Решение № 16480 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16480 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.А като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110132472 по описа за 2024 година

При условията на комулативно обективно съединяване (чл.210 ,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.240,ал.1 ЗЗД и чл.240,ал.2 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „******” ЕООД е предявил обективно съединени установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответницата му дължи следните суми: 6 102,92 лв, представляващи главница по Договор за на потребителски паричен кредит № 3709663/ 29.05.2019г. между ответника и

„********”ЕАД , вземанията по който са прехвърлени от дружеството- кредитор на дружеството–ищец чрез сключен на 18.02.2022г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) , и 910,53 лв, представляващи договорна лихва за период от 21.09.2020г. до 21.05.2023г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 22.01.2024г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 3920/2024г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове и оспорват възраженията на ответната страна чрез депозирани писмени становища. В заседанието на 12.06.2026г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 11.06.2026г. адвокат на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

1

Ответникът И. В. К. оспорва исковето по основание и по размер видно от изявленията на пълномощника му в представения на 20.11.2024г. отговор на исковата молба.

Посочва се , че договора за кредит е недействителен, тъй като не е подписан от надлежен представител на дружеството-кредитодател.

Предявени са и възражения за недействителност на договора поради наличие в него на неравноправни клаузи , както и поради неправилно формиране на ощия размер на кредита.

Оспорена и валидността на договора за цесия и на уведомяването на ответника за прехвърлянето на взмането срещу него върху ищеца.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 12.06.2026г. адвокат на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността му са посочени и в представените на 15.06.2026г. писмени бележки от адвокат на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на иска :

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 3920/2024г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна обосновава пасивната легитимация на ответника по предявените искове с твърдението, че той е неизправна страна по договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 3709663/ 29.05.2019г., сключен между ответника като кредитолучател и „********”ЕАД като кредитодател.

По настоящото дело обаче не е доказано от ищеца (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.2 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) по безспорен и категоричен начин чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) сключването и действието на посочения в исковата молба и в заявлението по чл.410 ГПК договор за потребителски кредит.

С исковата молба е представен документ , озаглавен Договор за потребителски паричен кредит № 3709663 , който е подписан (и то само в частта на общите условия – б.с.) от потребителя (кредитополучателя)

И. В. К. и от служителя на кредитен посредник

„*********”АД – В. П. (доколкото се разчита ръкописното изписване на името-б.с.), но не и от представител на кредитодателя „********” ЕАД (обозначен в общите условия– част 2 от договор като УКФ-б.-с.).

Според изричната разпоредба на чл.2,ал.1 от Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „********”ЕАД (които са част от текста на договора за кредит– б.с.) договорът за потребителски кредит се сключва между „********”ЕАД (а не кредитен посредник – друго дружество) и потребителя в писмена форма на хартиен носител или друг траен носител.

По настоящото дело не са представени доказателства за договор за кредит с кредитополучател И. В. К., подписан от служител на „********”ЕАД. В представените по делото от ищеца документи : Искане за за предоставяне на кредит , съгласие за обработка на личнни данни и за информираност относно правата на субекта на данните от 29.05.2019г. от И. В. К. , Договор за потребителски кредит , Общи условия за отпускане на кредит в евро или лева от УКФ, Погасителен план, няма подпис от представител на „********”ЕАД като кредитодател.

По искане на пълномощник на ответника ищецът е представил по настоящото дело оригиналите на документите по сключването на процесния договор за паричен потребителски кредит, по които съдът е извършил констатация в заседанието на 09.05.2025г. и е констатирал , че те представените по делото заверени от ищеца ксерокопия от тези документи са външно идентични с оригиналите. Следователно от оригиналите на документите не се установяват по-различни факти относно сключването на процесиня договор от тези, които са удостоверени в предствените заверени копия.

Представеното по настоящото дело писмо , изх. № 6107/28.05.2025г. от старши мениджър „Кредитна администрация” в „********”ЕАД до СРС не е изявление за пътвърждаване сключването на Договор за потребителски паричен кредит № 3709663/ 29.05.2019г., тъй като не е доказана представителната власт на служителя , подписал това писмо спрямо дружеството-кредитодател „********” ЕАД. Освен това цитираното писмо представлява справка за кредитите на ответника , а не изрично изявление за потвърждаване сключването на процесния договор за кредит от кредитодателя.

Действията по процесния договор за кредит , осъществени от служители на „********”ЕАД също не са потвърждение за сключването на този договор поради липсата на представителна власт на тези служители за това. В тази връзка не доказват надлежно сключване на процесния договор от законов представител на дружеството- кредитодател „********”ЕАД и счетоводните факти , констатирани от вищото лице в заключенията по основната и по допълнителната съдебно-счетоводни екпертизи , приети съответно в заседанията на 27.03.2026г. и на 12.06.2026г.

Поради посочените причини в настоящото съдебно производство не е доказано сключването в изискуемата писмена форма на процесния договор за потребителски кредит , установени чл.2, ал.1 от Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от УКФ.

Сключването на процесния кредитен договор не е безспорен факт– ответната 3 страна го оспорва изрично.

Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорното правоотношение, визирано в исковата молба. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявените искове, която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на исковете.

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите и поконкретно действителността на договора за цесия и пораждането на неговото действие.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните от ищеца вземания за главница и за лихви, произтичащи от сключен между ответника и У КФ

Договор за потребителски паричен кредит № 3709663/ 29.05.2019г., , предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.240 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят.

На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково дело – платените депозити за основната съдебно-счетоводтна експертиза (450 лв) и за допълнителната съдебно-счетоводна експертиза (400 лв). С отговора на исковата молба е представен Договор № 074352/20.11.2024г. за правна защита и съдействие , в който е удостоверено , че ответникът е платил в брой на първия си пълномощник – адвокат М. П. адвокатско възнаграждение в размер на 1 350 лв. С писмена молба от 07.10.2025г. по настоящото дело ответникът е уведомил съда , че е оттеглил пълномощното на адв. М. П. , но по делото няма твърдение платеният адвокатски хонорар да е бил върнат на ищеца. Същественото е , че в списъка на разноските на ответника , представен в последното открито заседание на 12.06.2026г. , не е вписан като разход адвокатски хонорар от 1 350 лв , т.е. присъждането на такъв не се претендира от ответника , поради което съдът не следва да му присъди такива разноски.

На пълномощника на ответника – адвокат Й. С. Л.-П. не следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящото исково производство , тъй като по делото няма доказателства, че са налице условията по чл.38,ал.1, т.2 ЗА , т.е. , че ответникът И. В. К. е материално-затруднено лице. Поради посочените причини претенцията на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА за настоящото исково 4 производство в размер на 640 евро , в левова равностойност 1 251,73 лв (според посоченото в списка на разноските, представен в заседанието на 12.06.2026г.) следва да бъде отхвърлена.

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ищеца (заявител по заповедното дело) не следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство , тъй като претенциите му са отхвърлени изцяло.

На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат разноски за заповедното производство , тъй като не е осъществил разходи във връзка с това производство.

На пълномощника на ответника – адвокат Й. С. Л.-П. не следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за заповедното производство , тъй като , както бе посочено, по делото няма доказателства, че са налице условията по чл.38,ал.1, т.2 ЗА , т.е. , че ответникът И. В. К. е материално-затруднено лице. Поради посочените причини претенцията на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА за заповедното производство в размер на 204,52 евро , в левова равносотйност 400 лв

(според посоченото в списка на разноските, представен в заседанието на 12.06.2026г.) следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „******” ЕООД, ЕИК: