Решение № 979 от 13.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. Пловдив, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330201124 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№ 23-1030008156/22.01.2024г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор "Пътна полиция" Пловдив, с което на Н. Б. Л. с ЕГН **********, на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 лева, за нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 1 0 контролни точки.

Н. Л., в жалбата си заявява че не е съгласен с обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание редовно призован се явява лично и с адв.

С., като двамата излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, като моли за отмяна на последното поради допуснати нарушения.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща представител. В изпратена до съда молба-становище се изразява молба обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Н а 27.12.2023г. около 16.31 часа жалбоподателят управлявал лек автом о б и л „Фолксфаген Джета“ с рег. № ****, в гр. Пловдив, бул.

"Освобождение“ до № 3, чужда собственост, като не използвал обезопасителен колан по време на движението с който е оборудван автомобила и не спрял на показаното място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган – свидетеля К. Г., със стоп палка тип МВР по образец „С8“. Водача продължил движението си, бил последван от патрулния автомобил в който бил св. Г., бил подаден светлинен и звуков сигнал, в резултат на което жалбоподателя бил спрян за проверка на кръстовището на бул. „Освобождение“ и бул.

Цариградско шосе , до бензиностанция „Шел“.

Констатираните обстоятелства актосъставителят описал в съставения акт, като ги квалифицирал като нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и по чл.

103 от ЗДвП. Бил съставен АУАН серия GA, бланков № 1191563 от 27.12.2023г. Жалбоподателят подписал АУАН, и в графата за възражения било отбелязано че няма такива. Акта бил подписан от жалбоподателя и на същия бил връчен екземпляр от него за което подписал нарочна разписка. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление /НП/, в което нарушенията били описани словно по сходен с даденото в АУАН описание, като на същите била дадена цифрова квалификация по чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. С издаденото НП, за първото нарушение е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., а за второто са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства – показанията на актосъставителя К. Г. Г. и свидетеля на жалбоподателя Т.В.К. , които установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в НП и АУАН, и които показания съдът намира за логични, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства – АУАН и НП, справка за нарушител/водач, справка от информационните масиви на МВР, талон за медицинско изследване с бланков

№ 0041189,

Заповед

№

8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи .

Съдът кредитира показанията и на двамата разпитани по делото свидетели Г. и К., като следва да се отбележи че показанията на св. Г. са 2 безпристрастни, съответни на събраните по делото доказателства, изхождащи от непредубеден източник за кото по делото не се установи каквито и да е данни да има причина да влоши положението на жалбоподателя. Що се отнася до показанията на св. К., тъй като те съответстват на показанията на св. Г. и събраните по делото доказателства, съдът кредитира и тях, като отчита че той е бил пътник в таксиметровия автомобил на жалбоподателя и е бил зает с други дейности докато е пътувал затова и показанията му са не много точни.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В ал. 2 на посочения член обаче се въвеждат няколко изключения от правилото уредено в ал. 1 на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП. Едно от тези изключения се отнася до водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място, които могат да не използват обезопасителни колани. В настоящия случай от показанията на разпитания по делото свидетел К. се установи че автомобила управляван от жалбоподателя Л. е бил именно таксиметров автомобил и той е бил клиент който се е возил в него. Поради изложененото обстоятелство и жалбоподателя не е имал задъбжението по ал. 1 на чл. 137а от ЗДВП, а е имал право и да не използва обезопасителен колан съгласно ал. 2 на чл. 137а от ЗДвП. Като не е съобразил това обстоятелство административно-наказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение и е издал един незаконосъобразен административиен акт, който следва да бъде отменен по отношение на това нарушение.

По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП задължава водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Безспорно е че жалбоподателя Л. е бил водач на посоченото в акта и НП моторно превозно средство. Това се потвърди от разпита и на двамата разпитани по делото свидетеи. Не беше оборена презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, подкрепена и от свидетелските показания на св. Г., който подробно разказа какво е било поведението на жалбоподателя и какво е направил в тази ситуация, поради което настоящия състав приема че е доказано че на 27.12.2023г. в гр. Пловдив, при подаден сигнал за спиране от контролните органи със стоп палка тип МВР по образец „С8“, водача настоящ 3 жалбоподател продължил движението си, бил последван от патрулния автомобил в който бил св. Г., бил подаден светлинен и звуков сигнал, в резултат на което жалбоподателя бил спрян за проверка на кръстовището на бул. „Освобождение“ и бул. Цариградско шосе, до бензиностанция „Шел“.

