Решение № 5325 от 20.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5325 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20211100110417 по описа за 2021 година

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 382 КЗ и чл. 409 КЗ от М. Х. Т., действаща чрез своя законен представител Х. С. Т. срещу „Г. Ж.“ ЕАД.

В исковата молба се твърди, че на 12.05.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД (правоприемник на „Експресбанк“ АД, с предходно наименование „С.Ж.Е.“ АД) от една страна и от друга страна „Р.“ ЕООД, в качеството на кредитополучател и Р.П.Т., в качеството на съдлъжник е сключен договор за овърдрафт „партньор“ № 2016475, в размер на кредита от 75 000 лв. Договорът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот и застраховка „Живот“ по сключен групов договор за застраховка „Живот“ полица № 1004 с бенефициент „Банка ДСК“ ЕАД. Застрахователният договор е сключен на 29.06.2018 г.

Поддържа се, че на 17.08.2018 г., в срока на действие на застрахователния договор, е настъпило застрахователното събитие смърт на Р.П.Т.. Излага се, че за настъпилата смърт са уведомени кредитора - Банка „ДСК“ ЕАД и застрахователя „Г.

Ж.“ ЕАД, като са представени съществуващите документи по случая. Въз основа на това, е образувана застрахователна претенция № 114024, по която застрахователното дружество е депозирало отказ, с писмо с изх. № 338/11.03.2019 г. до Банка „ДСК“ ЕАД („Експресбанк“ АД), поради неяснота за причината за смъртта.

В исковата молба се поддържа, че причина за смъртта е дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, поради белодробна емболия довела до родов сепсис, което е установено по досъдебно производство № 247/2018 г. на НСлС - София, образувано 1 поради обстоятелството, че Р.Т., починала в МБАЛ „Иван Селимински“ Сливен, където е приета за раждане, не е имала предходни заболявания или патология, довели до леталния изход.

Поддържа се, че банката не е реализирала правото си до претендира по съдебен ред плащане на обезщетение по договора за застраховка „Живот“ за погасяване на кредита в съответната част, което поставя под риск имуществените права на ищцата.

Въз основа на изложеното е предявен иск по чл. 382 КЗ от КЗ, за заплащане на сумата от 35 000 лв. на бенецифиента по договора за застраховка, ведно със законна лихва от датата на депозиране исковата молба - 20.08.2021 г., представляваща застрахователно обезщетение по групов договор за застраховка „Живот“, полица 1004 с бенефициент Банка „ДСК“ ЕАД, във връзка със смъртта на застрахованата Р.П.Т., кредитополучател по договор за кредит от 12.05.2016 г., и наследодател на ищцата, както и на основание чл. 409 КЗ, лихва за забава в размер на 8 215,28 лв., за периода от 11.03.3019 г. (датата на постановения отказ) до датата на депозиране на исковата молба.

Съищецът „Банка ДСК“ ЕАД (конституиран на основание чл. 26, ал. 4 ГПК) не е взел становище по делото.

Ответникът „Г. Ж.“ ЕАД оспорва исковете по основание и размер, като счита, че не е налице покрит риск от застраховката „Живот“. Поддържа, че ищцата не е процесуалноправно легитимирана да предяви настоящия иск и счита, че е налице хипотезата предвидена в чл. 14 от Общите условия към договора за застраховка „Живот“, изключваща отговорността на застрахователя. Оспорва, наличието на застрахователно правоотношение, като твърди, че не е заплатена първата премия по него, поради което същият не е влязъл в сила.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Установи се по делото, че наследодателят на ищеца – нейната майка Р.П.Т. е страна (съдлъжник) по договор от 12.05.2016 г. за овърдрафт „партньор“ № 2016475, в размер на кредита от 75 000 лв., страна по който е „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор.

Договорът за кредит, освен с ипотека, е обезпечен с договор за застраховка „Живот“, видно от групов договор за застраховка „Живот“, обективиран в полица № 1004 от 29.06.2018 г. на „Г. Ж.“ ЕАД (с предишни наименования ЗАД „Експрес Ж.“ АД и ЗАД „С.Б.“ АД), който е влязъл в сила и действащ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователната сума е в размер на 35 000 лв.

Съгласно Общите условия на „С.Б.“ АД, релевантни към процесния 2 застрахователен договор и приложени по делото с отговора на л. 57 и сл., в чл. 14 е предвиден като изключен риск, водещ да неплащане на обезщетение: бременност, раждане, както и техни патологични последствия, настъпили по време на законовия отпуск по майчинство.

Установи се, от приетата по делото допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, че дължимата първа премия по него е платена на застрахователя, като възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно.

Съгласно чл. 382, ал. 1 от КЗ, при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случай, че застрахователната сума за дадено застраховано лице не е с фиксиран размер, ако не е уговорено друго, тя е равна на непогасената част от главницата, за обезпечението на която е сключен застрахователният договор, заедно с непросрочените лихви. Когато дължимото обезщетение или застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор надхвърлят размера на непогасената част от задължението по изречение първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на длъжника или на неговите наследници. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението.

Съгласно заключението на изслушаната по делото медицинска експертиза, се установи, че основна причина за смъртта на Р.П.Т. е възникнал в ложето на прикрепване на плацентата към матката остър гноен ендометрит (остро гнойно възпаление на маточната лигавица). На базата на този възпалителен процес е настъпила септична емболия, довела до непреодолима сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза са установява, че към датата на изготвянето й, дължимите непогасени вноски са в общ размер на сумата от 85 652,50 лв., в т.ч. главница в размер на 64 266,06 лв., договорена лихва в размер на 2 759,54 лв., наказателна лихва от 2006,98 лв. и законна лихва за забава от 16 619,92 лв.

