Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1427 от 04.11.2022, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1695/2022
Вид
Решение № 1427
Подписан
04.11.2022
В сила
14.03.2023
Състав
ИВЕТА ЖИКОВА ПЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.148 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 ал.1 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Варна, …………...2022г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: ИВЕТА ПЕКОВА и при участието на секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1695 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на „Спътник“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ****представлявано от управителя К.Г.З. против Заповед № 118-ФК/18.07.2022г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект-автомат на самообслужване, тип кафе- машина, находящ се в гр. Варна, *****и забрана на достъпа до него за срок от /пет/дни на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е нищожна, евентуално незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на компетентност за издателя й, издадена е при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства с целта на чл.22 от ЗАНН.

Твърди, че заповедта е нищожна, тъй като издателят й не разполага със законовото правомощие за нейното издаване. В случай, че бъде прието, че не е нищожна, счита заповедта за незаконосъобразна. Твърди, че изложената фактическа обстановка не съответства на установената такава въз основа на събраните доказателства, посочени са законови текстове, които са неотносими към налагането на процесната ПАМ, което нарушава правото му на защита. Твърди, че необосновано е твърдението на АО, че при проверката извършена на 08.07.2022г. в търговски обект- автомат на самообслужване, тип кафе- машина е констатирано, че не за всяко плащане в брой се издава като се визуализира фискална касова бележка /ФКБ/ на контролния дисплей на фискалното устройство, вградено в автомата на самообслужване /ФУВАС/, като от АО не се сочат доказателства, които да установят твърдението, че обектът представлява автомат на самообслужване с електрическо захранване, по отношение на който са приложими цитираните в процесната заповед законови текстове. Твърди, че в оспорената заповед липсват мотиви за налагане на принудителната административна мярка. Изложени са мотиви относно срока, които по своя характер са бланкетни, посочени са и необосновани твърдения, с които административният орган има за цел да мотивира административния си акт без да са налице твърдяните за това обстоятелства. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, предвид обстоятелството, че срокът за налагане на мярката не отговаря на тежестта на конкретното нарушение, не е съобразен с целите, които се предвиждат в чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, като е нарушен и принципът за съразмерност, заложен с нормата на чл.6, ал.2 АПК. Твърди, че в случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата му, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Твърди и че за твърдяното административно нарушение на дружеството не е връчено наказателно постановление, с което е лишен от възможността по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Счита, че твърдяната липса на визуализация на фискална касова бележка на контролния дисплей на фискалното устройство, вградено в автомата на самообслужване на стойност 0.10 лева, не е довело до укриване на оборот от дружеството, тъй като контролната покупка е регистрирана върху КЛЕН на устройството. Моли да бъде прогласена нищожността, евентуално да бъде отменена като незаконосъоразна оспорената заповед и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., в писмено становище счита, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Заповед №

118-ФК/18.07.2022г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търгвоски обект- автомат на самообслужване, тип кафе- машина, находящ се в гр. Варна, *****и забрана на достъпа до него за срок от /пет/дни на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.

От протокол за извършена проверка № 0060333/14.07.22г. се установява, че на 08.07.2022г. в 11:05 часа е извършена контролна покупка от автомата на самообслужване от орган по приходите на 1 брой празна чаша на стойност 0.10лв., заплатена на място в брой с една монета от десет стотинки, като след приемане на монетата, по време на извършване на контролната покупка органите по приходи са установили, че машината не визуализира на дисплей информация относно ФКБ от регистрирания в търговския обект TPEMOЛ-V-KL.

В протокола е посочено и че на 14.07.22г. управителят на дружеството е представил писмени доказателства, включително фискални бонове от 08.07.22г.

От АУАН №

F667729/14.07.22г. се установява, че е съставен на дружеството за това, че при извършена проверка на 08.07.2022г. в 11:05 часа, на търговски обект автомат на самообслужване с изградено електрическо захранване, находящ се в гр. Варна, ****, стопанисван от жалбоподателя е констатирано, дружеството като лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като на посочената дата при извършена контролна покупка на 1 брой чаша на стойност 0.10 лева, платена в брой с монета от 0.10 лева от ИП Д.К., за приетото плащане не се визуализира Фискален касов бон от регистрирания в автомата ФУВАС, с което нарушило разпоредбите на чл.25, ал.6 вр. чл.3, ал.8 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118, ал.1 ЗДДС.

От представените на документалната проверка писмени доказателтсва се установява, че вендинг автомата е предоставена от собственикът му на жалбоподателя като ползвател, съгласно договор от 08.06.2020 г.; че съгласно свидетелство за регистрация на ФУ от 09.06.2020г. е регистрирано ФУ модел TPEMOЛ-V-KL в търговски обект- автомат за самообслужване, Варна, ****; за ФУ има сключен договор за абонаментното му обслужване, като е представена и гаранционна карта. Представени е и КЛЕН, видно от която е отразена продажба на стойност 0.10лв. в 11:25ч. на 08.07.2022г.

От заповед №118-ФК/18.07.22г. се установява, че началникът отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“ФК“ при ЦУ на НАП е приел, че от събраните доказателства се установява, че е изпълнен състава на чл.186 ал.1 т.1 ЗДДС, поради което и на основание чл.186 ЗДДС е наложил принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект: автомат на самообслужване, тип кафе-машина, находящ се в гр. Варна, *****и забрана на достъпа до него за срок от /пет/дни на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС. Относно размера на срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение, като в конкретния случай са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на търговския обект свързано със значителен поток от хора, обстоятелството, че дружеството има други извършени нарушения на данъчното законодатедство, за които е издадено НП № 488916-F531813/09.01.2020г., влязло в законна сила на дата 06.03.2021г. за нарушение на чл.7/1/ от Наредба №Н-16/06г. на МФ, има издаден и № F667751/14.07.2022г. за нарушение на чл.25/6/ вр. чл.3/8/ от Наредба № H-16/06г. на МФ, т.е. за извършено идентично данъчно нарушение и неплатени задължения към 15.07.2022г. в размер на 2 939лв., което е видно от справка за задълженията към 15.07.2022г. от ИС-СУП на НАП, а също така това се налага и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Органът, издал оспорения акт е посочил и че следва да се отчете фактът, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти, като издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл.118 ЗДДС са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при определени предпоставки, като извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочил е, че с оглед целта на ПАМ ако не бъде наложена мярката съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите данъци. При определяне на срока е съобразен и принципа на съразмерност, като срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г., изм. със заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г.

От представеното наказателно постановление №653044-F667729/05.08.22г. се установява, че констатираното нарушение с АУАН № F667729/14.07.22г. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл.185 ал.1 ЗДДС. Представена е и справка за общите задължения на дружеството към 15.07.2022г., от която са видни същите. Представена е и вносна бележка за плащане на наложената с НП имуществена санкция и искане до ТД на НАП-Варна за прекратяване на процесната ПАМ на основание чл.187, ал.4 ЗДДС.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на жалбоподателя е съставен АУАН № F667729/14.07.22г. за това, че при извършена проверка на 08.07.2022г. в 11:05 часа, и извършена контролна покупка е установяно, че дружеството като лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, тъй като при контролната покупка на 1 брой чаша на стойност 0.10 лева, устройството не визуализира Фискален касов бон от регистрирания в автомата ФУВАС, с което нарушило разпоредбите на чл.25, ал.6 вр. чл.3, ал.8 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118, ал. 1 от ЗДДС.

Безспорно неизпълнението на посоченото задължение е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. В тежест на административно – наказващият орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на ПАМ.