Решение № 4028 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4028 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20261100500941 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 22692/10.12.2025 г., постановено по гр.д. № 72233/2024 г. на Софийски районен съд, 77 състав, съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ и чл. 214, ал. 2 ГПК на „Бигла III” ООД, ЕИК 121094769, следните суми: сумата от 2621,30 лева, представляващи обезщетение за ползването на съоръжения за присъединяване към жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ********, собственост на „Бигла III” ООД, ЕИК 121094769, в периода 15.07.2023 г. – 22.11.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 11.11.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 161,38 лева, представляващи законна лихва за периода 05.12.2024 г. – 10.11.2025 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на „Бигла III“ ООД, ЕИК 121094769, сумата от 1504,85 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че изследването на собствеността е задължителен елемент за решаването на правния спор. Поддържа се, че в тежест на ищеца е да установи пълно и главно, че е собственик на процесните съоръжения. Поддържа се, че от представените по делото доказателства не може да се направи несъмнен извод, че ищецът е собственик на енергийния обект. Сочи се, че договорът за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, предхожда изграждането на обекта и създава само правна възможност за това потребителят да извърши строежа. Твърди се, че разрешението за строеж не може да докаже факта на 1 изграждане на абонатната станция лично от и за сметка на ищцовото дружеството, което може да не е пристъпило към фактическото й изграждане. Твърди се, че приемането на извършената работа по строежа се извършва с подписването на констативен протокол, а заплащането на уговорената цена от страна на възложителя доказва, че изграждането е извършено за негова сметка. Излагат се съображения, че в случая липсват доказателства за това ищецът лично и за своя сметка да е изградил абонатната станция. Твърди се, че за възникване на основание за заплащане на обезщетение трябва да е налице необоснован отказ за изкупуване, а в случая това не е така. Твърди се, че обектът не е изкупен, тъй като не е доказана по несъмнен начин собствеността върху него. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Бигла III” ООД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно. Твърди се, че пред СРС са представени всички необходими доказателства, удостоверяващи изпълнение на задължението на ищеца да изгради и предаде процесните съоръжения на ответника. Твърди се, че ответното дружество е канено многократно да изкупи съоръженията, както и да заплаща обезщетение за ползването. Сочи се, че е постановено и решение от КЗК, което е задължително за ответника. Сочи се, че по арг. от §. 4, ал. 6 от ПЗР на ЗЕ при необоснован отказ за продажба от страна на собствениците съоръженията могат да се отчуждят заедно с прилежащите им терени.

Сочи се, че ищецът не може да прехвърли собствеността върху съоръженията на лице, различно от ответната страна. Твърди се, че ищцовото дружество е построило енергийния обект и именно то е носител на правото да получи цената за ползването му. Поддържа се, че дори във въззивната жалба се признава, че договор за изкупуване на съоръжението не е сключен. Предвид изложеното се моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в установения за това срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Представено е Разрешение за строеж № 403/03.12.2002 г., с което е разрешено на Столична община и „Бигла III” ООД да изградят външно топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда в УПИ X-46, кв. 2 по плана на гр. София, ул.

********. Като инвеститор в разрешението е посочено ищцовото дружество „Бигла III” ООД.

Представен е Договор от 31.05.1999 г., сключен между ЕТ „Я.К.“, „Бигла III“ ОАД и „Еси-Ко“ ООД за обединяване на дейността за изграждане на външен топлопровод за топлозахранване на жилищни сгради на бул. ********, изграждани от „Бигла III“ ООД.

Представена е фактура, издадена от ЕТ „Я.К.“ до „Бигла III“ ООД за авансово заплащане във връзка с изграждане на външен топлопровод за топлозахранване на 2 жилищни сгради на бул. ********. Към фактурата е приложено и платежно нареждане.

Представена е фактура, издадена от ЕТ „Я.К.“ до „Бигла III“ ООД за окончателно заплащане във връзка с изграждането на външен топлопровод за топлозахранване на жилищни сгради на бул. ********. Към фактурата е приложено и платежно нареждане.

Представена е фактура, издадена от ЕТ „СтарН – П.М.“ до „Бигла III“ ООД във връзка с доставка и монтаж на абонатна станция. Към фактурата е приложен разходен касов ордер.

Представено е Разрешение за ползване № 574-ПК-874/17.05.2003 г., с което е разрешено използването на абонатна станция и външно топлозахранване на жилищна сграда, находяща се в УПИ X-46, кв. 2 по плана на гр. София, м. „Драгалевска спирка”, бул. ********.

По делото е представено становище с изх. № 551/21.03.2002 г. от „Топлофикация София“ ЕАД до „Бигла III“ ООД, с което е разрешено включване към топлопреносната мрежа и ползване на топлинна енергия за сграда с административен адрес в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Н. ********.

Представено е удостоверение, издадено от Служба по кадастъра – Област София, от което е видно, че „Бигла III“ ООД е собственик и инвеститор за обект, представляващ топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда, находяща се в парцел Х-46, кв. 2, м. „Драгалевска спирка“, бул. „Никола ********.

