Решение № 260032 от 01.10.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 01.10.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

2.

ВАНЯ ИВАНОВА при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 451/2020 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 194/17.12.2019 год. по гр. дело № 642/2019 год. Елинпелинският районен съд е осъдил Т.С.В. *** да заплаща на пълнолетния си син С.Т.В. месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от 31.07.2019 год. – датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл. 144 от СК, като е отхвърлил иска за разликата над 170 лв. до пълния претендиран размер от 300 лв. месечно. С решението ответникът е осъден също така да заплати на ищеца месечна издръжка за минало време в размер на

170 лв., считано от 31.07.2018 год. до 30.07.2019 год., ведно със законната лихва за забава, на основание чл. 149 вр. чл. 144 от СК, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 200 лв., като неоснователен. Присъдени са разноски на страните по съразмерност.

С решение от 21.01.2020 год. по същото дело съдът е отхвърлил искането на ответника Т.В. за допълване на решението от 17.12.2019 год. в частта по направено възражение за прихващане за сумата 100 лв. – заплащана доброволно от ответника месечна издръжка на ищеца, както и за сумата 10 000 лв. – дадена в заем от ответника на ищеца сума през периода 2016-2018 год. С допълнителното решение съдът е изменил решението от 17.12.2019 год. в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати по сметка на ЕлПРС сумата

326,40 лв. държавна такса, вместо присъдените с основното решение 432 лева.

Срещу така постановеното решение в осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и да отхвърли предявения иск. Депозирана е и въззивна жалба срещу допълнителното решение по делото Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищеца в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове.

Насрещната въззивна жалба се оспорва от ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът е негов баща, като по заведено преди това дело за издръжка по гр.д. № 99/2004 год. на РС-Е. П.ответникът бил осъден да му заплаща издръжка в размер на 100 лв. месечно и изпълнявал редовно задълженията си. Ищецът твърди, че от определянето на издръжката до настоящия момент са настъпили промени – изминали са повече от 14 години; ищецът завършил средното си образование и вече е студент във втори курс в „Университет по библиотекознание и информационни технологии“, гр. София, специалност „Информатика и компютърни науки“; от постановяване на съдебното решение през 2004 год. е настъпила промяна в потребностите на ищеца от храна, облекло, учебници и средства за допълнителни занимания, както и културни мероприятия.

Семестриалната му такса е в размер на 370 лв.; ежедневно пътува до гр. София, като разходите за това възлизат на 150 лв. месечно. През изминалия период ищецът е живял и продължава да живее при своята майка, която основно осигурява средствата за неговата издръжка, докато грижите на баща му се ограничавали единствено до заплащане на месечната издръжка, определена със съдебното решение, като не му е предоставял никакви допълнителни средства, с които да покрива увеличените си нужди. Ищецът твърди, че не работи и не получава трудови доходи, тъй като обучението е редовна форма и това представлява пречка да си намери работа; не притежава недвижимо имущество, от което може да се издържа.

Сочи също така, че баща му работи в „Държавна агенция „Разузнаване“ и получава достатъчен доход, от който може да отдели без затруднения допълнителни средства за издръжка.

В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск с възражението, че ищецът не е доказал твърдяните по-високи разходи за обучение, транспорт и др., както и че не са налице доказателства към момента на подаване на исковата молба същият да е студент. Сочи, че до настоящия момент е заплащал редовно определената издръжка, включително след навършване на пълнолетие на ищеца, както и е депозирал различни суми през периода м. юли 2016 год. – м. август 2018 год. по сметка на Р. В. – майка на ищеца, с оглед неговата издръжка; осигурил е три престоя на ищеца в Гърция на стойност около 3000 евро; предоставил е на ищеца 3000 евро преди абитуриентския му бал за закупуване на джип, както и му е предоставял заеми в размер общо около 10 000 лв. през посочения период; заплатил е 1000 евро разноски за ресторант по изпращането на ищеца – абитуриент. Ответникът твърди, че тези разноски е заплащал по времето, когато е работил в Гърция. Понастоящем живее и работи в България и получава значително по-ниско възнаграждение – около 1350 лв. месечно /половината от размера на заплатата на майката на ищеца/; има редица разходи за лекарства в размер на 200 лв. месечно, за консумативи за жилището си – 400 лв., за храна и транспорт – 350 лв., както и месечна погасителна вноска в размер на 270 лв. по договор за банков кредит. Ищецът сочи, че няма лични недвижими имоти, като притежава единствено МПС за лично ползване, производство 1999 год.

Твърди още, че ищецът няма нужда от допълнителни средства за издръжка, като всичките му финансови нужди са презадоволени. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Видно от удостоверение за раждане от *** год. на СО-район „Т.“, ищецът е роден на *** год. от майка Р. В. и баща – Т.В..

С решение № 171/09.07.2004 год. по гр.д. № 99/2004 год. ЕлПРС е прекратил брака между

Р. В. и Т.В.; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на ищеца на майката, като е осъдил бащата да му заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв.

Видно от уверение № 2691/12.11.2019 год., ищецът е студент в „Университет по библиотекознание и информационни технологии“, гр. София, специалност „Информатика и компютърни науки“, редовна форма на обучение, трети курс.

