Решение № 393 от 18.11.2021, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Перник, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20211700500471 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация - Перник“ АД с ЕИК 113012360, чрез юрисконсулт Е.М., против решение №260717 от 16.06.2021 г., постановено по гр. дело № 246/2021 г. по описа на Районен съд – Перник. С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от “Топлофикация Перник” АД срещу Н. Н. С. с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 211,93 лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в ***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата от 35,45 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №3040/24.09.2020 г. по ч. г. д. №*** г. на ПРС.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на същото, като бъде решен спорът по същество и бъдат уважени исковете.

Въззивника, твърди, че по делото е било установено безспорно от представения като доказателство нотариален акт от 10.12.1997 г., че Н. Н. С. е носител на правото на ползване върху процесния имот.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна, действаща чрез адв. В., е подала отговор на въззивната жалба. С който моли да бъде 1 потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя. Претендира присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител в писмено становище, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по съображенията изложени в жалбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районният съд е приел, че:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №3040/24.09.2020г. по ч.г.д.

№***г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Приел, е че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Обосновал, е че в случая не се доказвало, че ответникът е собственик и/или ползвател на процесния имот, тъй като въпреки дадените многократни възможности ищецът не е ангажирал официално заверен препис от представения нотариален акт, между страните не бил сключен договор за доставка на топлинна енергия и следователно ответникът не дължал претендираната от ищеца сума в пълен размер.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 ГПК по ч. г. д.

2

№04997/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд. В срок е подаден установителния иск.

Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:

Основните доводи в жалбата са, че неправилно районният съд бил интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че ответника не е бил ползвател на имота.

Поддържа, че от представения нотариален акт се установявало, че Н. Н. С. е със запазено право на ползване и следователно през исковия период същата се явява потребител на топлинна енергия.

В случая същественото е, че районният съд е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, още с доклада по чл. 146 ГПК в съдебно заседание от 12.04.2021 г. Ищецът в тази насока е представил доказателства, от които да е видно, че ответникът е едноличен титуляр на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период. Действително по делото е прието копие от нотариален акт, чието оспорване е напълно бланкетно и неоснователно. Видно от съдържането на нотариален акт за дарение на недвижим имот №20, том XXI, дело №5161/1997 г. по описа на нотариус при РС-Перник на 10.10.1997 г. Н. Н. С. и нейният съпруг С.А.С., починал на ***, са дарили на дъщеря си процесния топлоснабден имот, като си са запазили пожизнено право на ползване върху него. След смъртта на С.А.С. едноличен ползвател на процесния апартамент се явява Н. Н. С.. Същата не е представила доказателства, че по време на процесния период от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г. се е била разпоредила с притежаваното еднолично право на ползване. Ето защо неправилно е прието от първоинстанционния съд, че за процесния период не се доказва ответникът да е страна по облигационното отношение с ищец, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния топлоснабден имот и следователно за този период ответникът има задължения към дружеството - доставчик на топлинна енергия.

След като по делото няма данни за нередовно водене на счетоводните книги на ищцовото дружество и с оглед представените в първоинстанционното производство доказателства, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан по размер.

Следователно въззивната жалба се явява основателна, а обжалваното решението следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход от спора /уважаване на иска/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовото дружество има право на сторените от него разноски в първата инстанция, които изрично са претендирани. Такива са сторени в размер на общо 130 лв. съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и надлежни доказателства. Право и на разноски за въззивната инстанция има също ищецът и въззивник „Топлофикация - Перник“ АД на основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 273 ГПК, който изрично е претендирал такива. Сторени са разноски в размер на общо 125 лв. пред въззивната инстанция, от които 25 лв. - държавна такса за въззивното обжалване и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ решение №260717 от 16.06.2021 г., постановено по гр. дело № 246/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Н. С. с ЕГН:********** дължи на “Топлофикация - Перник” АД с ЕИК:113012360 и със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 211,93 лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в ***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата от 35,45 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №3040/24.09.2020 г. по ч. г. д. №*** г. на РС-Перник.

ОСЪЖДА Н. Н. С. с ЕГН:********** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД с ЕИК:113012360 и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 130 лева.

ОСЪЖДА Н. Н. С. с ЕГН:********** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД с ЕИК:113012360 и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 125 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4