Определение № 2977 от 10.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2977 гр. София, 10.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002101037 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото И. В. К., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. А. Д. срещу решение № 1320/14.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 2164/2024 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 2505/04.06.2024 г. по гр. дело № 766/2023 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), е постановено следното: 1) изменен е, на основание чл. 59, ал. 9 от СК, определеният с влязлото в сила решение № 261547/04.12.2020 г. по гр. д. № 9111/2020 г. на ПРС, режим на лични отношения между малолетното дете на страните Р. И. К. и нейния баща – касатора К., като е определен нов режим, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване при бащата, като за първа седмица от месеца се счита седмицата, в която всички дни носят дати от съответния месец; два пъти по 15 последователни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката – ищцата по делото Ю. Г. К., като тя се задължава до 31-ви май на всяка календарна година да уведоми писмено бащата за времето, през което ще ползва платения си годишен отпуск, а ако не стори това до уречения ден, то бащата има право да определи в кои дни от летния период ще бъде с детето и да уведоми за това писмено майката до 5-ти юни на всяка календарна година; за времето, когато майката ще ползва годишния си платен отпуск, бащата няма да се ползва от определения му режим на лични отношения с детето всяка първа и трета седмица от месеца; по време на коледните празници на всяка нечетна календарна година за времето от 12 ч. на 24-ти декември до 17 ч. на 27-ми декември, а за същия период от време през четните календарни години детето ще бъде при майката; по време на новогодишните празници на всяка четна календарна година за времето от 12 ч. на 30-ти декември на съответната четна 1 календарна година до 17 ч. на 2-ри януари на следващата нечетна календарна година, а за същия период от време през нечетните календарни години детето ще бъде при майката; по време на великденските празници на всяка четна календарна година – първите два дни, считано от 12 ч. на Разпети петък до 12 ч. на В. неделя, а за същия период от време през нечетните календарни години детето ще бъде при майката; по време на великденските празници на всяка нечетна календарна година – вторите два дни, считано от 12 ч. на В. неделя до 17 ч. на Велики понеделник, а за същия период от време през четните календарни години детето ще бъде при майката; на деня, следващ рождения ден на детето, т.е. на 19-ти юли на всяка календарна година за времето от 10 ч. до 20 ч.; за рождения ден на бащата – 5ти юни, независимо от посочения по-горе режим на лични отношения, детето ще бъде при баща си за времето от 17 ч. на 5-ти юни до 17 ч. на 6-ти юни; за рождения ден на майката – 17-ти февруари, независимо от посочения по-горе режим на лични отношения на детето с бащата, детето ще бъде при майка си за времето от 17 ч. на 17-ти февруари до 17 ч. на 18-ти февруари; за изпълнение на режима на лични отношения бащата да взема детето от дома на майката и да го връща в дома на майката; 2) изменен е и размерът на определената със същото решение № 261547/04.12.2020 г. на ПРС, месечна издръжка, дължима от касатора на малолетното дете, чрез неговата майка, като е увеличена издръжката от 155 лв. на 350 лв. месечно, считано от 19.01.2023 г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като издръжката да се заплаща до 5-то число на месеца, за който се отнася, по посочена банкова сметка с титуляр майката; и 3) разрешено е, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, да се издаде на детето, действащо чрез своята майка, международен паспорт, както и детето да пътува зад граница, придружавано от своята майка или трето, посочено от нея лице, без да е необходимо съгласието на бащата, като са определени държавите, целта на пътуванията и срокът на действие на тези мерки.

При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба на И. К. е процесуално недопустима в частта относно дадените разрешения по чл. 127а, ал. 2 от СК за издаване на международен паспорт и пътуване на детето в чужбина, без съгласието на бащата (касатора). Тази част на въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК, тази част от въззивното решение е влязла в сила на датата на обявяването му. Поради това, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане в посочената нейна процесуално недопустима част, като касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част.

В останалата й част – относно режима на лични отношения и издръжката, касационната жалба на ответника К. е процесулно допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на тази част, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

2

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, също чрез адв. Д., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, включително да съобрази научните, логическите и опитните правила; 2) задължително ли е изслушването на родителите при дела, в които се решават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става, както и относно режима на лични отношения; 3) следва ли съдът при спор относно упражняване на родителските права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред; и 4) кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се изменят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършили пълнолетие деца. От страна на жалбоподателя се навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се поддържа, че въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както следва: първия въпрос – с решение № 50159/08.03.2023 г. по търг. д. № 1218/2021 г. на ІІ-ро търг. отд., решение № 69/10.05.2022 г. по гр. д. № 2530/2021 г. на ІІІ-то гр. отд., решение № 107/27.07.2015 г. по търг. д. № 4680/2013 г. на І-во търг. отд., решение № 98/12.07.2017 г. по гр. д. № 3871/2016 г. на ІІІ-то гр. отд., решение № 178/24.04.2017 г. по търг. д. № 1340/2015 г. на І-во търг. отд. и решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ІV-то гр. отд.; втория въпрос – с решение № 21/30.01.2014 г. по гр. д. № 5451/2013 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 14/24.01.2015 г. по гр. д. № 4575/2014 г. на ІІІ-то гр. отд.; третия въпрос – с решение № 29/02.02.2015 г. по гр. д. № 4984/2014 г. на ІV-то гр. отд., решение № 257/01.07.2015 г. по гр. д. № 711/2015 г. на ІV-то гр. отд., решение № 30/01.02.2019 г. по гр. д. № 3060/2018 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 110/10.05.2019 г. по гр. д. № 4672/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; и четвъртия въпрос – с решение № 288/15.03.2016 г. по гр. д. № 2640/2015 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 29/04.04.2019 г. по гр. д. № 3138/2018 г. на ІV-то гр. отд.

