Решение № 61 от 06.06.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Търговище, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Женя Люб. И.а като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20243530200183 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК 131071587 със седалище и адрес на управление област София, община Елин Пелин, с.Равно поле, ул. „Трети март“ №1, представлявано от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 130993772, със седалище и адрес на управление област София, община Елин Пелин, с.Равно поле, ул. „Трети март“ №1, представлявано от М. Е. Д. - Д. и Л. М. Х. – управители, чрез юрисконсулт П.

Т. против Наказателно постановление № В – 002753 от 08.06.2023г., издадено от и.д. Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД "Контрол на пазара" при КЗП.

Считайки, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение процесуалните правила, жалбоподателят желае същото да бъде отменено. Прави искане и за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в с.з.

Представя писмено становище чрез пълномощник – гл. юрисконсулт в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при КЗП, с искане обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е

1

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 15.03.2023 г. инспектори от КЗП, съвместно със служители от ОДБХ – Търговище и ЦУ на НАП - София, извършили проверка в обект – магазин „Лидл 813“, находящ се в гр. Търговище, ул. "Александър Стамболийски“ № 48, търговската дейност в който се осъществявала от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК 131071587. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2748795 /15.03.2023 г. Контролните органи от КЗП установили, че в обекта се предлагат за продажба плодове, зеленчуци, алкохол,безалкохолни напитки, месо и колбаси, мляко и млечни продукти, хляб, стоки за бита, електроуреди, детски, дамски и мъжки облекла и др. По време на проверката обектът работел и се обслужвали клиенти.

Контролните органи констатирали, че в рекламната брошура за седмицата /за периода от 13.03.2023 г. до 19.03.2023 г./ с обявени продажни цени, но без обявени продажни цени за единица мярка били следните стоки:

1. Карначе от свинско месо (800 гр. опаковка), с обявена „стара“ продажна цена -9.99 лв./опаковка - зачертана и до нея обявена „нова“ продажна цена 6.89 лв./опаковка (-31%), стр. 4 от брошурата.

2. Гулаш от прясно еленско месо (350 гр. опаковка), с обявена продажна цена- 8.99 лв./опаковка, стр. 4 от брошурата.

3. Месо мляно от прясно пуешко бутче (500 гр. опаковка), с обявена продажна цена -4.49 лв./опаковка, стр. 5 от брошурата.

4. Луканков салам „Амбарица“ - суровосушена (270 гр. опаковка), с обявена продажна цена 4.49 лв./опаковка, стр. 6 брошурата.

5. Наденички „Бангерс“ по английски - от свинско и говеждо месо (500 гр. опаковка), с обявена продажна цена 6.99 лв./опаковка, стр. 10 от брошурата.

6. Пушен бекон с мед (240 гр. опаковка), с обявена продажна цена – 5,99 лв./опаковка, стр.10 от брошурата.

Предвид така установените от контролните органи обстоятелства, до управителя на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК 131071587 била изпратена покана № В-03-661/03.04.2023г. за явяване - лично или на упълномощен представител, на 20.04.2023г в офиса на КЗП в гр.Търговище за съставяне на АУАН. Поканата била получена на 06.04.2023г., но тъй като в указания ден представител на дружеството не се явил, св. Ц. С. – инспектор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при КЗП съставила на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК 131071587 АУАН № 002753 /24.04.2023 г. за нарушение на чл. 21 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН - в отсъствие на представител на търговеца. На 24.04.2024г. препис от АУАН бил връчен на А.

В. Х. – служител на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД в търговския 2 обект – мазани „Лидл 813“ чрез КП № К-2693691 по реда на чл.233, ал.4 от ЗЗП. Срещу АУАН било депозирано писмено възражение от търговеца с вх.

№ В -03-810/ 27.04.2023г. и с изложени доводи за липса на извършено административно нарушение. На 29.05.2023г. актосъставителят Ц.С. изготвила доклад с предложение за констатираното с АУАН нарушение на чл.21 от ЗЗП на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД да бъде наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.200 от ЗЗП. На 08.06.2023г. и.д. Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД "Контрол на пазара" при КЗП издал въз основа на акта, Наказателно постановление № В – 002753, с което за нарушение на чл. 21 от ЗЗП и на основание чл.200 от ЗЗП наложил на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД имуществена санкция в размер на 500 лева.

Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и несъмнен начин от показанията на свидетелите Ц.С. и Св.С. и приложените писмени доказателства, които са непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си.

Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП и приложените заповеди № 129/06.12.2021г., № 984/07.11.2023г. и № 1012/16.11.2023г. на Председателя на КЗП. Издадени са по предвидените от закона ред и форма и съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. В АУАН и в НП е налице пълно и ясно описание на съставомерните елементи на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Спазени са процесуалните правила за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя и за неговото връчване – при условията на чл.233, ал.4 от ЗЗП. В НП е посочено, че срещу акта не е подадено възражение, както и че поради липсата на спорни обстоятелства не се налага провеждане на разследване по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. В действителност се установява, че възражение срещу АУАН е било депозирано от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН и същото е било входирано в КЗП - РД Варна под № В03-810/ 27.04.2023г. Наказващият орган е бил длъжен, съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката да прецени наред със събраните доказателства и направените възражения, което очевидно не е изпълнил.

Същевременно е видно, че в подаденото писмено възражение срещу АУАН не е оспорена установената с него фактическа обстановка, не са направени и искания за събиране на допълнителни доказателства, нито са оспорени събраните такива при проверката. Единствено са изложени доводи във връзка тълкуването на разпоредбата на чл.21 от ЗЗП във вр. с чл.19, ал.2 от ЗЗП, със съдържанието на които норми наказващият орган е запознат, имайки предвид разпоредбата на чл.191, ал.1 от същия закон. Посочените възражения жалбоподателят е имал възможност да направи и в съдебната фаза на процеса, 3 от която възможност се е възползвал, поради което съдът намира, че допуснатото от наказващият орган процесуално нарушение не е от категорията на съществените.

С НП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.21 от ЗЗП, който гласи: „ Всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена, трябва да посочи и цената за единица мярка“.

Доколкото в конкретния случай контролните органи са установили нарушение в рекламната брошура на търговеца, безспорно се касае за реклама на стоки, предлагани за продажба от дружеството – жалбоподател в периода 13.03.2023 г. – 19.03.2023 г. Предвид това и съгласно чл.21 от ЗЗП за търговеца е било налице задължението да посочи в брошурата освен продажната цена на конкретната разфасовка от стоката и цената за единица мярка, която в случая е 1 килограм, съобразно § 13, т.9 от ДР на ЗЗП. Според посочената разпоредба, за стоки, търгувани според теглото им "цена за единица мярка" е 1 килограм.

Жалбоподателят възразява, че разпоредбата на чл.21 от ЗЗП следва да се тълкува систематично - заедно с чл.19, ал.2 от ЗЗП. Твърди, че от това тълкуване следва, че на търговеца е предоставен избор - да обяви цена за разфасовка, в който случай следва да бъде посочена и цена за единица мярка, или да обяви цена за брой. Сочи, че в случая дружеството е избрало да посочи цена за брой опаковка, поради което не е имало задължение да обявява цена за единица мярка в рекламните съобщения. Съдът намира възражението за неоснователно.

От една страна разпоредбата на чл.21 от ЗЗП е императивна, че при всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена, трябва да се посочи и цената за единица мярка, т.е. изискването за отбелязване и на двете цени е кумулативно, а не алтернативно.

Цитираната от дружеството – жалбоподател разпоредба на чл.19, ал.2 от ЗЗП регламентира, че цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой. Т.е. при разлика между цената за единица мярка и цената за съответното количество/обем търговецът следва да обозначи и цената, която отговаря за премереното количество.

Обозначаване само на цената за разфасовката, не го освобождава от задължението да обяви и цената за единицата мярка, която е меродавна за продавания от него продукт. Отделно от чл.19, ал.2, разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЗП също изисква за стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка да се поставят върху опаковката, т. е. и според тази разпоредба на търговеца не е предоставен избор, а е задължен да посочи и двете цени. Следователно както чл.21, така и чл.22, ал.1 от ЗЗП задължава жалбоподателя да посочи и цената за единица мярка.

От приложената към делото рекламна брошура, по отношение процесните продукти, за които е констатирано нарушение, е посочена само цена за опаковка. Доколкото по отношение на тези продукти разфасовките са 4 различни от съответната мерна единица /1 кг. - тъй като се касае за стоки търгувани според теглото им/, дружеството е било длъжно да посочи, както цената за разфасовката, така и за килограм. Цена за брой се посочва за стоки, които не се продават в зависимост от обема, теглото, дължината или площта.

Предвид изложеното и въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за безспорно установено, че дружеството – жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.21 от ЗЗП, за ко е т о законосъобразно е санкционирано на основание чл.200 от ЗЗП.

Посочената разпоредба от ЗЗП гласи, че за нарушение на чл.15, 16, 17, 19, чл.20, ал.1 и чл.21 -29 и на наредбите по чл.31 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв. В случая законосъобразно са определени както видът, така и размерът на наложеното с НП административно наказание, доколкото дружеството – жалбоподател, чиято отговорност е обективна и безвиновна, е санкционирано с имуществена санкция от 500лв. Видно е, че наложената санкция е в минималния размер, предвиден в закона, който съответства на тежестта на нарушението.

Съдът споделя извода на наказващия орган, че деянието не представлява "маловажен случай", обосноваващ приложение на чл.28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, което всякога застрашава обществените отношения, охранявани от нормата на чл.21 от ЗЗП, а именно правото на потребителите да направят информиран избор. Водещ принцип в ЗЗП /чл. 3, ал.1/ е, че правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Поради изложените съображения и доколкото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение, разкрива по- ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, съдът намира, че случаят не е маловажен.