Решение № 2636 от 29.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2636 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110111748 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от И. Н. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ж. к.

....., ...., № ..., срещу „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. ... № ..., бл. ..., вх. ...., иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за недействителен на сключения между ищеца, в качеството на клиент, и ответника, в качеството на кредитор, Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40032635069/13.03.2025 г.

В исковата молба ищецът излага, че между него и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40032635069/13.03.2025 г., с който кредиторът му предоставил кредитна сума в размер на 2000 лева със срок на погасяване 18 месеца при фиксиран годишен лихвен процент от 50,95% и годишен процент на разходите 63,27%. В чл. 10 от Общите условия към договора било посочено, че заемателят се задължава да осигури обезпечение под формата на банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, или солидарен длъжник, отговарящ на конкретно посочени условия.

Сочи, че с Допълнително споразумение от същата дата между страните било договорено, че в случай че не изпълни задължението си по чл. 10 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1300 лева.

Счита сключения договор за кредит за нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, 1 т. 10 ЗПК, тъй като в него ГПР е посочен само като процент, но без да са посочени компонентите, които са послужили за неговото изчисляване.

Изразява становище, че клаузата, с която е договорена горната неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона, с аргументи, че макар и договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, неустойката всъщност цели да обезпечи вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но тези вреди се обезщетяват от мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК, като кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Поддържа, че в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение, определени в чл. 71 от ЗЗД, като вместо да иска незабавно изпълнение на цялото задължение, начислява неустойка, чието плащане разсрочва с периодичните вноски. Навежда, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение, а с горното кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение, дължимо под условие. Счита, че клаузата е нищожна и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да плати необосновано висока неустойка.

Поддържа, че уговорената неустойка представлява предвидим общ разход по кредита, който е следвало да се включи в ГПР, като неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора, затвърдено в практиката на СЕС.

Настоява за уважаване не предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***“ ЕООД депозира писмен отговор, в който счита предявения иск за неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен процесният Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40032635069/13.03.2025 г. Излага подробни доводи, че същият е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Сочи, че в чл. 5 от ОУ ясно е посочено как е изчислен ГПР.

Поддържа, че ГПР е формиран законосъобразно, като неустойката за неизпълнение на договорно задължение не следва да бъде включвана в него, доколкото към датата на сключване на договора кредиторът няма никаква яснота и известност дали ще му бъде предоставено обезпечение, срокът за което е 14 дни. Позовава се на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК.

Счита, че неустоечната клауза е валидна, като предвидената неустойка има санкционен характер.

Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът И. Н. К. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 41682/27.05.2026 г. поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът „***“ ЕООД не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40032635069/13.03.2025 г., сключването на който не е спорно между страните, със същия „***“ ЕООД, в качеството на кредитор , е предоставило на И. Н. К. , в качеството на клиент, 2 кредитна сума в размер на 2000 лева при следните условия: годишен лихвен процент 50,95%, ГПР - 63,37%, размер на месечната вноска – 157,67 лева, срок на погасяване - 18 месеца, краен падеж 01.09.2026 г, дължима сума по кредита – 2837,75 лева. В раздел „Солидарен длъжник“ е отразено: непредоставен по този кредит. В раздел „Декларации“, под буква „В“, клиентът е дал съгласие съществените условия по договора за потребителски кредит да се уговорят в Общите условия, които, съгласно буква „Б“, са неразделна част от същия.

С чл. 10 от ОУ клиентът се задължава да представи на кредитора обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитора на основание договора за потребителски кредит, настоящите и допълнителни споразумения, ако има такива, включително главница, лихви, такси и други разноски, за изпълнение на което задължение може да избере да предостави някое от следните обезпечения:1) банкова гаранция, 2) гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, 3) солидарен длъжник, отговарящ на определени условия, 4) ипотека върху недвижим имот.

В документ, озаглавен „Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ за предоставяне на информация към договорите за кредит“, клиентът е информиран, че при неизпълнение на чл. 10 от ОУ ще дължи неустойка, на основание чл.

92 от ЗЗД, в размер на 1300 лева, разсрочена за 12 месеца.