Насрещната страна – ищцата Ю. К., в отговора на касационната жалба, подаден чрез процесуалния й пълномощник адв. А. С., излага съображения, че не са налице сочените от касатора основания за допускането на касационното обжалване, както и доводи за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, от фактическа страна окръжният съд е установил следното: С влязлото в сила решение № 261547/04.12.2020 г. по гр. д. № 9111/2020 г. на ПРС е одобрено споразумение за развод между страните, като на малолетното дете е определена месечна издръжка в размер 155 лв., дължима от бащата, считано от 04.12.2020 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на плащането. Към момента на постановяване на предходното съдебно решение Р. е била на 4 години, а в момента (при приключване на съдебното дирене във въззивното производство) – на 8 години. От представената по делото медицинска документация за осъществени прегледи на детето, съдът е установил, че то често страда от респираторни заболявания. От доклад на 3

Центъра за обществена подкрепа (ЦОП) – [община] е установил, че на детето е предоставена социална услуга за преодоляване на травмата от конфликта между родителите; на първата среща е присъствал и бащата на детето, като се е държал грубо с майката, обиждал я и я унижавал; проведени са 15 сесии с детето, като то проявявало тревожност, обмисляла отговорите си, дори се разплакала; работата с детето продължила и след изтичане на първоначалния срок – още 6 месеца, до 15.06.2023 г. От представените удостоверения съдът е установил, че Р. е приета за ученичка в първи клас за учебната 2023/2024 г. в ОУ „Отец П.“ - [населено място], както и че е записана и посещава фолклорен танцов ансамбъл „Ю.“ при читалището в същия град. От социалния доклад по делото съдът е установил добри битови условия при двамата родители. Установил е и че майката има задължение за издръжка към още едно ненавършило пълнолетие дете – М. на 17 години; майката работи, при договорено основно месечно възнаграждение в размер на средно около 1 100 лв., като няма доходи извън трудовото правоотношение, няма и декларирани недвижими имоти и превозни средства, няма и регистрации като търговец и самоосигуряващо се лице. По отношение на бащата съдът е установил, че също работи по трудово правоотношение и осигурителния му доход е в размер на минималната работна заплата.

Въззивният съд подробно е обсъдил и гласните доказателства по делото. Свидетелката Б. Г. – сестра на ищцата, е дала показания, че за подготовката за първи клас тя е била с майката и заедно са закупили изискваните от училището пособия по списък – моливи, тетрадки, учебни пособия и прочие, за което майката е заплатила около 200 лв.; отделно закупила маратонки и други необходими неща. От началото на учебната година детето посещава и курсовете по танци в читалището, за които се заплаща такса от 30 лв. месечно. В училище детето се храни на обяд – на стол, за който се заплаща по 4 лв. дневно, като за закуските сутрин и след обяд, родителят следва да подготви нещо – сандвич, вода, плод. Детето има и телефон, за който майката заплаща около 24 лв. месечно. Р. и майка й живеят в дома на последната. Свидетелката Р. К. – майка на касатора, твърди в показанията си, че синът й е възпитавал много добре голямата дъщеря на ищцата (М.), но два месеца след като си тръгнали от дома им, това възпитание се провалило – детето пропушило и започнало да пие бира. Свидетелката твърди също, че мъжът й водел Р. на градина, като се редували с майката за по една седмица. Също според свидетелката, майката не гледала добре детето – то стояло гладно и ходело зле облечено; майката не се интересувала от него три години и с желание го давала на бившия си съпруг; детето не могло да свикне в другата къща, чувствало се добре само у тях; майката оставяла Р. гладна вечер и бащата, когато разбере това, й се молил да му позволи да й носи храна; случвало се когато вземат детето от градина, то да изяде наведнъж два хот-дога, защото не е яло цял ден. Според свидетелката, Р. е нахранена и облечена само в дома им и само там се чувствала щастлива; когато е при тях вечер, свидетелката я пита какво й се яде и готви каквото детето пожелае; за два месеца при тях детето наддало 5 кг. Майката не се обаждала да чуе Р., когато е при баща си. Първоначално той не плащал издръжка, като си пазел касовите бележки за нещата, които е купувал на детето; водил я на детски центрове, купувал й разни нещо. Когато Р. е у тях, бащата се грижел предимно за нея, а свидетелката само готвела; детето не искало и да чуе за майка си и дори и тя да я потърси, то не искало да 4 разговаря с нея. Свидетелката заявила също, че е много против Р. да посещава психолог и така „майката само му мота главата“; когато е у тях, бащата взема решенията и не води Р. на психолог, тъй като нямало нужда от такъв. Ищцата е отговорила по реда на чл. 176 от ГПК, че дрехите, които бащата изпраща по някакви поводи, си ги иска обратно и тя му ги връща.