Решение № 184 от 05.05.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 348/2026
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- Асен Иванов Даскалов
Цитирани разпоредби
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. Плевен, 05.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20264430200348 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 25-0938-004987/12.12.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ПЛЕВЕН, на В. Л. С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 лева /триста лева - 153,39 €/, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва фактическата обстановка, отразена в АУАН/НП като счита, че е непълна; в тази насока отбелязва, че по същото време, по което управлявайки л.а „***“ е извършвал маневра завой наляво в процесното кръстовище, неустановен, бял на цвят л.а. е предприел неправилна маневра, извършвайки завой надясно, въпреки наличието на знак Б1, което наложило водачите на автомобили, извършващи маневра завой наляво и находящи се пред л.а „***“, да предприемат „рязко и аварийно“ спиране, при което настъпило и пътнотранспортното произшествие с минимални материални щети, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на С.. Наред с това оспорва отразеното в НП, че скоростта не е била съобразена с „атмосферните“ условия, като отбелязва, че пътната настилка е била суха и в тази връзка представя разпечатка от интернет, касателно метеорологичните условия в гр.ПЛЕВЕН към 25.11.2025г. В този смисъл счита, че не е извършил нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП, тъй като се касае за грубо нарушение на 1 правилата за движение от страна на трето лице, навлязло по пътя с предимство, без да има предимство, т.е. че се касае за „непредвидимо препятствие“, като счита, че скоростта на управлявания от негова страна л.а. е била съобразена с интензивността на движението и сигнализацията на светофарната уредба. Същевременно отбелязва, че чл.179 ал.2 ЗДвП предвижда налагането на глоба в размер на 200 лева, а не – 300 лева, т.е. че дори в тази насока, обжалваното НП се явява неправилно. При условията на евентуалност, счита, че се касае за маловажен случай на административно нарушение, тъй като са причинени материални щети, които са минимални, няма пострадали лица, нарушителят има висок брой контролни точки /39/. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата като счита, че причина за ПТП се явява незаконосъобразното поведение на друг участник в движението, а не скоростта, с която е управлявал собственото си МПС. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – предста***ел не се явява; в придружителното писмо за изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на подадената жалба, както и бланкетно възражение за прекомерност на евентуален адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 4558654/25.11.2025г. от страна на М. П. Ц. - мл.автоконтрольор при ОДМВРПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Л. И. Ц. и нарушителя – В. Л. С..
Съставен е за това, че на 25.11.2025г., около 17:10 часа, в гр.ПЛЕВЕН, на кръстовище на ул. „***“ и ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“ с рег.
№ ***, при движение по ул. „***“, навлиза в горепосоченото кръстовище и не избира скоростта си на движение, съобразно интензивността на движение, като удря в задната част лек автомобил „**“ с регистрационен № *** с водач С. Л. С. и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила – нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП. Нарушителят не се ползвал от правото на възражения при съставяне на АУАН; такива не направил и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъста***еля фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъста***еля, правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В.
2
Л. С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 лева /триста лева - 153,39 €/, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.10 - 11 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от настоящата инстанция, не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила /а и оплаквания в тази насока не се навеждат/, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, е формално законосъобразно.
По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М. П. Ц., Л. И. Ц., С. Л. С., експертно заключение по съдебна видео-техническа експертиза, ведно с изследван компакт-диск /л.47 – 58 от делото/, както и писмени доказателства /л.9, л.18, л.31 – 34 от делото/. Показанията на свидетелите Ц., Ц., С. са относително подробни, убедителни, взаимно се потвърждават и не оставят как***о и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги преценява като достоверни - и ги кредитира; следва да бъде отбелязано, че показанията на посочените свидетели, наред с друго, са и еднопосочни - изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка, а в нейна подкрепа са и писмените доказателства по делото и в частност – Протокол за ПТП от 25.11.2025г., както и заключението по съдебна видео-техническа експертиза. Тук е мястото да бъде отбелязано, че Съдът намира оспорването на фактическата обстановка, отразена в АУАН/НП от страна на жалбоподателя, за неоснователно. Същият изтъква, че тя е непълна, защото по времето, по което С., управлявайки л.а „***“ е извършвал завой наляво в процесното кръстовище, неустановен, бял на цвят л.а. е предприел неправилна маневра, извършвайки завой надясно, въпреки наличието на знак Б1, което от своя страна наложило водачите на автомобили, извършващи маневра завой наляво /и находящи се пред л.