Решение № 1175 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300502711 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба на Х. Ш. Х., ЕГН ********** от *** чрез пълномощника му адвокат С. П. против действията на ЧСИ М. С.-Ц., рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Пловдив по изпълнително дело № 20208220400374, изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в постановление от 14.08.2024 г.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на отказа на ЧСИ, като се описва хронологията на изпълнителното дело и поисканите и предприети изпълнителни способи, като се подчертава, че от взискателя не са поискани конкретни изпълнителни действия, нито са извършени такива, годни да прекъснат давността. В заключение се счита, че считано от 17.09.2021 г. до момента е налице двугодишен срок, в който е настъпила перемпция. Конкретно по отношение на насрочения, но неизвършен опис на движими вещи в дома на длъжника, се поддържа, че същият не се явява изпълнително действие, прекъсващо давността и преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, защото съгласно т.

10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема за изпълнително действие извършването на опис на движим вещи, но не и насрочването на токова действие, без реалното му извършване. Сочи се съдебна практика в този смисъл. Иска се отмяна на отказа за прекратяване на изпълнителното производство. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили възражения от другите страни в производството – взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и присъединеният взискател ТД на НАП Пловдив.

ЧСИ е изложил мотиви, според които жалбата е допустима, но неоснователна.

Акцентира се върху разграничението между перемпция и давност като два различни правни института и върху законовата регламентация на перемпцията като бездействие на взискателя 1 да иска извършване на изпълнителни действия, без значение дали тези изпълнителни действия са реално и ефективно извършени или не, тъй като това е от компетентността на съдебния изпълнител, а не на взискателя.

Жалбата е подадена от заинтересована страна – длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, и в указания от закона срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Като взе предвид доказателствата по делото и съобрази доводите на страните съдът намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20208220400374 по описа на ЧСИ М. С.-Ц., рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Пловдив е образувано по молба на взискателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от 12.03.2020 г. против длъжника Х. Ш. Х. за събиране на вземанията по изпълнителен лист № 1209 от 11.02.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 1489/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр.с.

С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано проучване на имущественото състояние на длъжника и предприемане на действия по обезпечаване събирането на задължението чрез налагане на запори върху движими вещи и вземания на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти.

С разпореждане от 08.07.2020 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Алианц Банк България“ АД.

С молба от 13.05.2021 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направено искане за конституиране като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, сключен с предишния взискател, като е поискано извършване на справка за наличие на банкови сметки на длъжника и при откриване на такива – налагане на запор на последно откритата банкова сметка.

С молба от 16.08.2021 г. от взискателя е направено искане за извършване на справка за притежаваните от длъжника банкови сметки и при наличие на такива за налагане на запор на вземанията му, както и искане за справка в КАТ и съответно налагане на запор при откриване на МПС, собственост на длъжника. Справките са извършени, но не е открито имущество на длъжника, извън вече запорираното.

С молба от 28.03.2022 г. е поискано извършване на опис на движимо имущество на длъжника. С разпореждане от 11.10.2022 г. е насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника за 24.11.2022 г. Описът не е извършен поради постъпило възражение от трето за изпълнението лице – Ш. Х. Х., с твърдения и представени доказателства, че движимите вещи, предмет на принудително изпълнение, не са собственост на длъжника.

С молба от 17.11.2022 г. е поискано извършване на справка за притежаваните от длъжника банкови сметки и налагане на запор при наличие на такива. Справка е извършена, но не са открити други банкови сметки на длъжника, различни от вече запорираната.

С молба от 25.06.2024 г. отново е поискано извършване на справки за банкови сметки на длъжника и налагане на запор при наличие на такива. При извършената справка в регистъра на БНБ е установена сметка в „Изипей“ АД, поради което с разпореждане от 05.07.2024 г. е наложен запор върху същата.

С молба от 02.08.2024 г. длъжникът чрез пълномощника си е направил искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С постановление от 14.08.2024 г. ЧСИ е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело по съображения, че взискателят е подавал перманентно молби с искания да се извършат изпълнителни действия и е сочил конкретни изпълнителни способи, които са реализирани, поради което няма законово основание за прекратяване на 2 изпълнителното дело.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал. 8, ал. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция се свързва с изтичане на двугодишен срок, през който взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия, с презумпцията, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. Смисълът на разпоредбата е да бъдат прекратени тези изпълнителни производства, по които взискателят с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането.

Релевантно за перемпцията е пълното бездействие на взискателя по изпълнителното дело. За да не настъпи перемпция съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е необходимо и достатъчно взискателят да проявява активност, като иска от съдебния изпълнител извършването на конкретни, годни и адекватни изпълнителни способи. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва течението на срока, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, без оглед на резултата от него, освен ако същият не може да се осъществи по причина, за която взискателят отговаря – например невнасяне на такси и/или разноски, неоказване на необходимото съдействие, с което се осуетява неговото прилагане и други подобни.

В конкретния случай не би могъл да се направи извод за бездействие на взискателя.

Напротив от доказателствата по делото се установява, че както първоначалният взискател, така и последващият периодично, през период от не повече от две години, са искали от ЧСИ извършване на различни изпълнителни действия, които са годни да осъществят принудително събиране на вземането. Така още с молбата за образуване на изпълнително дело от 12.03.2020 г. е поискано налагане на запори върху движими вещи и вземания и възбрани върху недвижими имоти. Аналогични искания са направени с последващи молби от 13.05.2021 г. (за запор на банкови сметки), 16.08.2021 г. (за запор на банкови сметки и МПС), 28.03.2022 г. (за запор на движими вещи), 17.11.2022 г. (за запор на банкови сметки) и 25.06.2024 г. (за запор на банкови сметки). По всяка от молбите на взискателя от страна на ЧСИ са извършвани съответните справки в регистрите на БНБ и КАТ и в случаите, в които е установено имущество на длъжника, са предприемани съответните изпълнителни действия.

Неосъществяването на останалите посочени от взискателя изпълнителни действия не зависи от волята на взискателя, а е продиктувано от липсата на годно имущество на длъжника, към което да се насочи принудителното изпълнение. В този смисъл са неоснователни доводите на длъжника за несъстоялия се опис на движими вещи в дома му и липсата на наложени запори на банкови сметки и МПС, след като взискателят е бил активен и е поискал прилагането на тези способи.

Неотносими към предмета на делото са наведените в жалбата доводи за липса на предприети изпълнителни действия, които да прекъсват давността. Перемпцията и давността са различни правни институти и макар едни и същи факти да могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността, техните правни последици са различни: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията е основание за прекратяване на конкретното изпълнително производство, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение. Въпросът за прилагането на погасителната давност е извън правомощията на съда, разглеждащ законосъобразността на действията на съдебния изпълнител в производството по чл. 435 и следващите от ГПК, и спорът за това следва да бъде разрешен в състезателен исков процес между страните.

По изложените съображения съдът намира, че отказът на ЧСИ да прекрати 3 изпълнителното производство поради настъпила перемпция е правилен и законосъобразен, поради което подадената против него жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 32451/04.10.2024 г. (по описа на Окръжен съд – Пловдив), подадена от Х. Ш. Х., ЕГН ********** от *** чрез пълномощника му адвокат С. П. против действията на ЧСИ М. С.-Ц., рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Пловдив по изпълнително дело № 20208220400374, изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в постановление от 14.08.2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4