Решение № 5580 от 24.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5580 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Д. като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20241100114970 по описа за 2024 година

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС от Държавата, представляван от Министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу Б. И. Д. за установяване, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект - ж.к. ********, с площ от 163,98 кв. м., с идентификатор ***, който обект се намира в сграда, разположена в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. София, както и прилежащите му части - мазе №1 и 2,935 % ид. части от общите части на сградата и ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА ответницата да предаде владението върху същия, както и да бъде отменен на основание чл. 537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижимия имот №20, том CLIX, peг. № 63391, дело№ 48279/25.08.2022г., с който Б. И. Д. е призната за собетвеник на същия недвижим имот.

Ищецът излага в исковата молба, че е собственик на гореопсания недвижим имот, който се ползва от ответницата без правно основание.

Същият бил жилище от ведомствения фонд на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК). Съгласно чл. 1 и чл. 2 от Постановление № 127 на Министерски съвет (МС) от 20.12.1974 г. за организиране обслужването на чуждестранни дипломатически и други представителства и представителства на международните организации в НРБ (обн., ДВ, бр. 4 от 1

1975 г.) (отм.), БОДК към МВНР е било „юридическа личност на стопанска сметка“. Със Заповед 1781 от 30.04.1991г. на министъра на външните работи е образувана, считано от 01.05.1991г., фирма с държавно имущество с наименование „Дипломатик сервиз”, като същата е поела активите и пасивите, както и другите права и задължения на БОДК по баланса му към 23.04.1991 г.

С Постановление № 26 на МС от 06.02.1992 г. се прекратява държавна фирма ,Дипломатик сервиз“ (обн., ДВ, бр. 13 от 1992 г.) (отм.) и се образува Бюро за обслужване на дипломатическия корпус към МВНР, което поема активите и пасивите на „Дипломатик сервиз“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ПМС№ 26/06.02.1992г. Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус е юридическо лице със статут на управление в МВНР. С Постановление №221 от 30 ноември 1999г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на вънщните работи и за преобразуване и закриване на административни структури към министъра на външните работи, Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус към Министерството на външните работи се преобразува в Изпълнителна агенция“Дипломатически имоти в страната“ към министъра на външните работи, с функции по стопанисване и управление на недвижимите имоти, включени в дълготрайните материални активи на преобразуваното Бюро за обслужване на дипломатическия корпус.

Впоследствие, Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната“ към министъра на външните работи е закрита с Постановление №252 на Министерския съвет от 05.11.2001г. Сградата, в която се намира имотът, е построена през 1987 г., за което са съставени Акт за държавна собственост №3688/06.03.1990 г. и Акт за държавна собственост №03518 от 11.12.2003г. правото на собственост на държавата върху процесния имот е прогласено и с Акт за частна държавна собственост №08797 от 11.02.2015г. Като жилище от ведомствения фонд на БОДК имотът е бил предоставян под наем през годините на служители на бюрото, но не е променял собствеността си.

Въпреки това към настоящия момент същият се обитава от Б. И. Д., която се легитимира като собственик с Нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, придобит на основание давностно владение № 20, том CLIX, peг.№63391, дело№48279/25.08.2022г. След справка в имотния регистър по партидата на процесния имот - имотна партида № 354620, е установено, че относно процесния апартамент на 16.02.2015г. е вписан Акт за частна държавна собственост №83/2015г., а като собственик е посочен областният 2 управител. Извършено е второ вписване от 25.08.2022 г. - вписан е констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка и като собственик е посочена Б. И. Д., с ЕГН **********. Излага съображения, че имот с идентификатор *** не е придобит от Б. Д. на основание давностно владение, като счита че същият е държавна собственост. Излага доводи, че е налице установена от закона забрана за придобиване по давност на право на собственост върху имущества, държавна и общинска собственост /чл. 86 ЗС/ за периода до 1996 г., след което с разпоредбата на § 1 ДР на ЗС давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022г. Съгласно настоящата редакция на чл. 86 от Закона за собствеността (ДВ, бр. 33 от 1996 г.), не може да се придобива по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. С приемането на § 1 от ДР към ЗС, в сила от 01.06.2006 г. /редакция ДВ, бр. 18 от 2020 г. / давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31.12.2022г. Следователно, от изменението на разпоредбата на чл. 86 от ЗС до приемането на § 1 от ДР към ЗС, в сила от 01.06.2006 г. не е изтекъл 10-годишен давностен срок, необходим за да бъде придобит имотът по давност. Освен това излага, че ответницата не е упражнявала владение върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години и не е налице намерение за придобиване на собствеността.

