Решение № 215 от 14.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Бургас, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100502034 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Л. С. М. от ***, против решение № 261021/28.07.2021 г. по гр.д.7207/202о г. по описа на PC Бургас, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на въззивницата, че в полза на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 841609046, съществува вземане в размер на сумата от общо 2146.64 лв, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода м.януари 2016 г. – м.април 2018 г., отнасяща се за обект на потребление ***; за мораторна лихва върху главницата в размер на 363.59 лв за периода 14.09.2016 г. – 14.02.2019 г.; за сумата от 32.56 лв – главница, дължима за услугата дялово разпределение за периода 04.2016 г. - 04.2018 г., както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 5.59 лв за периода 30.05.2016 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението - 20.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.10227/2019 г. по описа на Софийски районен съд, и с което решение въззивницата е осъдена да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, сумата от общо 646 лв, представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 94.55 лв – разноски по ч.гр.д.10227/2019 г. по описа на Софийски районен съд, съобразно уважената част от исковете.

Твърди се, че в обжалваната част, решението на P C Бургас е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е посочил, че в сила за процесния период са били общите условия от 2014 и 2016 г., но не е изследвал за кой конкретен процесен период са били приложими ОУ от 2014 г. и за кой - тези от 2016 г. Твърди се, че неправилно съдът е изследвал правилата определящи дължимостта на сумите към ищцовото дружество съобразно нормите на Общите условия от 2014 г., тъй като по отношение на 1 вземанията за периода преди влизане в сила на новите ОУ през 2016 г., намират приложение ОУ за продажба на топлинна енергия от 2014 г. Сочи се, че съобразно чл.33, ал.2 и ал.2 от ОУ от 2014 г., купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Вземанията за периода до м.07.2016 (включително и изравнителната сметка) са възникнали при действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с решение на Решение № ОУ02/03.02.2014 г . на ДКЕВР., в сила от 17.02.2014 г. и падежът за изпълнение на задълженията е уреден в чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ. За вземанията за главница за посочения период въззивникът не е изпаднал в забава. Твърди се, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от цитираните ОУ са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП като неравноправни противоречащи на общия принцип за недобросъвестност, предвиден в чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/-ответник, тъй като обвързват настъпване на падежа на задължението за плащане с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и т.н./, което да му дава възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономическо положение спрямо търговеца.

Твърди се, че поради изложеното, за вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия за посочения период ответникът не е изпаднал в забава, тъй като липсва уговорен срок за изпълнение на главното задължение, нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и искът за мораторна лихва по отношение на тези вземания се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

За останалия процесен период, касаещ периода от 2017 г. до 2018 г., се твърди, че дължимата сумата трябва да бъде определена съобразно реалното потребление. При граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл.155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното количество топлинна енергия. Твърди се, че при въведения в процеса спор и при липсата на доказателства за удостоверяване на измервателната годност на топломера за процесния период, е невъзможно да се приеме за доказано по несъмнен начин количеството топлинна енергия, предадено на сградната инсталация.

Сочи се, че при така представените доказателства, предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира се постановяване на решение, с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да се постанови решение, с което изцяло да се отхвърлят предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове.

Претендират се направените в двете съдебни производства разноски, в това число адвокатско възнграждение и деловодни такси.

В срока по чл.263 ГПК против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че съдът е постановил обосновано решение в обжалвания от ответницата част, което е съобразено с константната съдебна практика по този вид типови правни спорове. Претендира се съдът да остави в сила първоинстанционното решение, и да присъди на въззиваемия направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт, в размер на 300,00 лв. Също няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, поради 2 което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия „Топлофикация - София” ЕАД, за приемане за установено по отношение на въззивницата-ответник съществуването на вземането на ищеца в размер на общо 2885,66 лв, от която 2490,63 лв – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода м.май 2015 г. – м.април 2018 г., отразена в обща фактура от 31.07.2016 г., 31.07.2017 г. и 31.08.2018 г., отнасяща се за обект на потребление – топлоснабден имот в ***, собственост на ответницата; мораторна лихва върху главницата в размер на 395.03 лв за периода 14.09.2016 г. – 14.02.2019 г., както и сумата от 32.56 лв – главница, дължима за услугата дялово разпределение за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г., както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 5.59 лв за периода 30.05.2016 г. /посочена като 30.06.2016 г. в исковата молба/ до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението - 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.10227/2019 г. по описа на Софийски районен съд.

