Решение № 799 от 17.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. София, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. И.а

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100514179 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20160576 от 21.07.2021 г. по гр. д. № 56964/2018 г. по описа на СРС, 180 състав е осъден Д. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 679.64лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2015 г.-м.04.2016 г., в жилище с абонатен № 029064, находящо се на адрес: гр. София, ул. ****, и сумата от 16.11лв. – представляваща цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.08.2015 г. – м. 04.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 27.08.2018г. до окончателно изплащане на сумите, като е отхвърлен иска за доставена, но незаплатена топлинна енергия над уважената част от 679.64лв. до максимално претендирания размер от 1000.51лв., както и иска за цена на извършена услуга за дялово разпределение над уважената част от 16.11лв. до максимално претендирания размер от 20.55лв., като погасен по давност. С решението е отхвърлен като неоснователен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** против Д. И. Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 227.50лв. – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2015г. – 02.05.2018г., както и за сумата от 5.39лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 11.07.2015г. – 02.05.2018г., като неоснователен.

С решението е осъден Д. И. Т., ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на Топлофикация София ЕАД сумата от 507.69лв. – разноски по делото с оглед уважената част на иска. С решението е осъдена Топлофикация София ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Д. И. Т., сумата от 91.25лв. – разноски с оглед отхвърлената част на иска.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ООД.

1

Срещу решението, в частта, с която исковете са уважени е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Д. Т.. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че между страните съществува валидна облигационна връзка, по делото освен това не било доказано, че общите условия са влезли в сила. Счита, че по делото няма доказателства, които да докажат реалното потребление на топлинна енергия, а експертизите са работили по едностранно представени от ищеца документи, които са оспорени от ответника. Позовава се на нищожност по смисъла на чл. 146 ЗЗП на чл. 36 от ОУ. Счита, че ул. **** и понастоящем **** не били един и същи адрес. Поддържа, че от ответника Д. Т. се търсят половината от сумите, посочени в исковата молба, ето защо следвало в случай че исковете бъдат уважени, стойностите по експертизата да бъдат намалени наполовина. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени, евентуално намалени на половина.

Ответникът по жалбите Топлофикация София ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. Третото лице-помагач "Техем Сървисис" ООД не изразява становище по въззивните жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По доводите във въззивната жалба:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Топлофикация София ЕАД срещу Д. И. Т. в качеството му на наследник на И. Т.. Срещу другия ответник Х. Т.а исковата молба е върната поради липса на правосубектност към момента на депозиране на исковете срещу нея.

Съгласно уточнение на молба с вх. от 05.02.2021 г. ищецът е насочил претенциите си срещу Д. И. Т. в качеството му на наследник на И. Т. за следните суми: 1005,51 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. – м. 04.2016 г., ведно със законна лихва от 27.08.2018 г. до изплащане на вземането, 227,50 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 02.05.2018 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 20.55 лева – за периода от м.05.2015 г. до м. 04.2016 г. , ведно със законната лихва от 27.08.2018 г. до изплащане на вземането и 5,39 лева – мораторна лихва от 11.07.2015 г. до 02.05.2018 г., както и направените по делото разноски.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната част срещу Д. Т. е влязло в сила, поради необжалването му. Ето защо, предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени.

Спорен пред въззивния съд е въпросът за наличието на валидно облигационно отношение между страните по делото. Настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си 2 качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Възражението на жалбоподателя, че общите условия не са влезли в сила се релевира за първи път пред въззивната инстанция, поради което същото се явява преклудирано.

Независимо от това, същото е и неоснователно, доколкото при специалната уредба на Закона за енергетиката не е необходимо подписване на писмен договор с ответника. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ , без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са представени действащите в процесния период общи условия. Не се твърди, а и не се установява, ответникът да е подал възражения срещу общите условия по реда на чл. 150, ал.3 ЗЕ. Налице е специален закон, който изключва приложимостта на чл. 16 ЗЗД по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ. С оглед гореизложеното, неоснователно е въведеното възражение на въззивника в този смисъл.

Неоснователно е релевираното във въззивната жалба възражение за нищожност на клаузите на чл. 36 от Общите условия /2014 г./на основание чл. 146 и чл. 143 от действащия ЗЗП, доколкото нормативната уредба изрично изисква потребителят да не е могъл да влияе върху съдържанието на клаузите в ОУ. ЗЕ предвижда такава възможност за потребителите, като липсват доказателства от страна на ответника, че е възразил срещу която и да е от клаузите на ОУ, поради което не може да се приеме, че която и да е от тях е неравноправна спрямо тях.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия: нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ от 10.07.1970 г., съгласно който собственици на апартамент № 13, находящ се на трети етаж в жилищна сграда в гр. София, ул. ****-20 са Х. М.В. Т.а и И. Д. Т.; списък на етажните собственици в жилищна сграда находяща се в гр. София, ул. ****-20, ет. ****, в който като собственик на апартамент № 13 е вписан И. Т., с положен подпис ( неопровергана формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК), главни отчети, представени от третото лице помагач за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и 01.05.2015 г.- 30.04.2016 г. с титуляр на партидата И. Д. Т., с положен подпис, чиято формална доказателствена сила не е опровергана по чл. 180 ГПК; справки за роднински връзки, съгласно която И. Т. и Х. Т.а са оставили свой единствен законен наследник – Д. Т.. Ето защо Д. Т. е придобил собствеността върху процесния апартамент по наследствено правоприемство. Твърдението, че липсва идентичност в адресите е неоснователно – наименованието и номерът на улицата съвпадат. Налага се извода, че правилно първоинстанционния съд е приел, че е налице облигационно отношение между страните по отношение на топлоснабдения имот.

Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за разход на топлинна енергия, главни отчети, подписани от клиент, както и от заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство при преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, че през исковия период в процесния имот има 2 броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители на разходите за отопление и един брой водомер. Според заключението на СТЕ и ССчЕ, сумата за изразходвана и непогасена по давност топлинна енергия, изчислена по изравнителните сметки, изготвени от ФДР за периода от м. 08.2015 г. до 30.04.2016 г. е в общ размер на 679,64 лева, а главницата за дялово разпределение в размер на 16,11 лева. Следователно по делото е доказана по несъмнен начин потребената топлоенергия за целия топлоснабден имот в горепосочения размер.

Доколкото обаче исковата претенция срещу Д. Т. е насочена единствено в качеството му на наследник на И. Т. /виж уточнителна молба от 05.02.2021 г./, то и при спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал. 1 ГПК/ се налага извода, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца половината от дължимата сума за процесния абонатен номер, а именно 339,82 лева за периода от м. 08.2015 г. до 3

30.04.2016 г..

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото, като вещото лице е дало заключение относно реално потребената топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че дължимата сума трябва да бъде определена съобразно СТЕ и ССчЕ, доколкото, съгл. чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената топлинна енергия. Експертизите са допуснати в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост от специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени технически показатели, като същата не са изготвени само по документи, едностранно издадени от ищеца, а въз основа на документите за главен отчет, подписани от клиент. Ето защо правилно са кредитирани от първоинстанционния съд.