Със сключено между страните Допълнително споразумение от 13.03.2025 г., след констатация, че клиентът не е предоставил на кредитора поисканото от последния обезпечение, кредиторът дава на клиента допълнителен срок от 14 календарни дни за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от ОУ, при неизпълнение на което, на основание чл. 92 от ЗЗД, ще дължи неустойка за неизпълнение в размер на 1300 лева, разсрочена за 12 месеца.

Така сключеният между страните договор попада в приложното поле на ЗПК.

Императивно с чл. 22 от ЗПК законодателят е въвел изискуемо съдържание на договорите за потребителски кредит, чиято липса е порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – уредил е, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Включената в този обхват разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 изисква договорът за потребителски кредит да е изготвен на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С ал. 2 от разпоредбата е уредено, че ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Ал. 3 от същия законов член изрично предвижда разходите, които не се включват в ГПР.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40032635069 е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него ГПР е посочен в цифрова величина, но не е посочено ясно - по разбираем за средния потребител начин, кои са компонентите, включени в тази величина.

3

Неоснователно е възражението на ответника, че в чл. 5 от ОУ ясно е посочено как е изчислен ГПР. Видно от ОУ, в т. 5.2 се сочи, че при първоначалното изчисление на ГПР кредиторът отчита уговореното в т. VI от договора договорно възнаграждение (лихва) и общите положения по Приложение 1 от ЗПК. Формулировката „отчита“ обаче не може да се приеме за равнозначна на „включва единствено“, още повече, че веднага в т. 5.2.2 се сочи, че първоначалното изчисление на ГПР се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока по договора за кредит. Така възниква неяснота кои са другите разходи и какво всъщност е включено в ГПР. Допълнителна неяснота относно начина на изчисляване на ГПР възниква и при сравнение на данните, дадени в СЕФ, и тези от договора. Съгласно СЕФ, при размер на кредита от 2000 лева, със срок на договора 18 месеца, при лихвен процент 50,95%, месечната вноска е 159,62 лева, общодължимата сума - 2873,12 лева, а ГПР – 63,27%.

Съгласно договора, при същите кредитна сума, срок на издължаване и лихвен процент, месечната вноска, както беше посочено по-горе, е 157,67 лева, дължимата сума – 2837,75 лева, а ГПР – 63,37%. Така, след като при едни и същи изходни данни (кредитна сума, срок на издължаване и лихвен процент) месечните вноски, общодължимата сума и ГПР имат в двата документа различни стойности, остава напълно неясно кои са другите фактори, формиращи задължението на клиента, респективно общите разходи по кредита. Трайно е разбирането, застъпено в практиката на СЕС и задължително за българския съд, че изискването за посочване на ГПР е нарушено, когато не са посочени ясно основните данни, послужили за неговото изчисляване (Решение от 20.09.2018 г. по дело C 448/17 на СЕС;

Решение от 21.03.2024 г. по дело C 714/22 на СЕС, постановено по тълкуване на Директива 2008/48). Тезата, че не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти е застъпена и в редица актове на ВКС – Определение № 811 от 01.04.2024 г. по т. д. 670/2023 г. на I ТО, Определение № 1991 от 16.07.2024 г. по т. д.

510/2024 г. на I ТО, Решение № 96 от 02.04. 2026 г. по т. д. № 1001/2025 г. на I ТО, и др. При липса на яснота относно разходите, включени в ГПР, потребителят е лишен от възможност да извърши информиран избор на кредитен продукт, преценявайки други сходни продукти, което е достатъчно условие кредитът, на основание чл. 22 от ЗПК, да се счита за недействителен.

С оглед на горното, искът с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40032635069/13.03.2025 г. се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ищеца.

Същият със списък по чл. 80 от ГПК претендира такива в общ размер на 354,58 евро, от които 58,04 евро (113,51 лева) – внесена държавна такса, и 296,54 евро (580 лева) – платено в брой адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на претендираните разноски. Направеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира за неоснователно, доколкото уговореното адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото и съобразено с ориентировъчния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.