Видно от представената по делото студентска книжка, ищецът е започнал обучението по специалността на 04.08.2017 год. за придобиване на висше образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър“. Според представените по делото преводни нареждания, заплащаната от ищеца семестриална такса възлиза на 369 лв. Приложена е и академична справка за положените от ищеца изпити по задължителните учебни дисциплини.

Според договор за кредит и погасителен план от 13.07.2017 год. майката на ищеца Р. В. заплаща вноска по кредит в размер на 363,66 лв. месечно на „Б.ДСК“ ЕАД за срок от 84 месеца, както и вноска по кредит овърдрафт в размер на 264,45 лв. месечно за срок до м. октомври 2020 год. Същата ползва и кредитна карта с лимит 2000 лв., като месечната вноска възлиза на около 170 лв.

Според показанията на св. Й.и св.

Й.- приятели на ищеца, последният редовно посещава учебните занятия като студент; живее в апартамент с майка си; не получава трудови доходи, а за издръжката му се грижи неговата майка. Ищецът е споделял пред свидетеля, че няма възможност да работи, тъй като е редовна форма на обучение и финансовите средства не му стигат – има транспортни разходи, посещава фитнес; ходи в С.да тренира бойни изкуства, а таксите му в университета са около 350-400 лв. на семестър. Знае, че ищецът бил за известно време при баща си в Гърция. Таксите за обучение заплаща майката на ищеца. Последният пътува до университета всеки ден с автомобила на майка си или с градския транспорт.

С определение в о.с.з. на

19.11.2019 год. съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период и понастоящем ответникът заплаща на ищеца издръжка в размер на 100 лв. месечно.

Според приетия във въззивното производство н.а. № 30/1997 год. на нотариус при ЕлПРС родителите на ответника са му дарили на 30.07.1997 год. ½ ид.ч. от дворно място в гр. Е. П.с площ 570 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от къща в същото място, като прехвърлителите са си запазили правото да ползват имота, докато са живи.

Видно от амбулаторни листа от

04.03.2020 год. и 11.06.2020 год., ответникът страда от хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, придружено от артериална хипертония, контролирана медикаментозно, както и от неинсулинозависим захарен диабет. Според епикриза от 06.07.2020 год., издадена от УМБАЛ „Софиямед“ ответникът страда и от чернодробна стеатоза, което е наложило тридневен престой в болница, където са направени изследвания и е предписана медикаментозна терапия.

Ответникът е сключил договор за наем на 01.03.2020 год., по силата на който е получил за временно възмездно ползване апартамент в гр. С., жк. „М.“, срещу наемна цена в размер на 700 лв. месечно, за срок от една година с възможност да бъде продължен по взаимно съгласие.

Съгласно служебна бележка от

10.07.2019 год., Р. В. получава брутно трудово възнаграждение от „Б.ДСК“ ЕАД, гр. С.в размер на 2 880 лв. месечно.

Видно от служебна бележка № 1805/22.08.2019 год., през периода м. февруари- юли 2019 год. ответникът е получавал нетен доход от служебни правоотношение с Държавна агенция „Разузнаване“ в размер на около 1500 лв. средномесечно.

По делото е представен договор за кредит от 16.08.2019 год. между ответника и „Б.ДСК“ ЕАД, от който се установява, че В. е получил кредит в размер на 20 500 лв. със срок на издължаване 96 месеца с месечна вноска в размер на 270 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 144 от СК. Според тази разпоредба родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, когато те не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Издръжката се дължи, само ако тя не съставлява особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.

Установи се от събраните по делото доказателства, че ищецът учи редовно във висше учебно заведение и не е навършил 25 години. Същият нe получава доход – стипендия, трудово възнаграждение и др. Липсват данни ищецът да притежава недвижимо имущество, от което да може да се издържа.

Съдът намира, че ответникът е в състояние да заплаща издръжка в размер на 120 лв. месечно. Това е така с оглед получавания от него месечен доход – около 1500 лв., имущественото му и здравословно състояние. Установи се по делото, че същият не притежава недвижимо имущество, от което да може да реализира доход, нито влогове, МПС и др. приходи. Върху притежаваната от ответника ½ ид.част от недвижим имот в гр. Е. П./н.а. № 30/1997 год./ е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на прехвърлителите, което на практика означава, че ответникът е получил „голата собственост” върху идеалната част от този недвижим имот, което не би му позволило да получи каквито и да е ползи от него. По делото се установи, че ответникът заплаща наем на жилище, както и вноски по договор за кредит в размер около 270 лв. месечно. Доказано е също така, че ответникът страда от редица хронични заболявания, които неизбежно налагат допълнителни разходи за закупуване на медикаменти, храна и др. С оглед това съдът намира, че ответникът не е в състояние да заплаща издръжка на пълнолетния се син за разликата над 120 лв. до пълния претендиран размер от 300 лв. Това е така с оглед нуждата на ответника от средства за собствената му издръжка – жилище, храна, транспорт и др. в размер не по-нисък от минималната работна заплата за страната. Съдът отчита и обстоятелството, че майката на ищеца получава значително по-големи месечни доходи от тези на ответника и има възможност да осигури издръжката на ищеца за разликата над 120 лв. до пълния необходим размер от около 400 лв. месечно.