Въз основа на изложеното, по делото се установи че между Р.Т. и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за кредит, с обезпечение договор за застраховка „Живот“ и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие, както и че ищцата е наследник по закон – дъщеря на Р.П.Т., видно от представеното удостоверение за наследници

3

Следователно са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, по чл. 382, ал. 1, вр. ал. 3 от КЗ, в размера на застрахователната премия, която е с фиксиран размер. Ищцата, в качеството на наследник по закон на застрахованото лице, се суброгира в правата на застрахователя и има право да получи дължимото застрахователно обезщетение, като такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 382, ал. 3 КЗ и общата разпоредба на чл. 134 ЗЗД, която хипотеза е налице в случая, доколкото от кредитора не са предприети действия за реализиране на правото да получи застрахователно обезщетение с цел да се погаси задължението по кредита до размера на застрахователното обезщетение.

Относно възражението за наличие на изключен риск

Съгласно чл. 448, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия по застраховка "Живот" застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор.

На основание чл. 449, ал. 1 от КЗ, доколкото не е уговорено друго, застрахователят се освобождава от задълженията си по застрахователния договор, когато: нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на работоспособността или смъртта са в резултат на извършване от застрахованото лице на престъпление от общ характер; смъртта на застрахованото лице е настъпила вследствие на изпълнение на смъртно наказание, наложено с влязла в сила присъда; нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на работоспособността или смъртта на застрахованото лице настъпи при война, военни действия или вследствие на терористичен акт. Страните по застрахователния договор могат да договорят и други изключени рискове, съгласно ал. 2.

В случая не са налице предвидените в закона хипотези, изключващи отговорността на ответника. По отношение на договорената клауза, предвиждаща наличие на изключен риск, настоящият състав намира, че чл. 14 от ОУ на ответното дружество, в частта, която предвижда като изключен риск бременност и раждане, е нищожна, като неравноправна, поради противоречие с добрите нрави и нормата на чл.

143, т. 6 от Закона за защита на потребителя, и нарушава изискването за добросъвестност при сключването на договорите. В случая, състоянието на бременност и раждане е определен като съществен риск във всички хипотези, без значение на здравословното състояние и предходни заболявания, и при направена при сключването на договора оценка на здравния статус на застрахования, като позволява на застрахователя да се откаже от договора по своя преценка, без такива права да има застрахования и при условие, че е поел задължение по договора, при преценка на релевантните обстоятелства. (в този смисъл решение № 60063 от 30.06.2021 г., по т.д.

№ 351/2020 г. на ВКС, ТК, I Т.О.)

4

Отделно от това, при сключване на договора за застраховка, застрахованото лице е в бременност (от препис от извлечение от акт за смърт, се установява че смъртта е настъпила на 17.08.2018 г. ), така че след като застрахователят е сключил договор на 29.06.2018 г. (видно от застрахователна полица 1004 на л. 11 от делото), следва да се приеме, че застрахователят е приел, че не е налице съществен и изключен риск от покритие и поради това е приел плащане на застрахователна премия и изпълнение на договора.

Следователно предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като на основание 382 от КЗ, ответникът по делото „Г. Ж.“ ЕАД, следва да заплати на бенецифиента по договора за застраховка – „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 35 000 лв. (размера на застрахователната премия), ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 20.08.2021 г., обезпечаваща задълженията на застрахованата Р.П.Т., наследодател на ищцата М. Х., по договора за овърдрафт „партньор“ № 2016475 от 12.05.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД (правоприемник на „Експресбанк“ АД, с предходно наименование „С.Ж.Е.“ АД) и Р.П.Т., в качеството на съдлъжник. На основание чл. 409 КЗ следва да бъде присъдена и лихва за забава в размер на 8 215,28 лв., за периода от 11.03.3019 г. (датата на постановения отказ) до датата на депозиране на исковата молба – 19.08.2021 г., определена по реда на чл. 162 ГПК. (следва да се отбележи, че определената в експертизата лихва по договора за кредит е в по-голям размер, поради което и на това основание, искът следва да бъде уважен изцяло).

Относно разноските

На ищцата М. Х. Т. следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 1 400 лв. и за експертиза в размер на 900 лв.

Ответникът „Г. Ж.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. Б. сума в размер на 2 320,76 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Г. Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, гр. София, бул. „*******, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, гр. София, ул. „******* на основание чл. 382 от КЗ, сумата от 35 000 лв. , ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 20.08.2021 г. до окончателното плащане на главницата, представляваща застрахователно обезщетение по групов договор за застраховка „Живот“, полица 1004 с бенефициент Банка „ДСК“ ЕАД, във връзка със смъртта на застрахованата Р.П.Т., обезпечаващ задълженията по договор за овърдрафт „партньор“ № 2016475 от 12.05.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Р.П.Т., в качеството на съдлъжник и 5 наследодател на ищцата М. Х. Т., ЕГН **********, действаща чрез своя законен представител Х. С. Т., представлявана от адв. Д. Б., гр. София, бул. *******, както и на основание чл. 409 КЗ, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 8 215,28 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.03.3019 г. (датата на постановения отказ) до датата на депозиране на исковата молба – 19.08.2021 г.