Ответницата Б. И. Д., в писмения си отговор изразяват становище за неоснователност на иска. Възразява, че е придобила имота по давност, поради което се е снабдила с нотариален акт№ 155/2022г. по чл.587, ал.2 от ГПК.

Излага съображения, че ползва процесния имот, заедно със съпруга си от 18.III.1988 година, когато със заповед№ 1017/ 18.3. 1988година е настанен съпруга й в имота по чл. 18 от ЗНО. През 1991г. е открита процедура по продажба на имотите в бл. ********“ в град София по реда на отменената сега Наредба за дьржавни имоти/ НДИ/. Съпругът на ищцата П.П. Т. на основание НДИ е определен за купувач на процесния имот и му е съобщено да внесе съответната определена продажна цена- 54 000лева, която е внесена на 02.02.1993г. в Министерство навъншните работи/ БОДК в БНБ-Софийски градски клон. Внесени са 540 лева по сметка на СГО-местен данък и такса от 30 лева за внасяне на сума от 50 000лева. На 24.04.1997г. починал съпругът на ищцата, след което тя продължава да владее имота като собственик платил 100% от продажната цена. Твърди, че от 02.02.1993г. до сега владее имота като 3 свой, редовно заплащала данък, такса смет, консумативи за етажната собственост, извършвала ремонти вътре в апартамента. Срещу нея не са водени дела и никой не е претендирал за собствеността, напротив тя демонстрирала качеството си на собственик на всички около нея, както и срещу държавата, със срещи с областните управители, с община Младост, администрацията на БОДК и омбудсмана. Счита, че изложеното опровергава твърдението, че не е упражнявала владение явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години и не е налице намерение за придобиване на собствеността .

Третото лице помагач на страна на ищеца - Министерство на външните работи, изразява становище за основателност на предявения иск. Оспорва възраженията на ответника. Излага доводи за наличие на мораториум за процесния период върху придобиването по давност на имоти частна държавна или общинска собственост. За периода 1990г. - 1996 г., по силата на чл. 86 от Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 31 от 1990 г./ е съществувала забрана за придобиване по давност на имот - държавна или общинска собственост.

Имотите, частна държавна или общинска собственост, са могли да се придобиват по давност, считано от 01.06.1996 г. По силата на § 1 на Закона за допълнение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г./, „Спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти. Направен е извод, че в посочения период от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., никой имот - частна държавна или общинска собственост, не е могъл да бъде придобит по давност. Т.нар. „мораториум“ върху придобиването на имоти - частна държавна или общинска собственост, продължен многократно, е в сила до 08.03.2022 г.,когато е отменен по силата на Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г. на Конституционния съд на Република България, което има действие занапред. Твърди, че за ответника не е налице основния признак на владението по чл. 68 от ЗС - намерение вещта да се държи като своя, предвид признаване в отговора на исковата молба, че “не е ясно дали Държавата “ще продължи (..) административната процедура по снабдяване на доверителка ми (К. Ч.) с дължимия й се документ за собственост”.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

4

Безспорно е по делото, че процесният имот е отдаден под наем от Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус на П.П. Т., съпруг на ответницата, с който е сключен договор за наем на 21.03.1988г. в изпълнение на заповед №1017/18.03.1988г. за настаняването му в имота.

