Решение № 1166 от 13.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501876 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

С Решение №261061/07.08.2023г. по гр.д.№15139/2018г. по описа на СГС, е отнето на основание чл. 74 от ЗОПНПИ(отм.) от Е. Л. Е., ЕГН ********** и Н. И. Е., ЕГН ********** в полза на Държавата по искане на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, сумата в размер на 10 333,50 лв., представляваща изплатена част от паричната равностойност на отчужден имот, чрез публична продан по изп.дело №20148440402584 по описа на ЧСИ С. Я. с peг. №*** съгласно регистъра на КЧСИ, който е бил придобит без установен законен източник на средства, а именно: гараж №8, находящ се в *** и е отхвърлен искът на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) с правно основание чл. 74, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ(отм.)/, вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ в частта за отнемане на Лек автомобил марка „ВАЗ“ модел 21214, с peг.№ ***, дата на първа регистрация 30.10.1998г., рама № XTA212140W1347997, двигател №5254965; Лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег.№ ***, дата на първа регистрация 16.03.1990г., рама № VF8J117050R546410, двигател № J7TN770F270837 и Лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег.№ ***, дата на първа регистрация 10.04.1990г., рама № VF8J117080R596593, двигател № J7TN770F272549.

1

Срещу решението са подадени три ВЖ от всички страни в делото, досежно различни части от него, съответно на интереса им.

Във ВЖ на КОНПИ се иска да бъде отменено решението в отхвърлителната му част, като е изложено оплакване за неправилност, поради игнориране на заключението на вещото лице по СИЕ, че през проверявания период е налице несъответствие между имуществото на ответниците и нетните им доходи. Въз основа на тази фактическа констатация, извлечена със специалните знания на вещото лице, моли искът за отнемане да бъде уважен изцяло. Процесуалният представител на Комисията претендира разноски за юрисконсултско възнагражение за двете съдебни инстанции.

ВЖ е подадена от ответницата Е. Е. срещу частта от атакувания акт, с която е постановено отнемане в полза на държавата на сумата от 10 333,50 лв., представляваща изплатена част от паричната равностойност на отчужден имот, чрез публична продан по изп.дело №201484404025 84 по описа на ЧСИ С. Я. с peг. №*** съгласно регистъра на КЧСИ, който е бил придобит без установен законен източник на средства, а именно: гараж №8, находящ се в ***, съдържаща искане за отхвърляне на иска изцяло. Жалбоподателката повтаря доводите си, поддържани в първоинстанционното производство, че искът на КПКОНПИ е недопустим, тъй като не е привлечена като обвиняема с постановление за привличане по ДП №ЗМ 5221 от 2013г. на СДВР. Поддържа също, че не е установена и причинно – следствена връзка между твърдяното в постановлението за привличане престъпление и извършената проверка от Комисията. Ето защо не е налице облага получена от престъпно действие и отнемането на имущество, придобиването на което не може да се свърже с престъпление, противоречи на принципа за пропорционалност по чл. 4 от ЗПКОНПИ и ХОПЕС, както и на възприетото в практиката на Съда на ЕС.

Излага и доводи за неправилност на решението, поради това че противоречи на разрешенията в ТР №4/2021 от 18.05.2023г. по тълк.д.

№4/2021г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че парична сума преминала през банкова сметка на проверяваното лице, но неналична към датата на завеждане на иска, не може да се отнеме.

Претендира разноски.

Със самостоятелна ВЖ ответникът Н. Е. също атакува решението на СГС в частта за отнемане в полза на държавата на сумата от 10 333,50 лв., като иска да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

Счита, че преценката на съда за несъответствието между имуществото и нетния доход е следало да се ограничи до имуществото предмет на иска.

Поддържа, че процесният гараж е придобит със законни доходи, поради което сумата, получена от неговата продажба не подлежи на отнемане.

Отговор на ВЖ на КОНПИ е представила ответницата Е., в който е изразила становище за неоснователност на същата, мотивирано с разясненията в ТР №4/2021 от 18.05.2023г. по тълк.д. №4/2021г. на ОСГК на ВКС.

В отговора на КОНПИ по ВЖ на Е. Е. са изложени подробни съображения, че решението на първоинстанционния съд в атакуваната от нея част е правилно и обосновано. Ето защо счита, че въззвната жалба на 2 ответницата следва да бъде оставена без уважение, респ. решението потвърдено в тази част.

Въззивният състав намира, че фактическата обстановка в спора е правилно установена и изцяло споделя констатациите за фактите и обстоятелствата, направени от Софийски градски съд, които са както следва :

Не е спорно и от доказателствата се установява, че Е. Е. и Н. Е. са сключили граждански брак през 1988г., поради което ответникът Е. има качеството на свързано лице по смисъла на §1, т. 15 от ДР на ЗОНПИ.

Административната фаза на настоящото производство е започнала по повод уведомление с вх. peг. № УВ-2631/18.12.2013г. от СРП до ТД на КОНПИ София, че по досъдебно производство № 3M5221/2013 г. по описа на СДВР, пр. пр. №20903/2013 г. по описа на СРП в качеството на обвиняем за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 НК е привлечена Е. Л. Е., ЕГН **********. Престъплението е посочено в чл. 22, ал. 1, т. 8 от ЗОПДНПИ (отм.), поради което е основание за започване на проверка по чл. 21, ал. 1 от ЗОПДНПИ(отм.).

Видно е от приетия препис от Протокол № ТД10СФ/УВ1601/14.01.2014г., че след получаване на уведомлението е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Е.

Л. Е. по чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.), която обхваща периода 14.01.2004г. – 14.01.2014г. и е приключила с Решение №946/07.11.2018г. на КПКОНПИ за внасяне на искане в съда по чл.61, ал.2, т.2 и чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 11 483, 50лв. срещу нея и срещу съпругът й Н. И. Е..

Установява се от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК от 21.08.2014г. по ч.гр.д.№44881/2014г. на СРС, че е разпоредено ответницата Е. да заплати на Столична Община сумата от 1 560 518,27 лв., представляваща щета, за която е реализирана пълна имуществена отговорност на основание чл.21, ал.1, т.2 вр. с чл.23, т.1 от ЗДФИ, ведно със законната лихва от 15.08.2014г. до изплащане на задължението, както и мораторна лихва за периода от 06.01.2012г. до 28.02.2014г. в размер на 240 530,93 лв. и е издаден изпълнителен лист.

В образуваното по този ИЛ изпълнително производство е издаден протокол за разпределение от 02.06.2015г., изготвен по изп.дело №20148440402584 по описа на ЧСИ С. Я. с peг. №*** съгласно регистъра на КЧСИ, въз основа на който в полза на Н. Е. е преведена сумата от 10 333,50 лв., представляваща част от продажната цена на гараж №8 с площ от 18,33 кв.м., находящ се на партерен етаж в сграда в ***, в качеството му на съсобственик на гаража в режим на съпружеска имуществена общност с длъжника Е. Л. Е..

През проверявания период Е. Е. е закупила апартамент, находящ се в ***, ет.1 и гараж № 8 на партерния етаж на сградата с нот. акт от 24.06.2009г. за сумата от 105 100 лв., а на 29.06.2010г. е закупила магазин №3, находящ се в *** за сумата от 80 000 лева.

Не е спорно, а и от доказателствата се установява, че във връзка с 3 погасяване на задълженията на ответницата по издадената заповед за незабавно изпълнение, от ЧСИ са били продадени и горепосочените, придобити в рамките на проверявания период от ответниците недвижими имоти, които са възложени на купувачите по публичните продани с постановления от 2015г.

С Решение № 1483/17.02.2016г., постановено по гр.д.№20668/2014г. по описа на СГС и влязло в сила на 07.02.2017г. по отношение на ответницата Е. е признато за установено, че дължи на Столична Община сумата от 1 560 518,27 лв., представляваща щета, за която е реализирана пълна имуществена отговорност на основание чл.21, ал.1, т.2 вр. с чл.23, т.1 от ЗДФИ, ведно със законната лихва от 15.08.2014г. до изплащане на задължението, както и мораторна лихва за периода от 06.01.2012г. до 28.02.2014г. в размер на 240 530,93 лв.

