Решение № 9991 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9991 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20241110108846 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. 25 от ГПК.

Образувано е по искова молба от Е. С. Д., ЕГН: ********** против А.., ЕИК: .., за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в общ размер на 1 405 лева /след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер/ за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г., формирано от разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало да получи, съобразно инде..ацията на възнаграждението му според диапазона на колони 5 и 6 от К. на длъжностите в а. на с. за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.,ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 16.02.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че от 2017 г. заема длъжността „ч.“ на 3/4 работно време във В.. на Р. по силата на трудов договор № ..., при уговорено основно трудово възнаграждение 348,75 лева и ранг 18,75 лева, като с допълнително споразумение към договора, считано от 01.06.2020 г. трудовото му възнаграждение е увеличено на 585,75 лева и ранг 56,25 лева. Твърди, че считано от .. всички служители по трудови договори в отдел „С..“, работещи по трудови правоотношения с В.., са прехвърлени в А.. въз основа на Решение на П.. от ..., с което е отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. С.., кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – С.. на В.. и стопанисването е възложено на п. на А.., като никой от прехвърлените служители от структурата на В.. към административната структура на А.., включително и ищецът, не е сключил нов трудов договор с 1 административния ръководител на А.., поради което всички права и задължения по сключените такива се запазват, включително и трудовите възнаграждения, получавани във В... Твърди, че след прехвърлянето на длъжността при А.. не е извършвана дължимата инде..ация на трудовото възнаграждение на ищеца, като при извършвани инде..ирания са прилагани колони 7 и 8 от К. на длъжностите в а. на с., а не колони 5 и 6, които се твърди да са приложими по отношение на съществуващото правоотношение. С оглед на това се претендира разликата между дължимото възнаграждение, в случай, че е била извършвана такава инде..ация и реално получените от ищцата трудови възнаграждения. С допълнителна молба от 05.04.2024 г. ищецът е уточнил, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. дължимата разлика е в размер на 33 лв. за всеки месец, като общата сума за цялата календарна година е 429 лв.; за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. разликата е в размер на 36 лв. за всеки месец, като общата сума възлиза на 468 лв.; за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. разликата е в размер на 36 лв. за всеки месец, като прави искане за намаляване на иска с 4 лв. за всеки от трите месеца, съответно общата сума за посочения период от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. възлиза на 108 лв.; за периода 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. разликата е в размер на 40 лв. за всеки месец, като общата сума възлиза на 400 лв. Посочва, че претендираните размери включват инде..ация и на дължимото допълнително трудово възнаграждение – б. „..”.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва съществуването на твърдяното трудово правоотношение, както и че към момента се явява работодател на ищеца. Счита, че след преминаването на длъжностите при ответника трудовото правоотношение на ищеца, както и на другите служители в отдел „С.“, с В.. са прекратени. По силата на Правилата за прилагане на к. на длъжностите в а. на с., възнагражденията на тези служители не следва да се инде..ират до изравняването им с тези на сходни или същите длъжности за съответната група, съгласно К.. Ответникът се позовава на решение по т. 4, т. 1 от Протокол № .. на К.., , с което е отхвърлено предложение на п. на А.. за изменение на Правилата, което решение е обосновано с мотивите на решение на Комисията по протокол № . т. 4, касаещи прилагането на колони 5 и 6 от К.. При инде..ирането на възнаграждението не е прилагана колона 6 от К., тъй като в такъв случай трудовото възнаграждение на ищеца би надвишило размера на това, което получава служител, работещ в а. на същата длъжност и за същото работно време. В условията на евентуалност оспорва размера на иска за разликата във възнаграждението за периода от 01.01.2023 г. до 01.03.2023 г., тъй като Класификаторът, приет с протокол № . е в сила от 01.04.2023 г., а не от 01.01.2023 г., както и до размера на претендираните от ищеца 40 % начисление за ТСПО за исковия период. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

2

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 128, ал.

2 от КТ за заплащане на дължима част от трудово възнаграждение в общ размер на 1 405 лева за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г.

Възникването на вземането се обуславя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) съществуването на трудово правоотношение с ответника за твърдения период, 2) полагането на труд предвид комутативния характер на трудовия договор, 3) както и размера на дължимото трудово възнаграждение.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154 ГПК посочените факти.

При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимото възнаграждение.

Между страните не се спори, че ищецът е заемал длъжността „ч.“ на 3/4 работно време във В.. на Р. по силата на трудов договор № ..., представен и приет по делото.

Видно от приложено копие от кратък протокол на П.. № 10 от ..., П.. е взел решение да отнеме възложеното стопанисване на С. от В. и да го възложи на А. на основание чл. 388 вр. с чл. 387 З..

На 01.06.2020 г. е подписано допълнително споразумение № .. към трудов договор № . между ищеца и В., с което е увеличено основното трудово възнаграждение на 585,75 лв. и допълнително трудово възнаграждение за . ранг в размер на 56,25 лв.

Въз основа на решение на С.. по протокол № .. на основание чл.

30, ал. 5, т. 8 З. са съкратени 31 щатни бройки във В.. на Р., от които 15 бр. за длъжността „ч.“, като същите, вкл. процесните длъжности по решението по т.

