Присъда № 3 от 04.06.2021, Окръжен съд - Силистра

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА №3/04.06.2021г. по НОХД №91/2021 година по описа на ОС-СИЛИСТРА

М. А. А. е предаден на съд, за това, че:

На 13.06.2020г., в гр.Силистра, за времето от 14:34 до 14:40часа, в условията на продължавано престъпление, е използвал платежни инструменти-дебитна карта

№516924хххххх2111, дебитна карта

№474836хххххх4192, издадени от „Банка ДСК“ЕАД и кредитна карта, издадена от „Юробанк България“АД, без съгласието на титуляра Р. Х. Е., от с.гр., като е осъществил шест транзакции на АТМ №D0061801, собственост на „Банка ДСК“ЕАД, находящ се на ул.“Шар планина“ №2, на обща стойност от 440лв, а именно: в 14:34:33 часа с дебитна карта №516924хххххх2111 е осъществил транзакция-теглене на сума от 100лв в 14:35:38 часа с дебитна карта №516924хххххх2111 е осъществил транзакция-теглене на сума от 340лв в 14:36:41 часа с дебитна карта №474836хххххх4192 е осъществил неуспешна транзакция в 14:37:27 часа с дебитна карта №474836хххххх4192 е осъществил неуспешна транзакция в 14:39:03 с карта, издадена от „Юробанк България“АД е осъществил неуспешна транзакция в 14:40:05 с карта, издадена от „Юробанк България“АД е осъществил неуспешна транзакция като деянието не представлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.249, ал.1 вр. с чл.26 НК.

Като граждански ищец в процеса е конституиран Р. Х. Е. и е приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск срещу подсъдимия за 1 сумата от 440лв, за причинени от деянието имуществени вреди.

В проведеното разпоредително заседание не се констатираха нарушения на процесуалните правила по чл.248 ал.1 т.3 НПК. След като въз основа на нарочно искане съдът установи, че са налице условията на чл.370 НПК, се пристъпи на основание чл.252 ал.1 НПК към незабавно разглеждане на делото.

Съдебното производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК.

Подсъдимият призна изцяло фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. При наличие на условията на чл.372 ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния състав постанови, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.

Прокурорът пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което да се отложи за срок от три години и глоба в размер на 880лв.

Гражданският иск намира за основателен.

Гражданският ищец моли за уважение на предявения иск.

Служебно назначеният защитник пледира за налагане на минимално наказание при условно осъждане, като се вземе предвид и че изтеглената сума е под размера на минималната заплата.

В правото си на защита и последна дума подс.А. изразява съжаление за извършеното и иска да работи за да върне парите.

Признатите от подсъдимия факти, изложени в ОА са следните:

Р.Е. живеел сам, под наем в апартамент в гр.Силистра, намиращ се на ул.

„Симеон Велики" №12, ет.1, ап.4.

На 13.06.2020г. около 13:00ч. той излязъл от жилището и тръгнал за работа. Бил е втора смяна, за времето от 14:00-22:00 часа, работил в предприятие „Фазерлес“. До местоработата си пътувал с маршрутка, която спирала в 13:30 часа на спирка „Аврора“, в непосредствена близост до квартирата му.

При напускане на апартамента Е. заключил входната врата, от която 2 само той имал ключове. Бравата на входната врата била обикновена и се заключвала със стандартен ключ. На масата във всекидневната стая оставил порфейла си, в който се намирали личната му карта, банкови карти- дебитна карта №516924хххххх2111, дебитна карта №474836хххххх4192, издадени от „Банка ДСК“ЕАД и кредитна карта, издадена от „Юробанк България“АД и листче с ПИН код, както и сумата от 200 лева. След като излязъл от входа на блока видял, че в близкото кафене е бил М. А. А.. Двамата се познавали добре, като Е. предложил на подсъдимия да направи пътечка около гроба на жена му и да го разчисти, срещу заплащане. По-рано през деня Е. видял подс.

