същият няма конкретно определен срок за изпълнение и задължава изпълнителя да престира работна сила за неопределено време.

Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

Не са налице предпоставките да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. За да бъде приложена същата, законодателят е предвидил кумулативно наличие на следните предпоставки, а именно да се касае за нарушение, което да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В процесния случай не се установи някоя от посочените предпоставки да е била изпълнена. Следва да се посочи и че в чл. 415в, ал. 2 от КТ нормативно е предвидено, че нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ, каквото е и процесното, не могат да се квалифицират като маловажни случаи.

Не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.

По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид, поради което според настоящия съдебен състав процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.

Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ административна имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева, като АНО определил същата в размер на 2500 лева. Доколкото, обаче, в оспореното наказателно постановление административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обусловили решението му да наложи наказание в посочения размер, то съдът счита, че наказателното постановление следва да се измени в неговата санкционна част, като размерът бъде намален до предвидения в закона минимум от 1500 лева. Липсата на мотиви относно определянето на размер на административното наказание препятства съдебния контрол във връзка със спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган.