Решение № 1771 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1771 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20261110200131 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "***“ ЕООД, ЕИК: *********, против Електронен фиш № 8507001332, с който на дружеството е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата. (ЗДвП)

С жалбата се развиват доводи, че при издаването на ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Изразява се становище за приложение на чл.3, ал.2 ЗАНН, както и реквизити в обжалвания електронен фиш. Излагат се доводи касаещи нарушение на принципа на пропорционално. Моли да се отмени обжалвания електронен фиш и се присъдят направени по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно призована, явява се процесуален представител -юрк.***/ с пълномощно по делото/. Моли да се потвърди обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на разноските направени от страна на жалбоподател.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваният електронен фиш, като приема за установено от фактическа страна следното:

"***“ ЕООД, притежава пътно превозно товарен автомобил ***, с рег.№ ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке. На 23.02.2024г. в 13:13ч. автомобилът се движел на територията на Столична община по път А - 6 км. 60+705, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на 1 платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство частично била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Нарушението било установено /заснето/ с техническо устройство № 10191, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А 6 км. 60+705.

Срещу дружеството - жалбоподател, като ползвател на ППС, бил издаден процесният електронен фиш за извършено административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на снимковия материал от устройство № 10191 на жалбоподател е бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП. С ЕФ на основание чл.

10б, ал. 5 от Закона за пътищата на дружеството е определено да заплати съобразно категорията на ползваното от дружеството ППС и такса в размер на 589 лева. Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: ЕФ № 8507001332, снимков материал, доклад от системата за контрол, справка за собственост, становище АПИ, свидетелство за регистрация, справка от АПИ.

От анализа на писмените доказателства се установява, че товарен автомобил ***, с рег.№ *** се е движило в общ.Столична, по път А - 6 км. 60+705, с посока нарастващ километър, като на 23. 02. 2024г. в 13:13 часа техническото средство №10191 е засякло процесното МПС, като системите на АПИ не отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито подадена тол декларация за преминаването. Доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка е безспорна като не се налага съотнасяне и подробното обсъждане на наличните доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове, а жалбата е подадена при спазване на предвидения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В обстоятелствената част на обжалвания ЕФ № 8507001332 е отразено, че на 23.02.2024 г. в 13:13 ч. качеството на собственик на процесното ППС- товарен автомобил ***, с рег.№ ***, жалбоподател не е изпълнил задълженията си във връзка с плащането на таксата по чл. 10, ал. 1 от ЗП като частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Обжалваният ЕФ е издаден на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДП, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДП. В диспозитивната част на фиша нарушението е квалифицирано по смисъла на чл.

102, ал. 2 от ЗДП като административно[1]наказателната отговорност на дружеството е ангажирана в качеството на собственик на процесното ППС- ***, с рег.№ ***. Съгласно съставът на чл. 102, ал. 2 от ЗДП: „Собственикът на пътно превозно средство е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за 2 пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Санкционната норма, регламентираща административното наказание –тази на чл. 179, ал. 3б от ЗДП предвижда, че „собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с "имуществена санкция" в размер 2500 лева.

Диспозицията на чл.10,ал.1, т.2 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (ТОЛ-такса) за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, която дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

От обективна страна в процесния ЕФ липсва яснота относно обективни елементи от състава на нарушението, доколкото за движението по посочения участък- път А-6, км 60+705, с посока Нарастващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и между кои точки от посочения участък не е платена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10,ал.1, т. 2 от ЗП, както и в кой участък се приема, че е заплатена частично дължимата пътна такса. Наред с това в ЕФ е прието, че частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП и същевременно в обстоятелствената част е изложено, че дружеството[1]жалбоподател за ППС или валидна ТОЛ декларация за преминаване. При тези фактически рамки на адм.обвинение е налице неяснота относно съществени от обективната страна на нарушението елементи и на обстоятелствата, относими към извършването, с което АНО е допуснал съществено процесуално нарушение.

Настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо да бъде обсъждано постановеното решение на СЕС (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, в което е прието, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения, касаещи предварителното заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компесаторна такса" с фиксиран размер.

3

С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН, жалбоподателят има право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното производство. В случая такива се претендират с подадената жалба, приложен е договор за правна помощ и списък с разноски. Искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 281, 21 евро следва да се уважи, като с оглед направеното възражение за прекомерност от страна на юрк. ***, съдът намира, че същото следва да се остави без уважение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всички случаи при направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото не е длъжен да го намали до минималния размер /Решение от 28.07.2016г по дело С-57/2015 на СЕС/. С аргумента, че не е налице нарушение легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права и съобразяване на обстоятелствата: проведени съдебни заседания и съобразно фактическата и правна сложност по делото, както и отчитайки необходимата правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита, счита, че в конкретния случай присъждане на разноски в размер на 281,21 евро е съответно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № 8507001332 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата на Агенция пътна инфраструктура, с който на "***“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложено административно наказание- "имуществена сакнция" в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за административно нарушение по на чл. 102, ал. 2 от ЗДП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл.179, ал. 3б от ЗДП.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на "***“ ЕООД, ЕИК: ********* направени разноски по делото в размер на 281, 21 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4