Решение № 399 от 13.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Бургас, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500820 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№260269/11.02.2022г. по описа на РС Несебър, подадена от „Пайонир Девелопмент“ ЕООД, ЕИК 131233128, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. “Иван Вазов“ № 4, чрез адв. Радослав Данков, съдебен адрес: гр.Варна, ул. “Бдин“№ 21А, ет.3, офис 7, против Решение № 260005 от 14.01.2022г. постановено от РС Несебър по гр.д.№1151/2020г. по описа на същия съд.

С посоченото решение са отхвърлени предявените от „Пайонир Девелопмент“ ЕООД против Н.О.В., с БУЛСТАТ: 14722688, с адрес в Република България: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, курортен комплекс „Емералд“, бл.А, вх.“Сатен“, ет.4, ап.420, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника Вербова, че същата дължи на ищеца сумата от общо 5629,51 лева, представляваща неплатена такса за поддръжка на общите части в комплекса, от която:

1/ 2404,92 лева- такса за 2018г., ведно със сумата от 531,75 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 15.02.2018г. до 01.04.2020г., както и 2/ 2404,92 лева- такса за 2019г., ведно със сумата от 287,92 лева – лихва за забава за периода от 15.02.2019г. до 01.04.2020г., по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда” № ММС-S-PD/077-12.06, сключен на 26.12.2006г.

1

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Според въззивника са допуснати съществени процесуални нарушения, като съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния и процесуалния закон. Не са посочени и не са обсъдени всички възражения на страната, а доказателствата по делото са тълкувани превратно, като някои от тях изобщо не са обсъдени от съда. Твърди, че при формирането на правните си изводи, съдът се позовал на доказателства, които не съществуват по делото, а наличните такива са интерпретирани превратно, което довело до липса на мотиви по съществени за спора въпроси, своевременно заявени като спорни в процеса.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че липсва доказана годна облигационна връзка между страните. Според въззивника, по делото е безспорно установено, че през 2018 и 2019г. действията по поддръжка и управление на комплекса са осъществявани от „Емералд Хоспиталити“ ООД, в качеството на трето лице е изпълнявало задълженията на „Пайонир Дивелопмент“ ЕООД по договора в съответствие с възможността, регламентирана в чл.73 ЗЗД. Дейностите, които извършвало цитираното дружество напълно съвпадали с поетите от ищеца ангажименти по договора. Третото лице можело да действа от името на длъжника, по силата на облигационна връзка с него, но можело да изпълни и от свое име, без да е необходимо да се прехвърлят права и задължения /каквото обстоятелство въззивникът не твърди/, нито встъпване на друг длъжник, за което не било нужно съгласие на кредитора, още по- малко на писмено такова, както е приел съда. Сочи се, че е ирелевантно дали третото лице има правен интерес. Затова счита, че извода на съда за липса на надлежно изпълнение към ответника не кореспондира с приетите от съда факти, нито с приложимото право.

На следващо място въззивникът изразява несъгласие с извода на съда, че договорът е прекратен по право, както и с този, че ищецът се е лишил от възможността да изпълнява по договора, а също и извода, че начинът на изпълнение има отношение към валидността на договора.

Развити са и съображения относно валидността на договорните клаузи във връзка с неразгледаното от районния съд възражение на ответната страна, че клаузата за автоматично подновяване на договора е нищожна поради противоречие с чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.21, ал.1 ЗЗД. Изтъква се, че в случая условието за продължаване на договора не е поставено в зависимост от изпълнителя, а напротив- в зависимост от волята на възложителите, но доколкото същите имат общ интерес от изпълнението, условието е те за вземат решение за непродължаване на договора с мнозинство. Изтъква се, че изпълнителят по никакъв начин не би могъл да се освободи от задълженията си по собствена инициатива, при това и в период от повече от 15 години, независимо от настъпилите инфлационни процеси и неизпълнението на задълженията от голяма част от възложителите.

Излага се становище, че процесният договор следва да се преценява според правилата на ЗУЕС и тъй като с него се защитават общи права на колектив, не би могло да се приеме, че една от страните има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

Според въззивника, оспорената като нищожна клауза не може да се определи като неравноправна предвид предмета на договора, не може да бъде определена и като такава във 2 вреда на възложителя, тъй като защитава неговите интереси. Уговорката относима към автоматичното подновяване на договора не нарушава изискването за добросъвестност и не води до неравновесие в правата и задълженията на страните. При това положение се налага извода, че прекратяването или продължаването на договора не зависи от волята на изпълнителя, което от своя страна поставя същия в неравноправно положение спрямо възложителя.

По отношение изпълнението на договора, въззивникът счита, че от заключението на вещото лице безспорно се установява наличието на такова. Надлежното изпълнение е доказано и от свидетелските показания.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.

Галина Иванова – особен представител на Н.О.В., съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 24, ет.3, офис 8.

