Протокол № 1278 от 17.11.2022, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1278 гр. Сливен, 04.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230105042 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата, редовно призована, се явява лично. Представлява се по пълномощие от адв.

С. Р., надлежно упълномощен с пълномощно представено по делото.

Въпреки, че депозира молба- вх. 17659/04.11.2022 г., да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, се явява.

Ответницата, редовно призована, не се явява. По пълномощие се представлява от адв.

М. Х., надлежно упълномощена с пълномощно представено по делото.

Ответникът, редовно призован, не се явява. По пълномощие се представлява от адв.

М. Х., надлежно упълномощена с пълномощно представено по делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

За изясняване на фактическата по делото обстановка и т.н. предварителни въпроси съдията-докладчик излага, че то е образувано за разглеждане на искове, касаещи договор, сключен между ищцата и ответницата. Те двете са майка и дъщеря, а с договора първата от тях е прехвърлила на втората собствени идеални части от недвижим имот- апартамент, в гр.

1

Сливен, срещу поето от втората- приобретателката, задължение за издръжка и гледане. Той е двустранен, възмезден договор. Прието е в съдебната практика този вид договори да се наричат ненаименовани- защото нямат изрична правна уредба; също и алеаторни- защото, най-общо казано, точния размер на задължението на едната страна- приобретателя, не е определено при сключване на договора.

Претенциите на ищцата са: договора да бъде унищожен или пък ако съда не намери основания за това- да го развали.

Според съда, исковете са допустими и са подсъдни на Районен съд - Сливен както по правилата на родовата, така и по правилата на местната подсъдност.

На ответниците е връчен препис от исковата молба и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК същите са депозирали писмени отговори, в които излагат съображения за неоснователност на исковете.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните по делото да изложат становището си по исковете и в съдебно заседание, като същевременно ги ПРИКАНИ към сключването на спогодба.

Съдът указва на ищцата да уточни, тъй като е съгласен с възражение на ответницата в този смисъл в писмения отговор, че не е съвсем ясно дали ищцата не предявява и иск за нищожност на договора. Съдът указва че е схванал изявлението в исковата молба в смисъл, че такъв иск не е предявен.

АДВ. Р.: Уважаеми г-н съдия, поддържам исковата молба. Моля да бъде приета като доказателство приложената справка от ОД МВР-Сливен. Няма претенция за нищожност на договора, а само за унищожаването му.

АДВ. Х.: Оспорвам исковата молба на всички основания, които съм посочила в отговора. По доказателствата моля да приемете допуснатите за събиране писмени доказателства. Водим допуснатите до разпит двама свидетели като по отношение на третия свидетел И. И. С. заявявам, че на същата, точно днес й се наложи да пътува извън града и ще моля да бъде разпитана в последствие.

По отношение на изявлението на съда за недопускане на икономическа експертиза, която да отговори на въпроса: каква е сумата на изпратените от доверителя ми пари от Германия на ищцата, заявявам следното: представените документи, въпреки на немски език са нормални счетоводни документи и всеки един счетоводител би могъл да се ориентира за какво точно се отнасят. Ще помоля да бъде назначена експертиза и в случай, че вещото лице не успее да разчете тези документи, едва тогава ще поема ангажимента да ги преведа.

Държим на искането си за назначаване на експертиза.

2

В случай, че не уважите искането ми за изготвяне на експертизата на базата на представените банкови документи на немски език, то моля да назначите такава, която да извърши справка в банковата сметка на ищцата в „Банка ДСК“ и да отговори на така поставените въпроси: Каква е сумата, която ответника- К. М. Ф., е изпратил на ищцата от Германия за периода посочен в отговора, а именно- последните пет години: от 2017 до 2022 г.

Тъй като спогодба в днешното заседание не се постигна, съда извърши следния Д О К Л А Д

І. По т. 1 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Обстоятелствата, на които ищцата основава претедираните от нея права/предявените от нея искове, а ответниците - възраженията си против тях, са следните: на първо място това са наведените от ищцата твърдения, че е била умишлено въведена от дъщеря си в заблуждение относно предмета на договора и задълженията й- на дъщеря й, спрямо нея по този договор. Конкретно, че е имала представа, че ще й прехвърли своите идеални части от апартамент с договор за продажба, т.е. срещу насрещна парична престация, докато намерението, реализирано, от дъщеря й е било договора да е за прехвърляне на собствеността срещу нейно задължение за издръжка и гледане. Тези факти налагат извод, че са предявени два иска за унищожаване на процесния договор, поради което приложимия в случая нормативен акт е Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл.29 ал.1, измамата е основание за унищожаване на договора, когато едната страна е била подведена от другата, да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Съгласно чл. 28 ал.1 от ЗЗД, грешка в предмета е основание за унищожаване на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Тези две правни норми са правната квалификация на първите два иска.