На 28.01.1991г. с писмо № Б-09-00-25 директорът на БОДК уведомява Общински народен съвет - община Младост, направление “Държавни имоти”, че съгласно чл. 111, ал. 1 и 4 от Наредбата за държавните имоти П.П. Т. е определен за купувач на процесния недвижим имот.

Издаден е Акт за държавна собственост на недвижим имот № 3688 от 06.03.1990 г., одобрен от Председателя на Изпълнителния комитет на общинския народен съвет, за блок на 13 етажа, един вход, с площ на имота 6012,57 кв.м., с местонахождение: град София, ж.к. “********, собственост на БОДК и стопанисван от БОДК, видно от приложения АДС в графа № 21 “Имотът е предоставен за оперативно управление на държавна организация”.

В същия акт за държавна собственост има списък на изписаните апартаменти, закупени по реда на Наредбата за държавни имоти, в който липсва апартамент №1.

След определяне на П.П. Т. за купувач на процесния имот по реда на Наредба за държавните имоти сумата от 54 000лв. е заплатена, видно от представеното и неоспорено платежно нареждане от 01.02.1993г.

С Постановление № 266/30.12.1999 г. на Министерски съвет, БОДК се преобразува в Изпълнителна агенция “Дипломатически имоти в страната” (ИАДИС), която впоследствие се закрива с Постановление № 252/05.11.2001 г. на Министерски съвет.

Процесният имот е актуван като държавен, видно от представените по делото Акт за държавна собственост № 03518/11.12.2003 г., одобрен от областния управител на област София и Акт за частна държавна собственост № 08804/11.02.2015 г.

Ответната страна се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с Нотариален акт за собственост, придобит на основание давностно владение с № 155 от 25.08.2022г., том IV, дело № 715, вписан в Службата по вписванията, Акт № 20, вх. №63391 от 25.08.2022 г., том CLIX, дело № 48279/2022 г., имотна партида № 354 620.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.

5

Свидетелката Ф. познава Б. Д. от 50 г.и оттогава датира познанството и със съпруга й. Настанили ги първоначално под наем в бл. 208а, „********“ в жилище, което и до този момент обитават и ползват. Техните прозорци на хола и кабинета гледат непосредствено срещу прозорците на свидетелката.

Блоковете са в много голяма близост един към друг и имат общ паркинг. Били семейни приятели и коментирали перспективата за покупка на жилището, като те се настанили 1988г., а 5 г. по-късно започнала процедура при която се предлага на обитателите на този блок, да закупят апартаментите, в които са настанени. Тогава П. Т., който работел във външно търговско представителство, споделял, че ще мобилизира всички усилия на семейството, на своите родители и близки да могат да съберат необходимите средства, за да закупят в перспектива това жилище. П. Т. заявил на 2 февруари, че е платил „50 бона и малко повече“ от стойността на жилището. След като платили жилището престанали да заплащат наем, защото считали че е тяхна собственост вече и коментирали заплащане на данъци своевременно. Те били съпричастни със ставащото в блока за поддръжка на общи части - покрив, мазе, щрангове. В техния апартамент скоро направили подобрение със смяна на дограми в трите спални, балкон, към хола също сменили дограма. Имали желание за други подобрения, но продължавала правна неяснота по отношение на жилището. През всичките години в този апартамент живяло семейството на Б. Д., а именно: Б. Д., П. Т., покойният вече П. Т. и двете им деца И. и И.. Напускали жилището по време на отпуски, ваканции. През тези години много често гостувала в апартамента, като до смъртта на П. Т. ежеседмично, а след това сравнително по-рядко, но контактите не били преустановени. Децата се събирали, играели и дружали. Жилището не е обитавано от други хора. Не са споделяли във връзка с тази процедура да имат проблеми със собствеността на имота, доколкото знае влезли в процедура, която е открита от БОДК и от Външно министерство, вероятно в регламентирани от тези институции срокове направили съответното заплащане на стойността на жилището в пълния му размер.