Решение № 183 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300500051 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба с вх. №386/6.1.2025 г. на ПОС, подадена чрез ЧСИ на 19.09.2024 г., от длъжника Т. М. П. с ЕГН ********** от с.***** против Разпореждане от 20.08.2024 г. по ИД №3508/2015 г. на ЧСИ К. П. с рег. № ***** по РКЧСИ, с район на действие - ОСПловдив, с което от ЧСИ е оставена без уважение молба за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Жалбоподателят поддържа, че по делото не са били извършвани изпълнителни действия повече от две години в периода 2021-26.2024 г., поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК същото е прекратено по силата на закона. Излага доводи, че исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия са напълно бланкетни и не прекъсват двугодишния срок.Иска се да се отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ и да бъде прекратено ИД.

Взискателят „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД, ЕИК *****– взема становище, че жалбата е неоснователна.Претендира за разноски – присъждане на юрисконсулко възнаграждение.

Постъпили са писмени мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от ЧСИ К. П., който счита жалбата за допустима, но неоснователна. Излага доводи, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК,независимо дали изпълнителното действие реално е извършено.

Съдът намира, че жалбата срещу разпореждането от 20.8.2024 г. на ЧСИ за отказ да сепрекрати ИД е подадена в двуседмичния срок по чл.436/1/ ГПК, поради което е допустима, а по същество е неоснователна, поради следното:

1

От приложеното ИД №3508/2015 г. на ЧСИ К.П. се установява, че с договор за цесия от 20.12.2017 г. вземането на първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е цедирано на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД, който с молба за конституирането по ИД от 19.02.2018 г. е направил искане за възлагане на съдебния изпълнител да извършва изпълнителни действия на основание чл.18 ЗЧСИ. Съобразно разясненията, дадени в ТР 2/2013, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ.

С молба жалбоподателят е поискал ЧСИ да прекрати ИД поради перемпция – на осн.чл.433, ал.1,т.8 ГПК – поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години в периода 2021-2024 г.

От приложено копие на изпълнително дело №3508/2015 на ЧСИ К. П., се установява следното:

С молбата за конституирането му като взискател /л.115 от ИД/, новият взискател е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. ПОС намира, че при възлагане на ЧСИ за извършване на действията по събрането на вземането, взискателят може и да не е внесъл авансово дължимите разноски за конкретното изп.действие, както и че насрочването на опис прекъсва давността дори и не е извършен реално описа, тъй като е налице опит за събиране на вземането; давността се прекъсва и тогава, когато изпълнителното действие е неуспешно поради ненамиране на длъжника на адреса.

По ИД са извършени следните изпълнителни действия:

На 19.02.2018 г. с молба за конституиране като взискател на основание договор за цесия е поискано ЧСИ да насрочи опис на дв.вещи в дома на длъжника-л.115 от и.д.;

2

На 04.02.2019 г. с молба взискателя е поискал ЧСИ да насрочи опис, оценка и публична продан на дв.вещи на длъжника -л.147 от и.д.;

На 18.02.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на дв.вещи в дома на длъжника за 4.4.2019 г.л.148;

На 16.09.2020 г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника -л.153 от и.д.;

На 14.10.2020 г. от длъжника е постъпила сума, разпределена от ЧСИ с протоколот 12.01.2021 г. /л.158/, с което се прекъсва давността, тъй като е налице признание на дълга чрез плащане.

На 30.09.2022г. ЧСИ насрочил опис на дв.вещи в дома на длъжника-л.163;

На 04.11.2022 г. с молба взискателя е поискал ЧСИ да насрочи опис, оценка и публична продан на дв.вещи на длъжника -л.172 от и.д.;

На 17.01.2023 г. ЧСИ насрочил опис на дв.вещи в дома на длъжника-л.178;

На 21.03.2024 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника – л.184;

На 03.06.2024 г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника и вземането му от „Майфин“ЕАД -л.189 от и.д.;

На 17.07.2024 г. от длъжника е постъпила молба за прекратяване на делото на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

С разпореждане от 20.08.2024 г. ЧСИ е постановил отказ, който е предмет на настоящата ЧЖ.

При така установеното от фактическа страна, ПОС намира, че възражението на длъжника за настъпила перемпция по чл.433,ал.1,8 ГПК за прекратяване на ИД е неоснователно тъй като не е налице 2-годишно бездействие на взискателя в процесния период. С оглед на разяснениятя в ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че в случая не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от образуване на изпълнителното производство; не е проявил процесуална пасивност, напротив – поддържал е висящността на изпълнителния процес с искането си за прилагане на посочените по-горе изпълнителни способи и не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството.

За прекратяването на ИД на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е от значение извършването на валидни изпълнителни действия, а процесуалната пасивност на взискателя, който в продължение на две години да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира за изцяло неоснователна жалбата срещу действия на ЧСИ на заявеното основание, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед неуважваване на жалбата, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулско възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 о ЗПМ и чл.27,ал.1 от Наредбата за правната помощ в размер на 80 лв. – размерът е съобразен с ниската правна и фактическа сложност на ч.гр.д.

Решението на окръжения съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.

437 ал. 4 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №386/6.1.2025 г. на ПОС, подадена чрез ЧСИ на 19.09.2024 г., от длъжника Т. М. П. с ЕГН ********** от с.***** против Разпореждане от 20.08.2024 г. по ИД №3508/2015 г. на ЧСИ К. П. с рег. № ***** по РКЧСИ, с район на действие - ОС-Пловдив, с което от ЧСИ е оставена без уважение молба за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

ОСЪЖДА Т. М. П. с ЕГН ********** да заплати на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД, ЕИК ***** сумата от 80 лв.- разноски по ЧЖ за юрконсулско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4