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата намира за правилен извода на съда, че нормите на чл.2 и чл.9 от договора са неравноправни, като в тази връзка счита за неоснователно възражението на въззивника, че условието за продължаване на договора не е поставено в зависимост от волята на изпълнителя. Заявява, че съдът неправилно е приел, че договорът все пак е автоматично продължен за нови пет години, считано до 25.12.2021г., тъй като същият следва да се счита за прекратен с изтичане на 5годишния срок от въвеждане във владение на възложителя в закупения от него имот, т.е. за процесния период облигационна връзка не е съществувала. Намира, че все пак съдът е достигнал до правилния извод, че изпълнение по договора е осъществявано не от ищцовото дружество, а от трето лице, като по делото липсват доказателства това трето лице да е встъпило в правата на ищеца.

Според въззиваемата страна, още едно основание за отхвърляне на претенциите е и обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответницата е собственик на апартамент в комплекса към момента на сключване на договора, нито по време на процесния период, а освен това не са ангажирани доказателства за определяне размера на таксата за поддръжка, която се определя на квадратен метър, въпреки оспорването на въззиваемата, че в договора не е посочена площта на апартамента.

Намира за несъстоятелни твърденията в жалбата относно приложението на ЗУЕС към процесния договор.

Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявените от тях становища.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва.

Същата е подадена в законоустановения срок. Жалбата е редовна и допустима, поради което 3 следва да се разгледа по същество.

Ищецът "ПАЙОНИР ДЕВЕЛОПМЕНТ" ЕООД е предявил искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД /за главницата/ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД /за обезщетението за забавено плащане/, за приемане за установено по отношение на ответницата Н.О.В., че същата дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 5629,51 лв., включваща както следва:

1/ 4809,84 лв- неплатено възнаграждение за поддръжка за 2018г. и 2019г. дължими по сключен между страните договор за поддръжка и управление на "Курортен апартаментен комплекс EMERALD RESORT RAVDA " № ММС-SPD/077- 12.06., сключен на 26.12.2006 г., или по 2404,92 лв. за всяка от двете години,

2/ 531,75 лв.- лихва за забава за периода от 15.02.2018г. до 1.04.2020г., начислена върху сумата от 2404,92 лв., представляваща възнаграждение за 2018г., 3/ 287,92 лв.- лихва за забава за периода от 15.02.2019г. до 1.04.2020г., начислена върху сумата от 2404,92 лв., представляваща възнаграждение за 2019г.

Сочи се, че за тези вземания ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 313/2020 г. по описа на РС- Несебър.

Ответницата, в качеството на собственик на имот с площ от 85,39 кв.м., представляващ апартамент № 420, ет.4 в сграда „EMERALD”, крило „Сатен“ в курортен апартаментен комплекс „EMERALD RESORD RAVDA“ възложила на ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител, съгласно т.1, 2, 3 и 4 от договор за поддръжка и управление на Курортен апартаментен комплекс „ EMERALD RESORD RAVDA “, сключен на 26.12.2006г., да извършва целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно управление на курортно- апартаментния комплекс, срещу заплащане на месечна такса от 1 евро без ДДС на квадратен метър на собствения на възложителя имот.

Плащането било дължимо в срок до 15.02. на текущата година.

Ищецът твърди, че е изпълнявал в цялост поетите задължения по договора, като ежедневно се грижил за техническото поддържане на общите части на сградата, включващоподдържане на ВиК и ел.инсталации, климатичната, пожароизвестителната и вентилационните инсталации, техническо поддържане на басейните и обслужващите ги съоръжения, находящи се в общите части на сградата и общодостъпните части в комплекса.

Тези дейности включвали: доставка на консумативи, поддържане в изправност на пречиствателните съоръжения и монтираните душове, техническата поддръжка на асансьорите и намиращите се в общите части спортни съоръжения и детската площадка, организиране и поддръжка на зелените площи в комплекса, организация режима на достъп и вътрешния ред в сградата, санитарно- хигиенни услуги, рецепция и достъп до спортните съоръжения.

Ответницата не заплащала дължимите по договора такси години наред. Въпреки проведените редица разговори с цел извънсъдебно разрешаване на спора, изпълнение от нейна страна не последвало.

Предвид неплащането на дължимите суми и връчването на заповедта за изпълнение 4 на длъжника на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, за ищеца възникнал правен интерес да установи вземанията си по исков ред. Моли, съдът да уважи исковете и да му присъди съдебно- деловодните разноски, включително в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Г. И.- особен представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, с който исковете са оспорени като неоснователни. С оглед единственото представено към исковата молба писмено доказателство- договора за поддръжка и управление, е въведен довод, че липсват доказателства ответницата да притежава собственост върху имот в процесния комплекс към момента на сключването на договора, поради което не можело да се приеме, че е налице валидно облигационно правоотношение. Липсвали и доказателства, че към 2018- 2019г. ответницата е била собственик на апартамент в комплекса, за да се ангажира заплащането на такси за този период. Изтъква се, че площта на апартамента не е посочена в договора, макар таксите да се определя съразмерно на квадратурата на собствения на възложителя имот.