През процесния период ответниците са закупили лек автомобил марка „ВАЗ“ модел „21214, с per. №***, на лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег.№***, дата на първа регистрация 16.03.1990г., рама №VF8J 117050R546410, двигател №J7TN770F270837 и лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег.№***, дата на първа регистрация 10.04.1990г., рама №VF8J117080R596593, двигател №J7TN770F272549.

От приетото заключение на СИЕ, изготвено въз основа на писмените доказателства в делото и заключенията на оценителните експертизи за недвижимите имоти и за автомобилите, следва да се обобщи, че доходите на ответниците през проверявания период от трудова дейност, от предоставени суми по кредитни карти, от парично дарение от майката на Е. Е. и от потребителски кредит са общо в размер на 171 972, 68лв., а общият сбор на направените от тях обичайни и извънредни разходи 79 954, 39лв.

Въз основа на тези данни експертът е изчислил, че нетният доход на ответниците, получен като разлика между доходите и разходите е положителна величина, а именно 92 018лв.

По начина, по който е била формулирана задачата на експертизата, вещото лице е приело, че стойността на имуществото на ответниците в края на проверявания период е 2 066 262, 32лв., в която сума е включена и сумата от 1 560 518, 27лв. по акта за начет, издаден срещу ответницата и потвърден с влязло в сила съдебно решение. Същата сума е предмет и на престъплението, за което е образувано досъдебното производство срещу Е.. Комисията обаче не твърди тази сума да е в патримониума на ответниците, а и при подробното проучване на имуществото им тя не е установила този факт. Тази сума също така е констатирана като липса за община Лозенец, а не като налична в патримониума на ответниците. Ето защо съгласно приетото тълкувателното разрешение в ТР №4/2021 от 18.05.2023г. по тълк.д. №4/2021г. на ОСГК на ВКС, че не представлява имущество по смисъла на ЗПКОНПИ(понастоящем ЗОНПИ) и не участва при определяне на размера на несъответствието получените от проверяваното лице суми с неустановен законен източник в случай, че те не са налични в патиромниума му в края на проверявания период. В казуса също не е установено да са били налични в края на 4 проверявания период. Поради това стойността на имуществото на ответниците в края на този период е 492 070лв. и изложеното води до коректно определяне на несъответствието в размер на - 400 051, 71лв., а не както е посочено в СИЕ в размер на -1 974 244,03лв.

Останалите писмени доказателства в делото, представляващи счетоводни документи, справки от НОИ и др. не следва да бъдат обсъждани, тъй като е безпредметно, а и анализът им е от компетентността на съдебно – счетоводна експертиза, която е направила такъв.

Въз основа на така установените факти, въззивният състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Съображения :

Въззивният съд има задължение по чл. 269, изр.1 във вр. с чл. 129 от ГПК да извърши проверка относно редовността на ИМ, съответно на процесуалната допустимост на същата и на цялата административна фаза от производство, инициирано с нея. В горния контекст констатира, че в обстоятелствената част на ИМ на КОНПИ са изложени факти за косвена причинна връзка между деянията, квалифицирани като престъпление, по повод на които е образувано производството по отнемане на имущество и придобиването на същото. Задължението за съда, разглеждащ делото, да изиска заявяването на тези факти, както и да обсъди доказването им, се извежда от Решение №619/23.10.2024г. по гр.д. №3145 по описа за 2023г. на ВКС и други и от решения на ЕСПЧ по дела „Т. и други срещу България“, „Бозаджиева и други срещу България“ във връзка с член 1 от Протокол №1 към ЕКПЧОС. В настоящата искова молба индиректно е изведена връзката между престъпната дейност на ответницата Е. и придобиването на имущество от нея през проверявания период, чрез акцентиране на характера на извършените деяния, които са присвояване на чужди пари при осъществяване на отчетнически правомощия на длъжността „инспектор“ към отдел „МДТ“ в район Лозенец към Столична Община.