Протокол № 1699 от 29.09.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1699 гр. Пазарджик, 29.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20265220101112 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

Ищцата А. Н. И. - редовно призовА. чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 26633/28.09.2026 г. от адв. Т. Ц., пълномощник на ищеца, с която поддържа ИМ, оспорва ОИМ и допълнителните молби от ОИМ. На основание чл. 253 от ГПК моли съдът да отмени определението си в частта, в която е оставил без уважение искането за допускане на ССчЕ. Да се задължи ответника по реда на чл. 190 от ГПК да предостави цялото кредитно досие, като моли съдът отчете поведението на ответника до момента. Изразява становище по разноските. В случай, че се даде ход по същество, молят да се предостави срок за писмени бележки. Към молбата е приложен Списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършено плащане, Договор за правна защита и съдействие, пълномощно.

Ответното дружество „К.“ ЕООД - редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 26176/23.09.2026 г. от адв. Х. Г., пълномощник на ответника, с която моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Поддържа подадения ОИМ. Прави искане по реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК и чл. 239 от ГПК в случай, че са налице предпоставките за това.

Изразява становище по съществото на спора и по отношение на сторените по 1 делото разноски.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата стрА. на спора.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищцата е сключила с ответната стрА. от разстояние Договор за потребителски кредит № ***** от 31.01.2025 г. /вписан в Централния кредитен регистър към БНБ под номер *****, с дата на разрешаване 31.01.2025 г./.

Твърди се, че на ищцата не е предаден екземпляр от договора за кредит и не разполага с копие на електронен или на хартиен носител. Към настоящия момент в сайта на ответното дружество не се съдържа качено копие от договора за потребителски кредит и същата не разполага с абсолютно никаква информация по отношение на процесния договор за кредит освен вписА.та в Централния кредитен регистър и информацията предоставена от ответното дружество в сайта им, както и от предоставеното от ответното дружество извлечение под формата на погасителен план. Ищцата също разполага и с екземпляр от Анекс към Договор за потребителски кредит № ***** от 08.07.2025 г.

Но ответното дружество не е предоставило екземпляр от Договор за потребителски кредит № ***** от 31.01.2025 г.

Твърди се, че при преглед в системата на ответното дружество и след снабдяване с Извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № ***** от 31.01.2025 г., ищцата установява, че в погасителния план са включени допълнителни суми, като при преглед на погасителния план в сайта ищцата установява, че са налице суми в графа „неустойка“, които не са обозначени какво съдържат и представляват и какво е включено в тях, нито е ясно за какво се дължи тази неустойка и поради какво неизпълнение.

Твърди се, че са начислявани такси в общ размер на 227.65 евро за 2 различни услуги, както и законна лихва – например такса за администриране на просрочен кредит 7 дни, такса за администриране на просрочен кредит 14 дни, такса за администриране на просрочен кредит 21 дни, такса за администриране на просрочен кредит 30 дни, такса за администриране на просрочен кредит 42 дни, такса за администриране на просрочен кредит 56 дни, такса за администриране на просрочен кредит 70 дни, отлагане на вноска и др.

Сочи се, че така общата дължима сума дължима от ищцата нараства до 3 846.96 евро, като видно от издаденото извлечение към момента ищцата е платила 1 976.45 евро, и остават още 2 098.16 евро , т.е. общата дължима стойност нараства до 4074.61 евро, а оскъпяването реално е в размер на 2 540.

73 евро.

Тъй като ищцата не разполага с копие от договора си за кредит, неколкократно е отправяла искания до ответното дружество да му предостави копие от договора за кредит, на които ответното дружество недобросъвестно отказва.

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/. при нарушение на добрите нрави; 2. /при неравноправни клаузи във вреда на потребителя и 3. / при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в стрА.та правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Твърди се, че договорът не е съставен в два екземпляра, екземпляр от договора за потребителски кредит не е връчван на ищцата, не е написан на ясен и разбираем език и в шрифт не по-малък от 12, не са посочени съществени елементи от неговото съдържание (общ размер на кредита и ГПР, нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит, 3 обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави ако има такива, изискуеми застраховки, ако има такива), респ. посочен е грешно изчислен размер на годишния процент на разходите, който в действителност надхвърля законоустановения максимум.

Твърди се, че клаузата за неустойка също е недействителна поради противоречие с морала и добрите нрави. Въз основа на изложените пороци, целият договор за потребителски кредит е нищожен.

Твърди се ,че процесният договор е недействителен, тъй като съдържа нищожни клаузи. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл. 11, т. 10 и т. 11 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В чл. 22 от ЗПК се казва, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В договора е посочен неправилно изчислен и не отразяващ действителния размер на ГПР, който надхвърля законоустановения максимум.

При всички случаи така посочения годишен процент на разходите дори да 4 пише, че включва всички такси, включва единствено размера на лихвата. В него изобщо не е включени таксите „ангажимент“ и др. При реалното включване в ГПР, същият надвишава многократно допустимия размер по Закона за потребителския кредит.

В случай, че в Договора има включени такси, което се доказва от извлечението за извършени и предстоящи плащания – такса за „администриране на просрочен кредит“ и „отлагане на вноска“, последните противоречат и на разпоредбата на чл. 10а ЗПК , тъй като са такси и услуги свързани с усвояване и управление на кредита. Тяхната цел е единствено допълнителното обогатяване на заемодателя. Тези такси изобщо не са включени в ГПР по кредита.

Ако в случая се касае за неустойка за непредоставяне на поръчител, то тя е нищожна поради противоречие със ЗПК.

Твърди се ,че ГПР по кредита, видно от чл. 19, ал. 1 ЗПК, изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него.

Също така, неустойка за непредоставяне на обезпечение представляват скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е трябвало да се включи в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Налице е заобикаляне на текста на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Поради невключване на посочените такси и неустойки в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. С 5 преюдициално заключение по дело С-453/10 се приема, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвА. в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл. 18 ЗПК/.

Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл. 33, ал. 1 ЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. Ето защо съдът приема, че договорената неустойка, съобразно начина, по който е договорена, няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява скрита възнаградителна лихва и със същата се цели единствено обогатяването на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да получи сигурно завишено плащане и то в размер на над половината от сумата по кредита, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР. Чрез включването на скритото възнаграждение в ГПР последният надвишава допустимия от закона праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Невключването му при изчисляване на ГПР респ. посочването в договора за кредит на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславя 6 недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК.