Решение № 289 от 22.07.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 289/22.07. Година 2020 Град

П.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав

На двадесет и трети юни Година

2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Светослава Алексиева

Секретар: Наташа

Динева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00602 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №10-А-30 от

03.04.2020 г., изд. от директор Регионална инспекция по околната среда и водите - П., на “Топлофикация - П.“ АД, гр. П., представлявано от изпълнителния директор Л.В.С., на основание 164, ал.1, предл.1 от Закона за опазване на околната среда, чл. 53, ал.1 и чл.83, ал.1 ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер 10 000 лв. за това, че на 04.09.2019г., на площадката на ТЕЦ „Република“, находяща се в кв. „Мошино“, гр. П., „Топлофикация - П.“ АД, не е изпълнило условия от издаденото му от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда Комплексно разрешително №53-Н1/2014, както следва :

- изр. второ от условие

9.2.1,вр. с колона 2, ред 2 от таблица 9.2.3 –продължение към условие 9.2.3 от КР на дружеството са определени норми за допустими емисии /НДЕ/ на вредни вещества по показател SO2 – серен диоксид, изпускани в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство /ИУ/ №2 при самостоятелна работа на парогенератор /ПГ/ №4, които не следва да бъдат превишавани.

- изр. първо от условие 9.2.1, вр. с колона 3 от таблица 9.2.3 към условие 9.2.3 от КР. На дружеството е определен максимален дебит на изходящите газове, отвеждани през изпускащо устройство /ИУ/ №2 при самостоятелна работа на парогенератор /ПГ/ №4, който не следва да бъде превишаван. - нарушение на чл.117, ал.1, вр. чл.164, ал.3 от ЗООС.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба “Топлофикация – П.“ АД, представлявано от инж. Л.С., в качеството му на изпълнителен директор на дружеството, с която оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление.

Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се административнонаказателно производство, както и че при произнасянето си по преписката АНО не е извършил дължимата проверка за законосъобразност и обоснованост на издадения акт, не е обсъдил събраните доказателства, не е събрал нови такива за изясняване на спорните факти, не е обсъдил направените възражения, а при налагане на административната санкция не е спазил изискванията за индивидуализация на наказанието.

Тази позиция и доводите изложени в нейна подкрепа се поддържат в съдебните правия от процесуалния представител на жалбоподателя – ю.к. С.. Същият пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с материални закон и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК и доводите на страните, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект с правен интерес, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На „Топлофикация - П.“ АД е издадено

Комплексно разрешително №53-Н1/2014г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда за експлоатацията на ТЕЦ „Република“, гр. П..

В Комплексното разрешително залегнали множество условия, които дружеството следва да изпълнява. В условие 9.2.1., изр. второ е предвидено, че емисиите на вредни вещества в атмосферата не трябва да превишават определените в таблица

9.2.3 – продължение към условие 9.2.3 норми за допустими емисии. В колона 2, ред 2 от същата таблица за емисиите, изпускани в атмосферния въздух при самостоятелна работа на парогенератор /ПГ/ №4 по показател серен диоксид е определена допустима норма от 200 mg/Nm3. В изречение първо на същото условие е предвидено, че дебитът на технологичните и вентилационните газове от всички организирани източници по условие 9.2.3 от КР не трябва да превишава опредения в същата таблица /колона 3/ стойност, а именно 106 000/Nm3/h.

На 04.09.2019г. служители на РИОСВ – П. – свидетелите Ж.

Б.Г. – началник отдел КОС, и Л.С.Х. – гл. експерт в отдел КОС при РИОСВ – П., съвместно с експерти от Регионална лаборатория - Русе-11 към ИАОС извършили извънредна проверка в ТЕЦ „Република“. На място в присъствието на ръководител отдел „Инспекторат“ в „Топлофикация – П.“ АД – Я.К., контролните органи констатирали, че в режим на самостоятелна експлоатация е ПГ №4, за който като гориво дружеството използва кафяви въглища. ПГ №4 работел с натоварване 90,4 %, като емисиите от дейността се отвеждали през ИУ №2. Установено било, че сероочистната инсталация /СОИ/ работи с коефициент на ефективност 99,9%.

За проверката е съставен протокол

№35/04.09.2019г. на РИОСВ – П.

Същевременно от Регионална лаборатория

– Русе -11 към ИАОС, чрез мобилна автоматична станция, било направено контролно измерване чрез пробонабиране на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от работещия парогенератор №4 по показатели NOx, Co, SO2 и прах. Извършено било и измерване на дебита на газовия поток, извеждан през ИУ №2, като измерването било осъществено в един брой пробоотборна точка на ИУ №2 след пречиствателните съоръжения /електрофилтър/ ЕФ3, ЕФ4 и сероочистна инсталация. Измереното съдържание на кислород в отпадъчните газове е 13,87 об.%

Съставен бил протокол №481/04.09.2019г. за извършени контролни измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници - ПГ №4 на Регионална лаборатория – Русе -11 към ИАОС.

След извършеното пробонабиране направените извадки били подложени на анализ, резултатите от който са отразени в Протокол от изпитване №11-0411/11.09.2019г. на Регионална лаборатория – Русе – 11 към ИАОС, получен в РИОСВ – П. с писмо, вх. № 12-00-94/24.09.2019г.

Въз основа извършения анализ било констатирано, че при самостоятелна работа на

ПГ №4 и отвеждане на изходящите газове от горивния процес през ИУ №2, дружеството не е спазило изискването на изр. второ от условие 9.2.1, вр. с колона 2, ред 2 от таблица 9.2.3 – продължение към условие 9.2.3 от КР, тъй като е установено превишение на нормите за допустими емисии /НДЕ/ по показател SO2 – серен диоксид. Приведената емисия на серен диоксид била 310,2 mg/Nm3 при определена норма 200 mg/Nm3.

Установено било също, че дружеството не е спазило и изискването на изр. първо от условие 9.2.1, вр. с колона 3 от таблица 9.2.3 към условие 9.2.3 от КР, тъй като е констатирано превишение на определения максимален дебит на изходящите газове от ИУ №2. Приведената стойност била 494 200 Nm3/h, при разписан максимален дебит 106 000 Nm3/h.

След обобщаване на резултатите от проверката до „Топлофикация – П.” АД била изпратена покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, изх. №26-001300/6/15.10.2019г. на РИОСВ – П., която на същата дата била входирана в дружеството. На определената дата за явяване – 29.10.2019г. представител на дружеството не се явил, поради което, в отсъствие на нарушителя, свидетелката Ж.Г. съставила акт за установяване на административно нарушение №30/29.10.2019г. като приела, че „Топлофикация – П.” АД, не е изпълнило горепосочените условия от Комплексно разрешително № 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния директор на ИАОС. Изложените обстоятелства в акта актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 123в, т.2 от ЗООС.

АУАН бил предявен на законния представител на дружеството на 30.10.2019г., на която дата същият го подписал, приел връчения препис и вписал, че в законоустановения срок ще бъдат депозирани обяснения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в РИОСВ –

П. постъпило възражение, вх.№26-00-1300/10/04.11.2019г., в което се оспорвал начинът на извършеното измерване и отчетените резултати.

Във връзка с постъпилото възражение била извършена допълнителна проверка, в хода на която било изискано било становище от лабораторията, извършила измерването.

На 03.04.2020 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, и вземайки становище по направените писмени възражения, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал имуществена отговорност на „Топлофикация – П.” АД, налагайки на основание чл. 164, ал. 1, предл.1 от ЗООС имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за установеното с акта нарушение на чл.

123в, т.2 от ЗООС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите Ж.Б.Г. и Л.С.Х., както и писмените доказателства: акт за установяване на административно нарушение №30/29.10.2019г., протокол за проверка №35/04.09.2019г., констативен протокол №586/04.09.2019г., протокол

№481/04.09.2019г. за извършени контролни измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници – ПГ №4 и протокол от изпитване №11-0411/11.09.2019г. на Регионална лаборатория – Русе – 11 към ИАОС, покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, Комплексно разрешително №53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, писма до РЛ - Русе към ИАОС и отговори, писмо, изх. № 685819.03.2020г. на ИАОС, заповед №64/16.06.2017г., изд. от директор РИОСВ – П..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки възраженията и доводите на жалбоподателя, както и с оглед задължението си да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съдът намира жалбата за неоснователна, съображенията за което са следните:

Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57