Разпореждане № 2721 от 01.07.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2721 гр. Разград, 01.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330101300 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Р. К. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Радомир, ***, общ. Радомир, обл. Перник, за заплащане на следните суми: 338,51 лв. главница за погасяване на паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 19.06.2026 до окончателното и изплащане, 24,33 евро мораторна лихва за периода 07.02.2025 г. - 18.06.2026 г. и разноските по делото. Твърди се, че вземането е възникнало с Договор за кредит „Бяла карта“ с № 11115069 от 05.09.2024, сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД. Заявителят обосновава правото си да търси изпълнение на задълженията на длъжника, произтичащи от извършена цесия - с Приложение № 1 от 21 август 2025 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания/цесия от 11.11.2016 г., сключен между заявителя и „Аксес Файнанс“ ООД. В заявлението се съдържат данни, че кредиторът предоставил на кредитополучателя договорена сума под формата на револвиращ потребителски кредит сума в максимален размер на 511,29 €, с разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access Finance /iCard/Visa, посредством зареждане на картата с договорената сума.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона и с добрите нрави, в предоставения тридневен срок заявителят пояснява, че длъжникът е извършвал плащания към „Аксес Файнанс“ АД преди цедиране на задължението в общ размер на 275,99 евро, за които дружество-цесионер няма данни относно точните дати на извършените плащания, т.к. са реализирани към първоначалния кредитор. След датата на цесията длъжникът извършвал плащания към „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД в размер на 511,29 евро, както следва: главница в размер на 170,47 евро, договорна лихва - 44,08 евро, лихва за забава - 43,08 евро, неустойки - 152,69 евро и такси за извънсъдебно събиране -100,97 евро.

От представените по делото на осн. чл. 410, ал. 3 от ГПК писмени доказателства е видно, че на 05 септември 2024 г., между В. Р. К. и Аксес Файнанс ООД (правоприемник, на което е Аксес Файнанс АД с ЕИК 1

207140327) е сключен договор за кредит № 11115069 с кредитен лимит 1000 лв./ 511,29 евро, при посочен ГПР от 64,96 %. В чл. 15 от този договор кредитополучателят поел задължение за осигуряване на обезпечение в петневен срок - поръчител с определени изисквания към доходите, кредитната му история и трудовото му правоотношение. В чл. 20 е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение – 15 % от усвоената и непогасена главница.

Въз основа на тези твърдения на заявителя и представените от него към заявлението доказателства, съдът прецени следното:

Законодателната цел на възстановеното с глава тридесет и седма от ГПК заповедно производство е да спести воденето на искови процеси относно безспорни вземания. Целта на производството е да се провери дали предявените за плащане вземания са спорни. Наред с това в заповедното производство съдът дължи и проверка дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е в противоречие със закона или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. дали не е налице обоснована вероятност за това, както изисква с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Преценката за спазване на посочените разпоредби в заповедното производство е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като в настоящия случай съдът следва да съобрази и представените към заявлението договори, сключени със сочения длъжник в качеството му на потребител и общите условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 от ГПК.

За процесното правоотношение освен Закона за защита на потребителите е приложим и Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност на договора.

В договора за заем, представен по делото е уговорен ГПР в размер на 45,9 %. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. В случая, с уговарянето на неустойка, чийто размер не е ясен, но която е в размер на процент от теглената сума при счетоводното отчитане на плащането и, съдът намира че разходите по кредита за длъжника не кореспондират с посочения в договора ГПР от 64,96 %. С договора е предвидено и заплащане на застраховка, а становището на заявителя е, че като цесионер не са страна по застрахователното правоотношение. Обстоятелството, че застрахователното правоотношение евентуално представлява отделно правоотношение, не освобождава заявителя от задължението да установи пред съда всички данни, необходими за извършване на дължимата служебна проверка. Ако заявителят не притежава пълната документация по цедираното вземане, това е последица от придобиването му и не може да бъде преодоляно чрез ангажиране на съда с дейност, несъвместима с характера на заповедното производство. Това е 2 необходимо, доколкото при револвиращите потребителски кредити годишният процент на разходите не се определя въз основа на действително усвоените впоследствие суми, а въз основа на установените допускания към момента на сключване на договора. Ако към този момент е бил предвиден разход, свързан с кредита, който се определя като процент от усвоената сума, съдът следва да провери дали този разход е следвало да бъде включен при формирането на посочения в договора ГПР. След като самият договор за кредит съдържа клауза относно доброволна застраховка, а заявителят претендира вземания, произтичащи именно от този договор, съдът не може да извърши служебната проверка за правилното формиране на ГПР, без да разполага с данни дали застраховката е била действително сключена и какви премии са начислявани на потребителя. При липса на документи относно действителното сключване на застраховката, начина на определяне на премията и нейното начисляване, съдът е лишен от възможността да извърши дължимата служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19 и чл. 22 ЗПК.

Последното относно застраховката обаче не е необходимо за изводите на съда относно посочения ГПР, доколкото от съдържанието на чл. 4, ал. 1, т. 4 на договора е видно, че при изчисляването му не е включена неустойката. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, е лишило ответника като потребител от възможността да определи размера на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Предвид горното, съдът приема, че Договор за кредит „Бяла карта“ с №11115069 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят признава, че са извършени плащания в размер на 787,28 евро при ползвана сума от 511,29 евро, не следва да издава исканата в заявлението заповед за изпълнение.

Предвид неоснователността на искането заявителят няма право и на направените разноски по производството.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ 3

НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД с ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, р-н Оборище, ул. "Панайот Волов" № 29, ет. 3, общ. Столична, обл. София (столица), представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Р. К. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Радомир, ***, общ.

Радомир, обл. Перник, за заплащане на следните суми, дължими по Договор за кредит „Бяла карта“ с № 11115069 от 05 септември 2024 г., а именно: 338,51 лв. главница за погасяване на паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 19.06.2026 до окончателното и изплащане;

24,33 евро мораторна лихва за периода 07.02.2025 г. - 18.06.2026 г. и разноските по делото.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4