Приложена е покана от 04.06.2020 г. от „Бигла III” ООД до „Топлофикация София” ЕАД за заплащане на цената на абонатна станция, находяща се в гр. София, ул.

********, както и за заплащане на обезщетение за използването за периода от присъединяването на съоръжението към мрежата до настоящия момент.

Представен е по делото препис от Решение № 2534/05.01.2019 г. по гр.д. № 74783/2017 г. на СРС, 158 състав, с което „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на „Бигла III“ ООД на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 9802,74 лева, частично от сумата от 15 000 лева, представляващи цена за ползването на изградени от „Бигла III“ ООД съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ********, за периода 20.10.2012 г. – 20.10.2017 г. Решението е потвърдено с Решение № 8743/19.12.2019 г. по в.гр.д. № 4820/2019 г. на СГС, II-Е състав, влязло в сила на 29.06.2020 г.

Представен е препис от Решение № 10810/22.06.2023 г. по гр.д. № 38510/2022 г. на СРС, 66 състав, с което „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на „Бигла III“ ООД на основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 2828,59 лева, представляващи цена за ползването на изградени от „Бигла III“ ООД съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се в гр.

София, ул. ********, за периода 24.06.2020 г. – 24.06.2022 г. Решението е потвърдено с Решение № 4166/10.07.2024 г. по гр.д. № 9750/2023 г. на СГС, IV-Б състав.

Представено е предложение от „Топлофикация София“ ЕАД по преписка № КЗК-309/2017 г. Представено е и уведомление до Борис Шалев, с което се съобщава, че с Определение № 889/02.08.2018 г. по преписка № КЗК-309/2017 г. е прието за разглеждане предложение от „Топлофикация София“ ЕАД за поемане на задължения по чл. 75 ЗЗК. Представено е и Решение № 158/31.01.2019 г. на КЗК, с което е одобрено предложението на „Топлофикация София“ ЕАД, като дружеството е задължено да уведомява КЗК за изпълнение на съответните задължения.

От ищцовото дружество е представена препис от Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за 3 целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

По делото е приета без възражения от страните техническа експертиза, от която се установява, че е изградено топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда, находяща се в парцел Х-46, кв. 2 по плана на гр. София, м. „Драгалевска спирка“, бул.

********. За строежа са изпълнени всички технически изисквания. Считано от м.

06.2003 г. съоръжението е присъединено към централната отоплителна система на гр.

София и се използва от „Топлофикация София“ ЕАД. Вещото лице изчислява, че обезщетението за ползването на енергийното съоръжение за периода 15.07.2023 г. – 22.11.2024 г. се равнява на 2621,30 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност съдът приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД. За уважаване на същия следва да се установят пълно и главно следните обстоятелства: (1) че ищецът е собственик на съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа; (2) че ответникът е използвал съоръженията през процесния период; (3) връзка между настъпило обедняване на ищеца и обогатяването на ответника; (4) размер на дължимото от ответника обезщетение.

Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. По арг. от чл. 137, ал. 2 ЗЕ изграждането на съоръженията може да се извърши и от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползването на съоръженията, изградени от клиентите. На основание чл. 137, ал. 3 ЗЕ собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля на топлопреносното предприятие в срок до три години с договор за присъединяване.

Следователно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ въвежда възмездното ползване от топлопреносното предприятие на присъединителния тръбопровод, съоръженията към него и абонатната станция в случаите, когато те са изградени от клиентите на предприятието. Тази норма санкционира неоснователното разместване на имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на битов клиент и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие.

В случая от съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства и от техническата експертиза се установява, че „Бигла III” ООД е изградило за своя сметка абонатна станция за обслужване на жилищна сграда в УПИ Х-46, км. 2, бул. ********. Тази абонатна станция и тръбопровода към нея са въведени в експлоатация, отговарят на съответните технически изисквания и се използват по предназначение от „Топлофикация София“ ЕАД, считано от м. 06.2003 г. В този смисъл е неоснователно възражението на „Топлофикация София” ЕАД, че не се установява съоръженията да са собственост на ищеца. Качеството на ищеца на собственик на процесните съоръжения произтича от разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ЗЕ, както и от представените по делото договори за строителни дейности, фактури към тях и платежни документи. По делото не се твърди и не се доказва от страна на „Топлофикация София” ЕАД, че трето за спора лице е изградило и придобило процесните присъединителни съоръжения. Освен това от представените по делото 4 преписи от съдебни решения, както и от изявленията на „Топлофикация София“ ЕАД в отговора на исковата молба е видно, че ответното дружество е осъждано да заплаща на „ Б и гл а III“ ООД обезщетения за използване на процесните присъединителни съоръжения за предходни периоди. Тоест установено е в отношенията между страните по делото със сила на пресъдено нещо, че собственик на съоръженията е именно ищецът. По настоящото дело не се твърди и не се доказва настъпването на нови обстоятелства, довели до изгубване на правото на собственост на „Бигла III“ ООД.