Третият е основан на твърдението, че ответницата- приобретателка, не е изпълнявала поетите от нея задължения да издържа и гледа майка си- прехвърлителката-ищцата. Твърди на липса на такива нейни действия както преди сключването на договора, така и след това. В тази връзка твърди, че дъщеря й няма добро отношение към нея, а какво остава за загриженост; често е отсъствала дори и от страната, пътувайки в чужбина; също, че не само грижи, но и парични средства не й е давала, т.е. не й е давала издръжка. Дори се налагало едва ли не тя да се грижи за дъщеря си, тъй като със суми, които все пак получила от нея, погасявала нейни – на дъщеря си, задължения към други лица/учреждения. Така също, изрично подчертава, че своите разходи, като напр. консумативни, за лекарства, за храна, е посрещала сама със своята пенсия. При това положение счита, че договора следва да бъде развален, поради неизпълнение на задълженията на приобретателката. Този иск е с пр.осн.чл.87 ал.3 от ЗЗД- общия текст за разваляне на договори. Тъй като договора има за предмет недв. имот, развалянето може да стане само по съдебен ред. Исковете са предявени 3 в условията на евентуалност, като последния е с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.

Както се изложи, ответницата е депозирала писмен отговор; такъв е постъпил и от втория ответник- нейн съпруг, в които излагат съображения за неоснователност на претенциите. Възраженията си против исковете, ответниците основават на отричане на обстоятелствата, твърдяни в исковата молба.

Например, ответницата твърди, че майка й е била съвсем наясно с предмета на договора и че той е за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като самата тя- ищцата, предложила на дъщеря си да сключат точно такъв договор. Това тя заявили на два пъти и на/пред адвоката, оформил документите за сключването на договора. Така също, нотариуса, пред който бил извършен договора, преди подписването на нотариалния акт изчел съдържанието му и двете страни едва тогава го подписали, утвърждавайки, че са съгласни със съдържанието му. Ответницата счита, че майка й като грамотно лице може да чете и пише и е в състояние при това положение да разбере съдържанието на договора.

Ответницата твърди също, че е изпълнявала договора, макар със съпруга си да е била в чужбина- Германия, тъй като той е превеждал на майка й многократно парични суми в евро, общо 9 640 евро. Твърди също, че ищцата сама се е поставила в невъзможност да получи дължимите от ответницата престации, тъй като самоволно се изнесла от апартамента.

ІІ. По т. 2 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:

Съдът вече даде правната квалификация на исковете.

ІІІ. По т. 3 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:

Според съда, макар и да не е направено изрично признание на факт, може да се приеме, че страните не спорят по факта на сключването на договора, а също и че са майкадъщеря.

ІV. По т. 4 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:

Не се констатират факти, които да не се нуждаят от доказване.

V. По т. 5 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за страните по следния начин:

Съдът указва, че по първите два иска доказателствената тежест е за ищцата, т.е. тя трябва да установи твърденията си в исковата молба за осъществените от ответницата действия, с които я е въвела в заблуждение и в резултат на които тя е изпадала и в грешка относно предмета на договора; какви договорки са имали, кога са направени, за какво.

4

Ответниците могат да ангажират доказателства, с които да оборват тези твърдения.

По иска с пр. осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД нещата изглеждат точно по обратния начин.

Доказателствената тежест е основно за ответниците, тъй като ищцата трябва да докаже единствено сключването на договора, а вече се спомена, че това не е спорен по делото факт.

Ответницата следва да докаже, че е изпълнявала от поетите от нея по договора задължения, а те са посочени на втора му страница: да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сключването на договора, докато е жива. Също следва да докажат, че са полагани грижи за прехвърлителката и преди сключването на договора.

По направените от страните доказателствени искания, съда е взел становище с постановено в закрито заседание определение, с което и насрочи делото за днешното заседание. С него е уважил част от доказателствените искания на страните. С оглед тези доказателства, коментирани в определението поставено в закрито заседание и направени допълнителни изявления от страните по доказателствата, съда указва, че ответната страна е направила доказателствени искания за установяване на фактите, за които носи доказателствена тежест.

Ищцата също е направила доказателствени искания за установяване на факти, за които носи доказателствена тежест, но според съда те са само за иска по чл. 87 ал.3 от ЗЗД.

Може да се приеме, че все пак е представила доказателства и във връзка с исковете за унищожаване на договора, тъй като са представени платежни документи, с които ищцата е извършвала различни по вид и размер разходи.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да вземат становище по доклада на съда и дадените указания като им указва, че след това ще събере доказателствата.

АДВ. Р.: Уважаеми г-н председател, нямам възражение по доклада.

С оглед разпределената доказателствена тежест, моля да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане в следващо съдебно заседание- Я.Й.К., която е близка приятелка на ищцата и ще уточни обстоятелства относно причините за подписването на договора между страните.

Вторият свидетел е Л.Г. И., който ще свидетелства относно причината за извършваните преводи, посочени в отговора на исковата молба, за какво са изразходвани и от кой. Нямам други доказателствени искания. Вече поисках, но отново моля да се приеме като доказателство справката от ОД МВР- Сливен.