Решение № 371 от 29.05.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Бургас, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120200766 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Л. М. К., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия ********* , издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал.

2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от упълномощен адвокат, с която заявява, че поддържа жалбата и доводите за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.

Поддържа да се постанови решение, с което да се потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. в 11:12 часа е било установено с автоматизирано техническо средство, че лек автомобил „Мерцедес С350 Д4Матик“ с рег. № ******** е бил управляван в гр.

1

Бургас, по ПП – I-9, км.233+300 в посока от кв. „С.“ към ПВ „С.“, с превишена скорост от 103 км/ч, при ограничение на скоростта за движение в населено място, въведено с пътен знак В-26 до 80 км/ч. Скоростта на управление от 103 км/ч е била установена от автоматизирано техническо средство ARH CAMS1 № 120cc6f, изчислена след отчетен толеранс- 3 %. От извършена справка за собственост се констатирало, че собственик на автомобила е жалбоподателят Л. К.. От извършена справка в информационната система се установило, че срещу жалбоподателя е бил издаден от СДВР Електронен фиш серия ******** за извършено на ******** г. нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на ******** г. и е влязъл в сила на ******** г. Впоследствие бил издаден и процесният електронен фиш предмет на обжалване в настоящото производство. В предвидения в чл. 189, ал. 5 ЗДвП 14-девен срок, жалбоподателят не е подал декларация и не е посочил кой е управлявал автомобила.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП в електронния фиш не се вписва като задължителен реквизит датата на съставяне на фиша, поради което в производството по издаване на електронни фишове не са приложими предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че на ******** г. в 11:12 часа в гр. Бургас, по ПП – I-9, км.233+300 в посока от кв. „С.“ към ПВ „С.“, лек автомобил „Мерцедес С350 Д4Матик“ с рег. № ******** е бил управляван с наказуема скорост от 103 км/ч при въведена с пътен знак В-26 разрешена скорост до 80 км/ч в населено място.

Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства - протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта от ******** г. от Български институт по метрология, както и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, ведно с приложение. От посочените писмени доказателства безспорно се установява, че процесното техническо средство за контрол е от одобрен тип, както и че на ******** г. е 2 преминало последваща периодична проверка при БИМ, която е завършила със заключение, че средството отговаря на метрологичните изисквания.

От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л. 38) се установява, че процесното техническо средство е било с точно местонахождение в гр. Бургас, ПП – I-9, км.233+300 в посока от кв. „С.“ към ПВ „С.“, т.е. в рамките на населено място – гр. Бургас. Видно от протокола на мястото на контрол е бил поставен пътен знак за въвеждане на ограничение за скоростта на движение на автомобилите до 80 км/ч. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък максималната разрешена скорост за управление на МПС е била до 80 км/ч.

Измерването на скоростта се е осъществило при стационарен режим и посока на задействане (посока на контрол) на техническото устройство – приближаващ. В преписката е налична снимка на техническото устройство (л.38-гръб), видно от която техническото средство е било мобилно.

На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния автомобил е била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение. В електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост.

Това обстоятелство се установява и от приложения снимков материал от техническото средство, видно от който скоростта на движение е била 106 км/ч, като след измерване на допустимата грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 103 км/ч. В тази връзка неоснователно е поддържаното в жалбата възражение, че не е бил отчетен толеранс -3 % при определяне на скоростта на движение на процесния автомобил.

Съдът не споделя изложени в жалбата възражения срещу съдържанието на електронния фиш. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е регламентирано задължителното съдържание на електронния фиш, като лицето, което го е издало, органът пред който подлежи на обжалвано и в какъв срок, и възможността за подаване на възражение в 7-дневен срок от връчването, не са от задължителните реквизити на електронния фиш. В същата разпоредба е регламентирано, че електронният фиш се издава по образец, утвърден от министъра на МВР. На л. 39 – гръб от делото е наличен утвърденият образец за електронен фиш.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. С изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 3

2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни технически средства и отпадна действието на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От налична в преписката справка за собственост (л.

16-гръб) се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил. По делото липсват данни жалбоподателят да е подавал декларация в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с посочване на водача на автомобила на процесните дата и час, подобни твърдения не се съдържат и в подадената жалба. Ето защо правилно АНО е санкционирал жалбоподателя в качеството му на собственик за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

От налични по делото писмени доказателства - справка за нарушител/водач и разпечатка от АИС АНД се установява, че срещу жалбоподателя е бил съставен на ******** г. от СДВР Електронен фиш серия ********, връчен на жалбоподателя на ******** г. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и влязъл в сила на ******** г. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Следователно настоящото нарушение се явява извършено в условията на повторност от жалбоподателката, тъй като е било извършено на ******** г., в едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш серия ******** (******** г.)

При така установеното по делото от фактическа страна на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Както се установи от фактическа страна, в случая се касае за превишаване на разрешената скорост в населено място с 23 км/ч (установено е управление с 103 км/ч при разрешена до 80 км/ч с пътен знак В-26). В чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е предвидено, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с превишение от 21 км/ч до 30 км/ч се наказва с глоба в размер на 100 лева. Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. След като от фактическа страна безспорно се установява, че процесното нарушение е извършено в 4 условията на повторност от жалбоподателя, правилно АНО му е наложил наказание в двоен размер на 100 лева, а именно „глоба“ в размер на 200 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия ********* , издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на Л. М. К., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т.

3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.