Решение № 226 от 22.10.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Шумен, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед при участието на секретаря Силвия Й. Методиева в присъствието на прокурора Д. Арк. Д. като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20263600500514 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №

276 от 20.07.2026 г. по гражданско дело №

20253620101229 по описа за 2025 година на Районен съд – Нови пазар, съдът е постановил следното:

На основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,представлявана от Главния прокурор на Република България,с адрес:гр..,бул.“.“ №., с ЕИК:121817309 да заплати на А. А. А. с ЕГН:**********, с адрес:с..,обл..,ул.". "№. сумата от 2556.50 евро/ две хиляди петстотин петдесет и шест евро и петдесет цента главница/,представляваща обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди,вследствие на незаконно повдигнатото и поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.323,ал.1 вр.чл.20,ал.2 от НК ,като образуваното наказателно производство е прекратено с постановление от 24.02.2025г.,издадено от прокурор при Районна прокуратура - Шумен/, ведно със законната лихва върху горната главница,считано от 24.02.2025г.,.до окончателното изплащане на горепосочената сума.

ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на неимуществени вреди в останалата му част за разликата над 2556.50 евро/ главница/ до пълния му размер от 5112.92 евро/,,ведно със законната лихва върху главницата до 1 окончателното й изплащане,като неоснователен и недоказан.

Присъдената сума да се заплати по следната банкова сметка,посочена от ищеца :

IBAN :BG39STSA93000029531329

Банка ДСК титуляр А. А. А.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ,с адрес: гр. ., бул.“.“ №., с ЕИК:121817309 да заплати на А. А. А. с ЕГН:**********,с адрес: с. ., обл. ., ул.". "№. направените по делото разноски в размер на 186.56 евро /сто осемдесет и шест евро петдесет и шест цента/.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ,с адрес:гр..,бул.“.“ №., с ЕИК:121817309 да заплати по сметка на Районен съд – Нови пазар държавна такса в размер на 102.26 евро/сто и две евро двадесет и шест цента/.

Недоволна от това решение, в ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ, е останала Прокуратурата на Република България, която го обжалва в тази част, чрез прокурор при Районна прокуратура – Шумен. В жалбата се сочи, че решението В ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ е неправилно и необосновано, поради което моли същото да бъде отменено, като вместо него вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а при условие на евентуалност, се моли размера на присъденото обезщетение да бъде намален, тъй като определеното обезщетение като прекомерно не е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Излага подробни съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната страна – А. А. А., чрез пълномощника си адвокат Г. Х. Х. от АК – ., депозира отговор на жалбата.

Оспорва същата, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника се явява прокурор от ШОП, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява. Явява се пълномощникът адвокат Г. Х. Х. от АК – Силистра, който поддържа отговора на въззивната жалба, излага подробни съображения и представя писмена защита.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното:

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд 2 е обвързан от изложените във въззивните жалби съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

С оглед така очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част.

Решението е постановено при обсъждане в цялост на представените пред първата инстанция писмени и гласни доказателства и при изяснена фактическа обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към доводите на страните във въззивното производство.

Решението се оспорва само в уважената част.

В отхвърлителната част решението е влязло като необжалвано.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно постановено и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно.

Въззивният състав намира, че първоинстанционния съд е обсъдил събраните пред него доказателства в цялост, като е изложил подробни мотиви, към които въззивният съд препраща, на осн. чл. 272 ГПК, с изключение на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – какъв е справедливият размер на вредите по см. на чл. 52 ЗЗД.

Съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от действия на Прокуратурата след прекратяване на досъдебното наказателно производство срещу ищеца.

Като съобрази доводите на двете страни, въззивният състав намира следното:

3

По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции.

По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено. Следователно действията по повдигане и поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите, когато наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. (така съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ).

Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че в производството са установени предпоставките, при които за ищеца е възникнало право на обезщетение по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от повдигнатото и поддържано неоснователно обвинение по чл.323, ал.1 във вр.с чл. 20, ал.2 от НК, което впоследствие е прекратено.

Не е спорно и се установява, че ищецът на 06.08.2024 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.323, ал.1 във вр.с чл. 20,ал.2 от НК по Досъдебно производство №3/2023г. по описа на РУКаолиново /л.6-7 РС/.

С Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 24.02.2025г., по преписка с вх. № 4474/2022г., издадено от прокурор при ШРП, наказателното производство срещу ищеца е прекратено, на осн. чл. 199 и чл. 243, ал.1, т.1 във вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК - деянието не съставлява престъпление /л. 8-13 РС/.

Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.

2 ЗОДОВ е реализиране на обективния факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК и наказателното производство е прекратено. За възникване правото на обезщетение по посочения ред е без значение дали действията на органите на предварителното производство са съобразени с процесуалния закон, както и наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съотв. какво е било 4 вътрешното му убеждение. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2 ЗОДОВ , за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление винаги се приема за незаконно след като наказателното производство е прекратено.

Видно от амбулаторен лист от 16.09.2025г., издаден от д-р Д.Г., обективиращ първичен преглед на А. А. на посочената дата с анамнеза, че пациентът е с хипетрония от НЯКОЛКО ГОДИНИ, консултира се кардиолог /л. 14 РС/, както и амбулаторен лист от 26.06.2026г., издаден от същия лекар, в който е записано, че пациентът е с хипертония от няколко години, консултира се с кардиолог в Шумен д-р Д.Д. /л. 82 РС/.

Относно причинените вреди и връзката им с повдигнатото срещу ищеца обвинение, пред първоинстанционния съд са разпитани Н.М. А.

/роднина по сватовство, тъст/ и М. Н. А./съпруга/, чиито показания съдът обсъжда по реда на чл. 172 ГПК. Видно от същите е, че ищецът е изпитал стрес след привличането му като обвиняем по процесното производство.

Съдът обаче не кредитира с доверие показанията на свидетеля Н. М. А., че до повдигането на обвинението ищецът не е страдал от високо кръвно налягане.

Тези показания, са изолирани и противоречат на представения от ищеца амбулаторен лист от 16.09.2025г. в който е отразено, че „пациентът е с хипертония от няколко години“. Тъй като обвинението е повдигнато на 06.08.2024 г., Тъй като амбулаторния лист е издаден на 16.09.2025г., то периода от „НЯКОЛКО ГОДИНИ“ от както е налице високото кръвно налягане на ищеца, със сигурност предшества датата 06.08.2024 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем по процесното обвинение.

Като съобрази приетите пред първата инстанция писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, настоящият състав споделя решаващите изводи на първоинстанционния съд, че в производството е установен факта на причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в изживени негативни емоции в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение за посоченото по - горе престъпление, преживяно чувство на стрес и притеснение от воденото наказателно дело по процесното обвинение и неговия резултат.

По основният спорен въпрос, поставен от ответника във въззивното производство, касаещ размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази възраженията на двете страни и установените в производството факти, в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното:

При опреД.е размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ , следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД - обезщетението се определя по справедливост - съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ.

Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да 5 се съобразят от съда при опреД.е размера на обезщетението.