Решение № 359 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100507218 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена от А. Б. Х. чрез особения му представител адв. М. въззивна жалба срещу решение № 20086637/05.04.2023 г. по гр. д. № 23514/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 164 състав, с което е уважен предявеният срещу него от „В.И.“ООД иск с правно основание чл.

221, ал. 1 от КТ и е осъден да за плати направените разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилна преценка на доказателствената стойност на представените доказателства и направени грешни фактически правни изводи от първоинстанционния съд относно вида на трудовото правоотношение съществувало между страните към датата на прекратяването му – срочнo или безсрочно, съответно неправилно приемане, че правоотношението е било безсрочно. При условие, че е налице срочен договор, ищецът е следвало да докаже фактическите предпоставки по чл. 222 ал. 4 т. 2 от КТ, които не са установени по делото. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се отхвърли предявения иск изцяло.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна - „В.И.“ ООД със становище за правилност и 1 обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Посочва, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание на въззивника, станите са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, като наличието на клауза със срок за изпитване не превръща договора в срочен.

,

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Производството е образувано по искова молба на „В.И.“ ООД срещу А.

Б. Х., с която е предявен иск с правно основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 КТ.

Ищецът твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение въз основа на сключен между тях трудов договор

№1175/25.07.2019 г., по силата на който ответникът е заемал длъжност „работник, строителство“, с основно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. Поддържа, че същият извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в периода 01.10.2019 г. до 16.10.2019 г. включително, като с нотариална покана от 31.10.2019 г. бил помолен от работодателя да даде писмени обяснения. Посочва, че на 27.12.2019 г. на ответника била връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение“ № 661/06.11.2019 г. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение от 560 лв. за срока на неспазеното предизвестие, тъй като сключеното трудово правоотношение било безсрочно.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска при изложени в същия аргументи.

С решение № 20086637/05.04.2023 г. по гр. д. № 23514/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 164 състав, е уважен предявеният от „В.И.“ООД иск, като А. Б. Х. е осъден да му заплати сумата от 560 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 2 , пр. 1 КТ, ведно със законната лихва от 10.06.2020 г. до изплащане на сумата, като са присъдени в полза на ищеца 373 лв. разноски.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество-правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

С оглед приетите по делото доказателства, в частност трудов договор №1175/25.07.2019 г., настоящият съдебен състав споделя възприетото от първоинстанционния съд, че страните в производството са били обвързани от трудово правоотношение, основано на безсрочен трудов договор, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на който ответникът, настоящ жалбоподател, е заемал длъжност „работник, строителство“, с код „по НКПД 93120003, с основно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. и допълнително такова от 0.6 % за всяка година трудов стаж. Това е така от една страна предвид обстоятелството, че в процесния такъв, подписан от ответника, изрично е посочено, че е сключен като безсрочен , а от друга страна предвид установената в чл. 67,ал. 2 КТ необорима презумпция, че трудовият договор е сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорена клаузата срок. Изводът не се променя от обстоятелството, че е включена клауза за изпитване. Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор. Той съдържа клауза - „уговорка със срок за изпитване”, а не срок. Поради това страните по него имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор. В този смисъл константната съдебна практика, включително посочената от ответника по настоящата жалба в отговора на същата.

Поради изложеното и поради липса на други възражения във въззивната 3 жалба решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство се следват на въззиваемата страна в размер на 200 лв. за особен представител.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20086637/05.04.2023 г. по гр. д. № 23514/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 164 състав, изцяло.

ОСЪЖДА А. Б. Х., ЕГН ********** да заплати на „В.И.“ООД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. разноски пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4