А. на пазара и му дал сумата от 12 лева, като пострадалия често давал на А. безвъзмезно пари. Преди да се качи на автобуса Е. казал на подсъдимия, че бърза за работа, след това забелязал, че А. се изправил от масата на заведението.

Когато постр. Е. се прибрал около 23:00 часа, същият ден, установил, че входната врата на апартамента му е била разбита, но не си личало, защото била само притворена. При вкарване на ключа в бравата вратата се отворила сама. Не е заварил хаос в апартамента си, но от масата липсвали оставените калъф с документи и сумата от 200 лева.

Разследването по делото не дава отговор на въпроса извършена ли е взломна кражба и кой е нейният извършител. Бил е извършен оглед и е направена проверка за пръстови отпечатъци от св.Михайлов, без да се съставят каквито и да било протоколи.

На 13.06.2020г. подсъдимият отишъл до банкомата в близост до сградата на „Европазар“ и изтеглил сумата от 440 лева от едната от банковите карти, като използвал ПИН кода записан на листче. Сумата била изтеглена чрез две транзакции в 14:34 часа и в 14:35ч. После се опитал да изтегли пари и от другите банкови карти със същия ПИН код, но не успял. С изтеглената сума А. погасил 3 вноски по взет от него бърз кредит.

След извършване на операциите на АТМ устройството, подсъдимия наел таксиметров автомобил, около 16:00-17:00ч, управляван от св.Венелин Добрев. Св. Добрев познавал Мейсут с прякора „Йолито“. Подс.А. бил видимо в нетрезво състояние. Подс.А. заявил, че иска да се прибере в дома си, но първо трябва да остави една карта, която е намерил. Спрели до входа, където живеел постр.Е. и А. оставил държача за документи, който бил в ръцете му, до пощенските кутии.

По- късно тези документи и банкови карти собственост Е. били намерени от съсед-св. Младен Велчев, които предал на св.Чорбаджиева. На следващия ден св.Васила Чорбаджиева върнала на постр.Е. намереният калъф с документи и дебитни карти. Последният й показал разбитата врата и масата, на която са били оставени липсващите вещи.

3

На 14.06.2020г., постр. Е. е посетил Банка ДСК и разбрал, че от банковата му карта са изтеглени 440 лева, чрез две транзакции от банкомат намиращ се на ул. „Шар планина".

На 01.10.2020г., в разговор, подсъдимия признал пред св. Георги Чорбаджиев, че е изтеглил пари от банковата карта на постр. Е..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Признанието на фактите се подкрепя безспорно от събраните по надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло поради тяхната непротиворечивост, последователност, взаимна допълняемост и свързаност обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите-Е., Чорбаджиева, Добрев, Велчев, Чорбаджиев, Порязов, Михайлов, свидетелство за съдимост, ДСМПИС, банкови извлечения и отговори от банки, протокол за доброволно предаване, кредитни документи и справки,протоколи за разпознаване и фотоалбуми към тях и други, приобщени по реда на чл.283 НПК.

Противоречия в гласните доказателства липсват. Обясненията на подсъдимия, в частта им, в която се твърди, че той е извършвал транзакциите и е оставил документите до пощенските кутии се допълват и кореспондират с показанията на останалите свидетели по делото, изброени по-горе. Гласните доказателства се подкрепят и от писмени такива.

От банковите извлечения е видно, че:

На 13.06.2020г. на АТМ D0061801, находящ се на ул.“Шар планина“ 2 са извършени следните транзакции с карти, притежавани от постр.Е.:

С дебитна карта №516924хххххх2111, издадена от „Банка ДСК“ЕАД са извършени две успешни транзакции в 14:34:33ч и в 14:35:38ч, като са изтеглени суми съответно от 100лв и от 340лв.