Ищецът твърди, че между страните е съществувало облигационно отношение в процесния период, свързано с доставка на топлоенергия за собствен на ответницата недвижим имот, за който ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл.150 ЗЕ, тъй като е собственик на топлоснабден имот. Твърди се, че дружеството е изправна страна в правоотношението, като е доставило топлинна енергия в обекта, за което са издадени съответните фактури, а ответницата не е заплатила стойността на доставената за имота й топлинна енергия. Сочи се, че сумите са изчислявани от ищеца съгласно чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ - по прогнозни месечни вноски, след което в края на отчетния период са изготвени изравнителни сметки, съобразно действително потребеното количество, отчетено от уредите монтирани на отоплителните тела.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.288 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответницата Л. М. е оспорила исковете като неоснователни с представен в законовия срок писмен отговор на исковата молба. Направено е възражение за погасяване по давност на всички вземания касаещи периода преди 20.02.2016 г. Оспорени са Общите условия, като се твърди, че няма данни за тяхното одобряване от ДКЕВР и публикуването им, съгласно изискванията на ЗЕ. Възразено е, че не са ангажирани доказателства за присъединяване на обекта към топлопреносната мрежа. Размерът на иска е оспорен с твърденията, че не е доказано потреблението, дяловото разпределение, техническата годност на измервателните уреди, сътв.верността на отчетеното количество топлинна енергия и правилността на определеното количество топлинна енергия, за което се твърди, че не съответства на реалното потребление.

Претенциите за обезщетение за забава са оспорени по съображения, че ищецът не е изпълнил задължението си да публикува общите фактури, съотв.ответницата не е изпаднала в забава по отношение на главницата за топлинна енергия. По иска за заплащане на лихва върху главницата за дялово разпределение се сочи, че не е била изпратена покана, каквото е изискването на чл. 84 ЗЗД.

На последно място се твърди, че претенцията е неоснователна и с оглед Директива 2011/83/ ЕС относно правилата на потребителите, тъй като не се дължи плащане на непоискана и отказана от потребителя услуга за топлоснабдяване на имота.

Конституираното като трето лице помагач МХ Елвеко ЕООД е изразило становище за основателност на исковете.

3

С обжалваното решение съдът е уважил частично предявените искове – като е приел за установено, че съществува вземане на ищеца против ответницата за сумата от от общо 2 146,64 лв, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода м.януари 2016 г. – м.април 2018 г., отнасяща се за процесния обект на потребление; за мораторна лихва върху главницата в размер на 363.59 лв за периода 14.09.2016 г. – 14.02.2019 г.; както и сумата от 32.56 лв – главница, дължима за услугата дялово разпределение за периода 04.2016г.-04.2018г., и за мораторна лихва върху тази главница в размер на 5.59 лв за периода 30.05.2016 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението - 20.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението. В останалата част - за горницата над 2 146,64 лв до пълния заявен размер от 2 490,63 лв – за стойността на топлинна енергия, доставена за периода м.май 2015 г. – м.януари 2016 г., искът е отхварлен като погасен по давност. Отхвърлен е и искът за мораторна лихва за горницата над 363.59 лв до пълния заявен размер от 395.03 лв.

Съобразно постановения резултат, ответницата е осъдена да заплати на ищеца съдебни разноски за исковото производство в размер на 646 лв, и за заповедното производство – в размер на 94.55 лв, а ищецът е осъден да заплати на ответницата съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 128.40 лв.

Решението на БРС е обжалвано само от ответницата – в частта му, с която предявените искове са уважени, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази му част, а в отхвърлителната си част решението е влязло в сила.

При извършената проверка по реда та чл.269 ГПК съдът констатира, че решението на БРС е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: