Определение № 89 от 11.03.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Шумен, 08.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. С.

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно наказателно дело № 20243600600136 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.345 ал.1 предл.1 вр. чл.341 ал.1 и 2 вр. чл.250 ал.4 изр.2 от НПК.

Постъпила е частна жалба подписана от адв.С. М. срещу разпореждане по НЧХД № 7/2024г. на ШРС, с което е прекратено наказателното производство по делото. С допълнителна молба в изпълнение на указанията на съда уточнява, че е подала частната жалба в качеството и на упълномощен представител на тъжителя С. С. Е., съобразно приложеното адвокатско пълномощно. В частната жалба подробно се излагат съображения, поради които моли да бъде отменено разпореждането на РС като неправилно и да бъде върнато делото на съдията-докладчик, с указание да се продължи наказателното производство по делото.

Частна жалба е подадена в срока по чл.250 ал.4 изр.2 вр. чл.342 ал.1 от НПК от легитимирано за целта лице. С допълнителната молба, в изпълнение на указанията на съда, е уточнен подателя на частната жалба и процесуалното му качество, поради което съдът приема, че макар с молбата да не е подадена и частна жалба съдържаща изискуемите от закона реквизити, нередовностите все пак следва да се приемат за отстранени. Поради това частната жалба се приема за процесуално допустима.

Частната жалба е основателна.

1

ШОС за да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение взе предвид следното от фактическа страна:

В РС – Шумен е на производство НЧХД №7/2024г. образувано по подадена тъжба от С. С. Е. от гр. Шумен, чрез адв. С. М. от АК- Търговище срещу Д. В. Х. от гр. Шумен. ШРС е констатирал, че според тъжбата Д. В. Х. се предава на съд според описателната й част за шест деяния наказуеми по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр. второ от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК и за едно деяние за една дата, наказуемо по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.1, т.2, пр. първо и т.3 от НК във вр. с чл.147, ал.1 от НК, а според диспозитива – за три деяния, наказуеми по чл.148, ал.1 и т.2, пр. второ от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК и едно деяние, наказуемо по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.1, т.2 пр.първо и т.3 от НК във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Също така РС е констатирал, че за част от повдигнатите с тъжбата обвинения е посочен квалифициращия признак длъжностно лице, при положение, че т.3 на чл.148, ал.1 от НК е отменена.

С разпореждане от 09.01.2024г., РС указал да се отстранят нередовностите в тъжбата в 7-дневен срок от получаване на препис от разпореждането.

На

26.01.2024г. е било депозирано

Уточнение, според обстоятелствената част на което са посочени едно продължавано престъпление за 6 дати във връзка с чл.148 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и за 1 престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.1 и т.3 от НК вр. чл.147 ал.1 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. В същото време в обособената като диспозитивна част на уточнението - били посочени седем отделни деяния, които били квалифицирани като седем отделни престъпления във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд приел, че по този начин нередовностите в частната тъжба не са били изправени от страна на частния тъжител и процесуалния му представител. Приел, че независимо, че съдът определя квалификацията на престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия, в случая същата била изготвена от лице с юридическо образование, а не от самия тъжител. Освен това отбелязал, че в уточнението отново се повдигат обвинения по т.3 на чл.148, ал.1 от НК/отменен/ за три от седемте обвинения. По тези причини с атакуваното разпореждане съдът, прекратил наказателното производство, като посочил, че тъжбата не съдържа 2 данни за обстоятелствата на престъплението, съобразно разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК и че ако тъжителят е узнал за всички описани в тъжбата деяния на 12.07.2023г., то срокът по чл.81, ал.3 от НПК бил изтекъл на 12.01.2024г. и нередовностите в тъжбата не са били отстранени и не е конкретизирано в тъжбата за седем различни деяния, извършени от едно лице ли е подадена или за две деяния, част от които не са обявени за наказуеми вече.

Шуменският Окръжен съд споделя частично изводите на първоинстанционния съд. Действително е налице съществено разминаване в престъпленията за които се повдига обвинение. Най-общо разминаването следва да се обобщи по следния начин – посочени са 7 дати на извършване на деяния - 29.05.2021г., 30.05.2021г., 05.02.2023г., 11.03.2023г., 04.04.2023г., 09.06.23г., 05.07.23г., – като описанията и индивидуализацията на обвинението е различна по отношение на тези дати на 4 места – в обстоятелствената част на тъжбата /29.05.2021г., 30.05.2021г., 05.02.2023г., 11.03.2023г., 04.04.2023г., 09.06.23г., 05.07.23г./ и в диспозитива на тъжбата /11.03.2023г., 04.04.2023г., 09.06.23г., 05.07.23г./ и в обстоятелствената част и диспозитива на уточнението /29.05.2021г., 30.05.2021г., 05.02.2023г., 11.03.2023г., 04.04.2023г., 09.06.23г., 05.07.23г./. За да бъде едно престъпление докрай индивидуализирано същото следва да е посочено по време, място и начин на извършване и това касае всяко едно от престъпленията, независимо дали са в идеална съвкупност или включени в състава на продължавано престъпление. Независимо от просторната теоретична част относно клеветата и продължаваното престъпление, всъщност няма изхождащ от тъжителя иницииращ производството документ в който обвинението в диспозитива напълно да съответства на посоченото в обстоятелствената част. Същото важи и за уточнението - относно различните дати или периоди. Има случаи в които се посочва извършено престъпление на една дата, а се квалифицира като продължавано престъпление. Независимо от това според ШОС достатъчно факти са изложени, като в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на тъжбата, а впоследствие и в уточнението.

Сочат се конкретни седем дати, респ. могат да се включат в период на едно или повече продължавано престъпление. Затова макар и непрецизна, цялостната формулировка на частното обвинение срещу подсъдимия всъщност е налице. Законодателят е предвидил, че за определени 3 престъпления, които не се отличават с голяма обществена опасност ангажирането на наказателната отговорност на извършителя е в зависимост от волята на пострадалото лице, което може са сезира съда за извършено спрямо него престъпление посредством депозиране на частна тъжба. Процесуалната функция на тъжбата е да очертае фактическите рамки на обвинението. По дела от частен характер тя представлява своеобразен "обвинителен акт", чрез който подсъдимият научава в извършването на какво го обвинява частният тъжител. Като главна страна в обвинението именно чрез тъжбата си частният тъжител определя фактическите рамки на обвинението и неговият обем с оглед на конкретното деяние, като по изключение те могат да бъдат коригирани чрез изменение на обвинението в съдебната фаза на процеса при наличието на предпоставките на чл. 287, ал.6 от НПК.

В изискванията, които НПК поставя към обвинителния акт и тъжбата има известна разлика, предвид обстоятелството, че ОА се изготвя от професионален юрист работещ преимуществено в областта на наказателното право и процес, а тъжителят не е длъжен да притежава правни познания.

Именно затова законът изисква в тъжбата да са посочени само "обстоятелствата на престъплението", а съдията-докладчик е този, който в разпореждането си за насрочване на делото е длъжен да даде правна квалификация на описаните в тъжбата деяния. ШОС не споделя съображенията на РС, относно извода, че след като тъжбата е подадена чрез адвокат, то към нея следва да се подходи по различен начин. Според настоящия състав независимо дали тъжбата е подадена чрез адвокат или лично от тъжителя, квалификацията във връзка с продължаваното престъпление е в правомощията на съда и следва да намери отражение първоначално в съдебния му акт за предаване на съд, а впоследствие при постановяване на евентуална присъда. Съдът е длъжен да разяснява на участниците по делото техните процесуални права и да им осигури възможност да ги упражняват съобразно чл.15, ал.3 от НПК.

Обстоятелството, че е ангажиран повереник, не освобождава съдиятадокладчик от задълженията му в съответствие с чл. 15, ал. 3 от НПК да укаже на тъжителя да конкретизира как личността му е била засегната от всяко едно от деянията, така че да се предявят фактите на продължаваното престъпление и да се поставят рамките на предмета на доказване по делото.

Първоинстанционният съд е дал такава възможност и повереникът съобразно 4 своята правна преценка е отстранил нередовностите, изяснявайки фактите в тъжбата по негово усмотрение. Според мотивната част на ТР № 34/1990 г. на ОСНК на ВС е прието, че "по наказателните дела от частен характер... всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания... или констатирани служебно от... съда във връзка с предявените обвинения..., подлежат на изясняване при разглеждане на делото" като "съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина…“

За престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия, тя следва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението. След първоначалното му посочване в тъжбата, узнаването е въпрос на доказване в хода на наказателното производство. Според РС преклузивният шестмесечен срок, за част от престъпленията бил изтекъл на 12.01.2024г.. Според ШОС след като първоначалната тъжба е депозирана 10 дни по-рано и датата на деянието и самото деяние са посочени в нея, то срокът е спазен. Няма значение дали в уточнението се включва някое деяние по различен начин в продължаваното престъпление или се променя квалификацията на вече възведеното с тъжбата обвинение. Само ако с уточнението се въвежда изцяло нова дата и ново престъпление тогава действието би било извършено извън 6-месечния срок.

По отношение на посоченото несъответствие относно квалифициращия признак на т.3 на чл.148, ал.1 от НК във връзка с качеството длъжностно лице на обидения, следва да се посочи, че това отново е в правомощията на съдията докладчик при предаването на съд. Наказателното производство резонно следва да се движи по действащия закон, което означава, че ако квалифициращия признак е отменен, то лицето може да бъде предадено на съд по основния състав, тъй като основния състав продължава да съществува в наказателния кодекс.

За да бъде тъжбата акт, годен да постави начало на наказателно производство същата следва да отговоря на законовите изисквания на чл. 81 от НПК. В случая минималните стандарти са покрити и процесната тъжба разгледана ведно с уточнението е годна да стартира наказателното производство. С разпореждането за насрочване съдията-докладчик следва да посочи в най-общ план за кои дати – за какво престъпление от НК предава на 5 съд и дали при условията на продължавано престъпление. Вече с присъдата следва да даден ясен отговор за кои дати и какви точно престъпления евентуално признава подсъдимия за виновен, включително и дали при условията на продължавано престъпление или идеална съвкупност.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Делото следва да се върне на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав.

Поради това и на основание чл.345 ал.2 вр. ал.1 предл.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.250 ал.4 изр.2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №182/30.01.2024г. по НЧХД №7/2024г. по описа на Районен съд - Шумен, с което е прекратено наказателното производство по делото.

ВРЪЩА делото на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6