С дебитна карта №474836хххххх4192, издадени от „Банка ДСК“ЕАД, са извършени две неуспешни транзакции в 14:36:41ч и в 14:37:27ч. , за теглене на суми по 100лв, поради грешен пин и недостатъчна наличност С кредитна карта 541196хххххх0010, издадена от „Юробанк България“АД, са извършени две неуспешни транзакции в 14:39:03ч и в 14:40:05ч, за теглене на суми от по 100лв, поради грешно въведен пин код.

4

Подсъдимият е бил разпознат от св.Велчев, като лицето, което в деня на престъплението е седял на пейката пред блока на Е., и от св.Добрев, като лицето, което в деня на престъплението се е возило в таксито и оставило държача с документи във входа на блока.

Признатите от подсъдимия факти, подкрепени безспорно от доказателствата по делото, налагат следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянията си подсъдимият обективно е осъществила състав на престъпление по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 НК- в условията на продължавано престъпление, е използвал платежни инструменти- две дебитни карти №516924хххххх2111 и №474836хххххх4192, издадени от „Банка ДСК“ЕАД и кредитна карта №541196хххххх0010, издадена от „Юробанк България“АД, без съгласието на титуляра, и е осъществила шест транзакции, две успешни и четири неуспешни, на обща стойност от 440лв, като деянието не представлява по-тежко престъпление. В посочените в обвинението часове и дата, на 6 пъти, сам е поставял банкова карта в терминалното устройство, избирал е възможната за изпълнение транзакция- теглене на сума, набирал е съответния пин код, изписан на лист, в потвърждение, че операцията се осъществява от оторизирано лице и по този начин е осъществил изпълнителното деяниеизползване на платежни инструменти, каквито несъмнено са тези банкови карти по смисъла на чл.93 т.24 НК и ЗПУПС. Картите са носители на определена банкова информация, несвързана единствено с разплащания.

Следователно щом неправомерното използване е свързано и с други действия осъществени чрез поставяне на карта в АТМ устройство от неоправомощено лице, за извършване на справка за наличност или е осъществена неуспешна транзакция, то тези действия също са съставомерни по смисъла на чл.249 ал.1 НК. В този смисъл Р280-2014-ІІ н.о. Използването е осъществено без знанието и съгласието на титуляра й. Извършеното не съставлява и по-тежко престъпление.

Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление-като две и повече деяния, а именно три, осъществяват един и същ състав на престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието 5 си, предвиждал е общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им.Той ясно е съзнавал, че използваната карта не е негова, не му е дадено съгласие от титуляра за ползването й, и въпреки това я е използвал по предназначение, за да изтегли нужните му средства.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне вида и размера на наказанието съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК и след като прецени, че не са налице условията на чл.58а ал.4НК определи наказанието ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало и направеното самопризнание в досъдебното производство, способствало за установяване на фактите по делото, а като отегчаващивисоката степен на обществена опасност на деянието. Така,при условията на чл.54НК съдът определи наказанието лишаване от свобода в минималния размер, а именно две години, като така определения размер на основание чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и наложи окончателно наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. Кумулативното наказание глоба може да бъде наложено в размер до 880лв. През призмата на чл.54 НК и съобразявайки материалното състояние, съдът наложи наказание глоба в размер от 500лв, който би дал възможност и за възстановяване на щетите.

Определеното по този начин наказание би изпълнило най-качествено целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, по отношение както на личната, така и на генералната превенция, а вземайки предвид и чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът прецени, че целите на наказанието могат да бъдат постигнали и без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като отложи изпълнението на същото за срок от три години.

Отложеното наказание лишаване от свобода е над минимума посочен в чл.67 ал.3 НК и съдът прецени, че през изпитателния срок следва да се изпълнява пробационна мярка по чл. 42а ал. 2, т. 2 от НК, а именно "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА. Съдът намира, че именно тази мярка ще е в състояние да въздейства върху осъденото лице и ще способства да се засили превантивното и превъзпитателното действие на наложеното основно наказание за извършеното престъпление.