Определение № 24289 от 03.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24289 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110152912 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С решение от 21.05.2026 г. съдът е уважил изцяло предявения от ищцата иск. При изчисляване на разноските съдът е взел предвид пълния размер на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, съответно от 600 лв. с вкл.

ДДС за заповедното производство и 480 лв. с вкл. ДДС за исковото производство.

В срока по чл. 248 ГПК ответникът е подал молба, с която е направил искане за намаляване на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност, като е посочил, че такова възражение е направил още в отговора на исковата молба, но то не е било разгледано в постановеното решение. Моли да се отчете липсата на правна и фактическа сложност на делото. В предоставения му срок ищецът е взел становище по направеното искане по чл. 248 ГПК като поддържа, че същото е неоснователно.

Съдът намира молбата на ответника за частично основателна по отношение размера на адвокатското възнаграждение в заповедното производство. В тази връзка взе предвид обстоятелствата, че ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение още с отговора на исковата молба, но съдът е пропуснал да го разгледа в решението си. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015, в което Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, 1 параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на ищеца бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни фактори, че в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане извършените от процесуалния представител процесуални действия се свеждат до попълване на бланков формуляр, там не се провеждат открити съдебни заседания и няма размяна на книжа. Касае се за дело, по което липсва правна и фактическа сложност и чийто предмет е с масов характер предвид броя на тези дела в съда. Като взе предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство се равнява на 120 евро с вкл. ДДС, поради което присъдените разноски за заповедното производство следва да бъдат намалени до сумата от 140, 45 евро, представляваща сбор от 20, 45 евро държавна такса и 120 евро адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Същевременно, присъденият размер на адвокатското възнаграждение за исковото производство от 480 лв. с вкл. ДДС не се явява прекомерен при отчитане на извършените процесуални действия, включващи явяване в открито съдебно заседание, в което се проведоха и разпити на двама свидетели, а след това процесуалният представител на ищеца изготви и подаде и писмена защита, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските за исковото производство е неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 9607 от 21.05.2026 г. по гр.д. № 52912/2025 г., по описа на СРС, 151 състав, в частта за разноските, по следния начин:

ОТМЕНЯ частта от решение № 9607 от 21.05.2026 г. по гр.д. № 52912/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, с която „Р. ДАК (..........)“, дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законодателството на РИ, регистрирано в И. търговски регистър под номер 104547, със седалище и адрес на управление: Р. Д. офис, ............... Д., И., със съдебен адрес: гр. ................., е осъдено да заплати на М. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство за разликата над 140, 45 евро до сумата от 327, 23 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските за исковото производство.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2