а „***“/, да предприемат „рязко и аварийно“ спиране, при което настъпило и пътно-транспортното произшествие. Следва да бъде отбелязано, че тази версия на жалбоподателя, не почива върху събраните по делото доказателствени материали. Напротив, въпреки че бяха изрично попитани в хода на проведените разпити, никой от свидетелите по делото /включително – свидетелят-очевидец С. С./ не потвърди, че при процесната ситуация е била извършена подобна неправилна маневра от неустановен, бял на цвят л.а., която да е била причина или да е способствала за настъплането на ПТП. По особено красноречив начин се установява несъстоятелността на тази версия на жалбоподателя от заключението по съдебна видео-техническа експертиза, включително – видеофайлът, съдържащ се на един брой компактдиск „***“ с номер ***, изследван от същата експертиза. Следва да бъде подчертано, че се касае за видеофайл, който е годно веществено доказателство по делото, тъй 3 като е цифров презапис от оригиналния файл, записан върху твърдия диск на компютърна система за видео наблюдение; при прегледа му с помощта на специализиран софтуерен видео-плейър е изяснено, че съдържа в себе си видеозапис, заснет от едно заснемащо устройство /камера/, като заснетото изображение е цветно, с размер 1920x1080 пиксела, с вкопирани в кадъра данни за дата и часово време /таймкод/; съгласно наличните данни, видеозаписът е заснет на 25.11.2025 година, за времето от 16:48:13 часа до 17:21:01 часа - системно време. Експертът е категоричен, че таймкодът, вкопиран в изображението, не се прекъсва и не са налице следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Вещото лице отбелязва, че от същия видеозапис е видно, че на 25.11.2025г. в 17:12:24 часа /системно време/ е заснет лек автомобил, марка „**“, тъмен на цвят, който извършва маневра ляв завой на регулирано кръстовище с трисекционен пътен светофар, подаващ немигаща червена, жълта и зелена светлина; автомобилът е в колона от други автомобили, като между него и предния лек автомобил /светъл на цвят/, видимо има дистанция; л.а „**“ преминава на зелена светлина на светофарната уредба, като непосредствено след това светва жълта светлина, при което автомобилът спира в кръстовището, спазвайки дистанция с предния /светъл на цвят/ лек автомобил; зад л.а. „****“ обаче, е заснет да се движи светъл на цвят лек автомобил „***“, който продължава движението си на жълта светлина и удря в задната част, спрелия л.а. „**”.; след удара, л.а. „**“ продължава движението си през кръстовището, а лек автомобил „***“ преминава /на червена светлина за автомобили и зелена светлина за пешеходци/, в същата посока и излиза извън обхвата на камерата. Експертът подчертава, че няма видимост към евентуалната причина за забавяне/спиране на автомобилите в колоната, преди осъщественото ПТП между л.а. „**“ и л.а.
„***“. Прочее, така заснетия и обективно предаден механизъм на ПТП, се подкрепя изцяло и от показанията на св.С., който еднозначно заявява /а това е видимо и при преглед на изследвания видеозапис/, че движението на цялата колона, извършващи завой наляво, автомобили, е било изключително бавно, т.е. не отговаря на истината твърдението на жалбоподателя, че колоната от автомобили е извършила „рязко и аварийно“ спиране, а оттук – че своего рода, самият С. бил изненадан и не успял своевременно да спре, а се блъснал в движещия се пред него, л.а. „**“. Напротив, видно е, че пред управлявания от страна на жалбоподателя лек автомобил /“***“, светъл на цвят/, са налице още четири автомобила /включително л.а. „**“, тъмен на цвят/ - снимки №6, 7, 8, 9 /л.50 – 51 от делото/, но единственият автомобил, навлизащ рязко в кръстовището, при това - ! - на жълт сигнал на светофарната уредба /снимки 9, 9.1 – л.51 от делото/, е управляваният от страна на жалбоподателя „***“.
Нещо повече, не може да бъде възприета и тезата на жалбоподателя за грубо нарушение на правилата за движение от страна на трето лице, управляващо бял на цвят лек автомобил, навлязъл по пътя с предимство, без да има предимство, т.е. че се касае за „непредвидимо препятствие“. Както на снимки от 7 до 15 включително /л.51 – 53 от делото/, така и от прегледа на самия 4 видеозапис, а и от показанията на св.С. се установява по категоричен начин, че дейст***елно, налице е неустановен л.а., бял на цвят, извършващ завой надясно в процесното кръстовище, но поведението на този участник в движението няма абсолютно никаква връзка с настъпването на ПТП. Тук следва специално да бъде подчертано, че въпросът за предимството, поставен от жалбоподателя би се ползвал с определена относимост единствено в случай, че между поведението на този неустановен участник, от една страна и поведението на жалбоподателя – от друга, би могло да се установи взаимовръзка, навеждаща на извода, че поведението на първия, е повлияло върху поведението на втория. Случаят обаче, съвсем очевидно не е такъв, защото както беше отбелязано, управляваният от жалбоподателя л.а., е пети поред в колона от автомобили, извършващи завой наляво, като колоната - с изключение на управлявания от С. л.а. „***“ се изнася през кръстовището изключително бавно, плавно, пропускайки споменатия неустановен участник, докато самият С. – не само рязко навлиза в кръстовището, но и на забраняващ /жълт/ сигнал на светофарната уредба. В този смисъл, дори хипотитечно да би било прието, че неустановеният бял на цвят, лек автомобил, извършващ завой надясно в кръстовището, е предприел неправилна маневра, то това по никакъв начин не е повлияло върху поведението на жалбоподателя, който бидейки пети поред в колоната за завой наляво, не само е бил длъжен да се съобразява с движението на автомобила непосредствено пред неговия собствен /т.е. с л.а.