Протоколно определение № 252 от 11.09.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 324/2026
- Вид
- Протоколно определение № 252
- Подписан
- 11.09.2026
- В сила
- 11.09.2026
- Състав
- Даниела Петрова Костова, Светослава Николаева Колева, Янко Димитров Янков
Цитирани разпоредби
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 263 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 8 и ал. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 8 и ал. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 252 гр. Варна, 11.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела П. Костова
Членове:
Янко Д. Янков
Светослава Н. Колева при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова и прокурора П. М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600324 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател – обвиняем А. М. Т., редовно призована, явява се, водена от органите на РД „Охрана“ - Варна и заедно с адв. А. Ж. Т. от АК – Варна, редовно призован, назначен като служебен защитник по ДП.
За Апелативна прокуратура - Варна се явява прокурор П. К..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречки за даване ход на делото. Не правя искания за отвод и няма да представям нови доказателства.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото, не правя искания за отвод.
Имам едно искане, делото да се гледа при условията на чл. 263 НПК, предвид възможността, че по него най-вероятно ще се постави въпроса за авторството, предвид представените от прокуратурата доказателства, а това са сведения, на които не бива да се дава гласност, предвид предстоящите следствени действия, които така или иначе трябва да бъдат извършени.
ЖАЛБ. А. М. Т.: Да се разгледа делото, нямам против състава на съда, прокурора и секретаря. Не правя доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда.
Съдът, с оглед направеното искане от страна на защитата, намира, че в разпоредбата на чл.263 НПК не са налични основанията, посочени като аргументация, за да се достигне до решение за разглеждане на делото при закрити врати.
1
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разглеждане на делото при закрити врати.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДЕСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение въззивната жалба за изменение на мярката за неотклонение. Считам, че първоинстанционният съд е направил правилна и обоснована преценка, че трябва да бъде определена именно тази, на най-тежка мярка за неотклонение, изхождайки от обстоятелствата, че са налице изискуемите от закона предпоставки за това.
На първо място макар и в този ранен етап от разследването, от събраните до този момент доказателства по делото до момента, считам че може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемата в извършване на престъплението, за което е обвинена. Безспорно е по делото, че по главата на починало дете и по тялото му има множество телесни увреждания и кръвонасядания, които според предварителното заключение на медицинската експертиза не биха могли да бъдат получени по начин, по който е посочила обвиняемата в своите обяснения. В същото време безспорен факт е, че преди смъртта на детето с него продължително време в жилището е пребивавала единствено обвиняемата. Тоест наличните до момента факти по делото сочат на явна съпричастност към настъпилата смърт на дете.
Считам, че са налице и другите, изискуеми от НПК предпоставки да бъде определена тази мярка за неотклонение точно. Според мен при определяне на друга, по-лека мярка за неотклонение съществува опасност от укриване, с цел избягване на наказателна отговорност или дори извършване на ново престъпление. Мотивът ми да мисля така на първо място е високата обществена опасност на извършеното престъпление, то е едно от най-тежките престъпления в НК и съответно предвиденото за него високо наказание. От друга страна считам, че е висока и обществената опасност на дееца, като следва да се има предвид, че по отношение на обвиняемата има влязла преди 4-5 месеца в сила друга присъда за умишлено престъпление, макар и с условно наказание. Този факт сам по себе си говори за красноречиво нежеланието й или невъзможността й да съобрази с наложените наказания и съответната превантивната роля , която е трябвало да изиграе това предходно наказание.
Към това обстоятелство следва да прибавим и това, че обвиняемата е наркозависима, което самата тя споделя в обяснения си и което обстоятелство 2 очевидно не може дай даде възможност да контролира бъдещите си постъпки.
В този смисъл смитам, че към настоящия момент всяка друга по-лека мярка за неотклонение не би предоставила гаранции за това, че ще бъде осигурен нормален ход на наказателното производство, както и не би гарантирала, че няма да бъде извършено ново престъпление.
Към момента все още не са готови изследванията по отношение на употребата на алкохол и наркотици към момента на извършване на деянието, но с оглед твърдението на самата обвиняема, че употребява наркотици, това обстоятелство създава предпоставки в такова състояние, при употреба на такива вещества тя не може контролира постъпките си и да не извърши ново престъпление.
В този смисъл моля да потвърдите първоинстанционното определение и да потвърдите взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“.
АДВ. Ж.: Малко ми е трудно да направя разбор на представените доказателства, тъй като считам, че първо те не са окончателни и второ насят доста противоречия в себе си, но ако сега ги изтъквам, което не е цел на настоящото производство, възможно е те да започнат да се интерпретират във вреда на моята доверителка. Ето защо ще посоча само главното.
Според мен не е ясна причината за смъртта на детето. Има едни снимки, всички ги видяхме, но каква е смъртта на детето... има едно предварително заключение, то може да е отровено, може да е починало не в резултат на тези насинявания, които има по него, а в резултат на други, но такова заключение, аутопсията не е извършена, има едно заключение, което се основава на външен оглед детето. Това категорично не може да бъде доказателство какво е причинило смъртта на малкия. От това заключение, предварително може да се извади само едно доказателство и то също приблизително, т.к. и записа е уклончив, а именно, че смъртта на детето е настъпила два дни по-рано, в рамките на два дни по-рано, пак казвам уклончиво заключение. В рамките на тези два дни, а и преди това, достъп до детето не е имала само моя доверителка, достъп до детето е имала бабата, достъп до детето е имал дядото, макар и в ограничен времеви период. Ето защо, да предположим, че А. Т. е единствения човек, който може да е причинил смъртта на това дете е според мен фриволно и не бива да се отрази на мнението и на мотивите на съда тя да бъде задържана или не.