16.2. са разкрити в А.. С решение по т. 16. 3. С.. е приела, че не възразява а. на В. и на А. да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от З., със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на К. за длъжностите в а. на с..

По делото е представена заповед № ., с която е утвърдено изменението на структурата на а. към А., като от тази заповед се установява, че в отдел „С.“ са налице разкрити 18 щата за длъжността „ч.“.

След тези решения е сключено допълнително споразумение № .. между А. и ищцата, с което са определени ново основно месечно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения за . клас и за трудов стаж и професионален опит. А също така и допълнително споразумение № . г. със същия предмет - определяне на нови размери на основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения за определен клас (вече III) и за трудов стаж и професионален опит. Определено е брутното трудово възнаграждение на 3 служителя да се формира по следния начин: основно трудово възнаграждение в размер на 682,50 лв., допълнително трудово възнаграждение за III клас – 1 2 0 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 64,20 лв.

Представена е заповед № .. на п. на А., с която е отменена Заповед № . и е утвърдена структура на а. на А., във връзка с решение на С.. по протокол № .

С допълнително споразумение № .. е определено брутното трудово възнаграждение на ищеца да се формира по следния начин: основно трудово възнаграждение в размер на 785,25 лв., допълнително трудово възнаграждение за III клас – 135 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 92,03 лв.

Приложено е извлечение от протокол № .. от заседанието на К.., от който се установява, че е взето решение да бъде отхвърлено предложението на п. на А.. за изменение на чл. 11 от П.., както и искането по отношение длъжностите от Р. I „Р.“ и от Р. III „О.“ и прилагането на колони 5 и 6 от К. за служителите на А. с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на П.. възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се инде..ират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно К.. Указано е на административния ръководител, че може да организира структурата на а., съобразно нуждите на съда, съгласно чл. 12 от П...

По делото е приложено извлечение от протокол № . на С.., от който се установява, че е взето решение за утвърждаване на К., в сила от 01.01.2020 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Р. I V, ч., във В.. и В. се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за с. от първа група в диапазона от колона 7 до 8.

По делото е приложено извлечение от протокол № .. на С.., от което се установява, че е взето решение за утвърждаване на К., в сила от 01.01.2021 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Р. I V, ч., във В.. и В. се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за с. от първа група в диапазона от колона 7 до 8.

От протокол № .. на С.. се установява, че е взето решение за утвърждаване на К., в сила от 01.01.2022 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Р. I V, ч., във В.. и В. се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за с. от първа група в диапазона от колона 7 до 8.

От протокол № . на С.. се установява, че е взето решение за утвърждаване на К., в сила от 01.04.2023 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Р. I V, ч., във В.. и В. се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за с. от първа група в диапазона от колона 7 до 8.

Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната собственост управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на б. издръжка да ги владеят, 4 ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Като специални правила за управлението на имотите-държавна собственост за нуждите на с. са предвидени в гл. 19, р. 4 от Закона за с..

Според чл. 387 З. В. организира управлението на имуществото на с., като за целта е предвидена и възможността му да възлага стопанисването им на а. на органите на с.. Възлагането за стопанисване на отделен имот е правомощие на В., което той упражнява при условията на оперативна самостоятелност, като преценката на кого да бъде възложено стопанисването на даден имот е въпрос по целесъобразност. Същественото в случая е, че стопанисването включва задължение за поддържане на предоставените имоти, поради което с посоченото по-горе решение по протокол № .. С. към В. в качеството си на компетентен към онзи момент орган е взела решение за съкращаване на щата към В.. по отношение на длъжностите, чието предназначение е извършване на възложеното до този момент стопанисване на сградата на с. и за разширяване на щатното разписание в А.. с длъжности, които да обслужват дейността по стопанисване на посочения имот.

Настоящата съдебна инстанция счита, че в тази хипотеза е налице прехвърляне на дейност от един работодател на друг съгласно чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ. Цитираната разпоредба е въведена в българското законодателство въз основа на Директива . от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности. В действителност посочената Директива включва в приложното си поле единствено прехвърляне на стопанска дейност съгласно чл. 1, б. „в” от същата, но подобно ограничение не е запазено в националното законодателство. Директивата задължава държавите да въведат един минимален стандарт, но националният законодател има възможността да въведе по-широка по обем закрила според особеностите на националната правна система. Предвид липсата на изрично ограничение следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 123 КТ намира приложение и при прехвърлянето на една дейност от един административен орган на друг. Това разбиране се подкрепя от съдебната практика, обективирана в решение № . г. на В.. по гр. д. № ., . г. о., ГК . Също така на законодателно ниво е налице пример за приложението на чл. 123 КТ за служители в административни структури по § 63 ПЗР на ЗИД на ЗМВР /обн. ДВ бр. .., отм./ (Тълкувателно решение № . г. на В.. по тълк. д. № .). В посочените решения е налице прекратяване на едно държавно учреждение и прехвърляне на имуществото му заедно със служителите в него в друго учреждение-правоприемник. Макар и настоящата хипотеза да не касае цялостно прекратяване на учреждението, все пак е прекратена обособена част от него, представляваща отдел „С.“ и аналогичен отдел е създаден в структурата на А.. По аргумент за по-силното основание, след като за цялото учреждение може да намери приложение чл.