Сигнала който е бил подаден е бил със стоп палка по образец, но след като водача не се е съобразил с него, същия е бил последван от полицейския автомобил и е бил подаден светлинен и звуков, на които жалбоподателя се е подчинил. Тези факти се установиха от подробните показания на разпитания по делото полицейски служител съставител на акта св. Г., които показания съдът напълно кредитира като съответни на съставения АУАН чиято презумптивна доказателствена сила не беше оборена по делото. Показанията на св. К., разпитан по молба на жалбоподателя, не оборват фактическите констатации в АУАН и показанията на св. Г.. Свидетеля К. добросъвестно разказа на съда това което си спомня от случая, но запитан от съда той сигурен ли е че не е бил подаден сигнал със стоп палка преди полицейския автомобил да последва таксиметровия автомобил, той каза че не е сигурен и че той самия не е видял това защото си е ровил в телефона. Св. К. е бил клиент на таксиметровия автомобил и най нормалното нещо е вниманието му да не е съсредоточено в пътната обстановка както призна самия той. Това стана ясно и от обстоятелството че свидетеля въпреки че разказа някои факти, не можа да си спомни в коя пътна лента се е движел автомобила на жалбоподателя, дали са минали кръговото кръстовище или не, което води съда до извода че той е бил ангажиран с мобилния си телефон и вниманието му е било насочено другаде, не в пътната обстановка, това стана ясно и от обстоятелството че той е разбрал че ги спира полиция чак когато е чул и видял полицейските сирени.

В този смисъл поазанията на св. К. не се намират в противоречие с останалите кредитирани от със доказателства, но не се явяват и в подкрепа на тезата на жалбоподателя че сигнал със стоп палка не е бил подаден. По отношение на това обстоятелство съдът отново дава вяра на показанията на св. Г. и редовно съставения АУАН, от които категорично се установи че е бил подаден такъв сигнал, който е бил ясен, видим и при липса на други автомобили в момента на подаване на сигнала, така че жалбоподателя да разбере че се отнася за него, а не за друг автомобил. Твърденията че движението е било много натоварено на 27.12.2023г. не се опровергават от показанията на св. Г. който също посочи че е бил изпратен на мястото на контрол във връзка със задръстванията които са се получавали около МОЛ Плаза, но това не доказва че в момента когато е преминал жалбоподателя е имало толкова много коли че той да не е могъл да види подадения сигнал със стоп палка. Напротив св. Г. беше категоричен че в момента когато е спирал жалбоподателя е бил само неговия автомобил и не е имало начин водача да се обърка че сигнала не се отнася за него. Движението наистина може да е било натоварено, но това не е непрекъснат процес и напълно възможно е в часа в който е спрян нарушителя, в този момент да не е имало в непосредствена близост други автомобили. Поради изложеното съдът намира че жалбоподателя е извършил административното нарушение описано 4 в чл. 103 от ЗДвП и правилно е бил наказан за него на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

По отношение на размера на наложените административни наказания – а именно глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, настоящия състав намира че същия е необосновано завишен. Санкционната разпоредба предвижда за такъв вид нарушения наказание глоба в размер от 50 до 200лв и наказание лишаване от право да управвлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. По отношение на наложената санкция Съдът отчита, че административно-наказващия орган не е обосновал по никакъв начин налагането на санкция в максимален размер. На следващо място следва а се отбележи че жалбоподателя като дългогодишен шофьор издържал изпит през 1993г.- преди повече от 30 години, не е бил наказва друг път за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. На следващо място следва да се отбележи че макар и на пръв поглед да има множество нарушения на ЗДвП, с оглед професията на жалбоподателят и дългогодишния срок в кото шофира, всъщност те не са чак толкова много. През последните 7 години има общо 7 административни нарушения по ЗДвП, като през последните три години има само по 1 нарушение на година. Поради изложеното и съът прие че наложените административни нарушения следва да бъдат намалени до минимално предвидения размер, а именно глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управвлява МПС за срок от 1 месец. Съдът намира че по-този начин ще бъдат постигнати целите предвидени в чл. 12 от ЗАНН.