Вярно е, че има странно поведение от страна А. Т. в тази дни - петък, събота и неделя, когато и да се е случило причиняването на смъртта, но то е бих казал по-малко странно от поведението на бабата на детето, която го вижда мъртво, след това отива на работа, връща се, пие 4-5 бири, заспива, на другия ден пак отива на работа. Според нея през цялото това време то е било мъртво. Извинявам се, но такива зловредни действия не знам защо трябва да се кредитират от обвинението, а да не се проверят със всички възможни 3 доказателства и средства, които обвинението притежава. Това може би ще стане в бъдеще, но това не бива да влияе на въпроса, който се поставя пред съда във връзка с мярката за неотклонение.
Предвид това, че категорично смятам, че авторство на деянието не е установено, не става въпрос даже и за приблизителен начин, а въобще не е установено кой е възможно да е причинил и каква е причината за смъртта на детето, считам, че половината от мотивите на ОС – Варна са във въздуха, предположения, предвид подбора на доказателствата, които представени и пред Вас. Обвинението е тежко, това е вън от съмнение, за обвинението се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 20 години или още по-тежка санкция, въпросът е за обществената опасност. Тази жена е отглежда 3-4 месеца това изоставено дете, то е захвърлено. Тя е помагала при отглеждането на това дете, но то е било захвърлено първо от майката, след това от бащата, накрая и от дядо си. Тя и бабата на детето го отглеждат.
Говори се, че са излизали на разходка, виждали ги там съседи, но това е без значение. Въпросът е, че тя твърди и това е лесно установимо, ако разбира се досъдебното производство желае да установи, дали я в този период е употребявала наркотични вещества. Тя твърди, че не е и това е лесно установимо със известната ни възможност за експертиза, която установява дали в рамките на няколко месеца преди случилото се тя е употребявала някакви наркотици.
На второ място, според мен при тези нелогични действия и от нейно страна, от страна на бабата, от страна на дядото, който в продължение на половин ден готвил и не е отишъл да види детето какво прави, като то не се обажда и нещото, което той разказва в своя полза, не може да се мине без психиатрична експертиза. Не може да се мине и тези психиатрични експертизи не могат да бъдат направени на коляно, в условията на ареста или без изследване на всички тези хора, доколкото те могат да извършат това престъпление. В този смисъл просто повдигам този въпрос, който знам, че Вие не може решите, но искам да кажа на досъдебното производство, че такива неща трябва да се случат и то в условията на психиатрична клиника. Ако това е така, както е поднесено от прокуратурата, може да има и друг почит на следващите доказателства, но аз това не знам.
А. Т. не е личност, която да е обществена опасност. Тя е осъдена на 3 месеца условно, за това, че е управлявала лек автомобил под влияние на наркотични вещества. Очевидно е, че това е било така, но според нейните думи тя е преустановила вземането на наркотици доста преди да започне да се грижи за детето. При условие, че роднините на детето са допуснали тя да се грижи и се го оставили в нейните ръце, тя да се грижи за него, според мен е още едно доказателство, че тя не е личност с висока обществена опасност. Аз искам още един аргумент да изтъкна, който не беше приет от Окръжен съд, че тя има постоянен адрес, възможно е да се вземе и по-лека мярка за неотклонение, домашен арест, към което всъщност аз призовавам Апелативен 4 съд.
Моля в този смисъл да се произнесете.
ЖАЛБ. А. Т. /в лична защита/: Имам доста неща да кажа, наистина.
Това, което се говори, не съм наета за пари от семейството да гледам детето.
Аз съм двойка в живота с бабата, партньор ми е от 5 години. Другото, което искам да кажа е, че и двете сме отговорни за това дете. Съжалявам адски много, обичам го това дете, адски ми е гадно. Ей сега на 13-ти става 1 година от мама, откакто е починала.
Аз живея на този адрес, на „Е.Г.“ № 11, където ес случи и почина детето от 3 години, почти 4 живея на този адрес с В. и тя буквално ми е партньор в живота. Наистина, да, падало е детето, съжалявам, че не сме го опазили, но щом наистина от 6 месеца, по-точно 5 съм чиста. От 14.04.2026 г. досега наистина съм чиста, мога да го докажа, не вземам, отказах се от това, защото имам силна воля и заради мама го правя, Бог да я прости, че я съжалявам жената.
Съжалявам за детенцето, но не съм искала. Наистина не съм го убила, падна, наистина тя, че го е шляпала по дупето, то е да го научи, но никога не съм удряла дете и никога няма да го направя. Винаги съм искала собствено дете първо собствено дете и след това да си осиновя, да дам любовта, която заслужава, няма значение дали аз съм го родила или който и да го е родил.
ЖАЛБ. А. Т.: Искам да съм под „домашен арест“ да ме пуснат. Няма да таковам, ще си седя вкъщи при баща ми, той е на постоянния ми адрес, който е по лична карта, там съм на ул. „В.“ № 1, вх. Б, ет. 4, ап. 22. Последно съм живяла на ул. „Е.Г.“ № 11, целият ми багаж е там.
Желая по-лека мярка за неотклонение от съда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание прецени съображенията на жалбоподателя, становищата на страните и материалите по ДП, приема следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 и ал. 9 НПК.
Проверява се протоколно определение № 911/02.09.2026 г. на ОС – Варна, с което отношение на А. М. Т. е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В настоящото производство следва отново да бъде проверена кумулативната наличност на всички обстоятелства, които предпоставят вземането на най-тежката мярка за неотклонение.
Разпечатката съдържа 51 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa387307-7e70-42c3-84b7-d0397d45523b