Определение № 1024 от 26.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1024 гр. София, 26.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502705 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от длъжника М. Г. Н. срещу определение № 923/22.07.2025 г. на СОС, ІІ въззивен състав, по гр. д. № 497/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 2758/27.08.2024 г. по описа на ЧСИ В. Н. с per. № *** на КЧСИ, подадена от М. Г. Н. - конституирана като наследник на длъжника Н. Р. В. по изп. дело № 20208640400131 по описа на ЧСИ В. Н. с peг. № *** на КЧСИ, срещу налагането на запор по банковите й сметки по изпълнителното дело и делото е прекратено.

Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че жалбата е недопустима.

Сочи, че по жалбата й са образувани две производства, като по едното от тях – на ІІІ въззивен състав на СОС, е прието, че жалбата е допустима. Поддържа, че в жалбата е посочила, че обжалва събирането на суми от сметката й от ЧСИ, след като е направила отказа от наследство, поради което сумите са несеквестируеми. Неоснователно съдът не е съобразил тези твърдения. Излага и доводи, че ЧСИ е действал извън района си и събирането на суми от сметката й е в противоречие с императивни норми на закона.

Моли да се отмени определението и съдът да се разпореди да й се върнат сумите по сметките.

Взискателите по изпълнителното делото Т. П. Ж. и Н. П. Н., чрез представителя си, изразяват становище за неоснователност на жалбата. Поддържат, че по предходното дело на СОС, ІІІ с-в, съдът е отменил връщането на жалбата на длъжника М. Г. Н. от страна на ЧСИ - по реда на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и е върнал делото за администриране на така подадената от нея частна жалба. В резултат от тези действия, по същата частна жалба е образувано гр. д. № 497/2025 г. на ІІ въззивен състав, СОС, по което е постановено оспореното определение. Съдът правилно е посочил, че налагането на запор не е изпълнително действие, което подлежи на самостоятелно обжалване, като е съобразил указанията в т. 1 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Законосъобразно СОС е приел, че оспореното от длъжника действие не е сред изчерпателно посочените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия на ЧСИ, които длъжникът 1 може да обжалва. Моли да се потвърди определението.

Съдът като взе предвид становищата на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното :

Съдът констатира, че изп. дело № 20208640400131 на ЧСИ В. Н., с № *** на КЧСИ е образувано от взискателите Т. П. Ж. и Н. П. Н. срещу Н. Р. В., за събиране на суми по изпълнителен лист от 08.01.2020 г., за разноски в исковото производство, посочено в изпълнителния лист. Първоначалният длъжник Н. Р. В. е починал в хода на изпълнитеното производство – на 09.01.2020 г., поради което по делото са изпратени покани за доброволно изпълнение до нейните наследници по закон племенниците й М. Г. Н. и Р. Г. Н., тъй като синът на длъжницата Д. Х. Д. се е отказал от наследството.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателката при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Според писмо изх. № 70026/16.07.2024 год. на СРС и съдебно удостоверение на л. 252 по изпълнителното дело, М. Г. Н. също е подала заявление вх. № 227922 от 11.07.2024 г., с което се отказва от наследството на наследодателя си Н. Р. В., а отказът е вписан в особената книга на съда под № 1520/12.07.2024 г.

Съдът констатира също, че по повод това писмо, с разпореждане от 29.07.2024 г., ЧСИ е разпоредил да се вдигнат наложените запори по банковите сметки на М. Н..

С оспореното определение № 923/22.07.2025 г. на СОС, ІІ въззивен състав, по гр. д. № 497/2025 г. жалба вх. № 2758/27.08.2024 г. по описа на ЧСИ В. Н. с peг. № *** на КЧСИ, подадена от М. Г. Н. - конституирана като наследник на длъжника Н. Р. В. по изп. дело № 20208640400131 по описа на ЧСИ В. Н. с peг. № *** на КЧСИ, срещу налагането на запор по банковите й сметки по изпълнителното дело е е оставена без разглеждане и делото е прекратено. СОС е приел, че оспорените действия от жалбоподателката не попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, а доколкото запорът върху вземането по банкови й сметки е отменен от съдебния изпълнител, който е взел предвид направения отказ от наследството на този длъжник, за жалбоподателката не е налице правен интерес от жалбата.

По жалбата, като съобрази нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК, съдът намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, имаща качеството на длъжник по изпълнението, в предвиденият от закона срок и е допустима. По същество въззивният състав намира жалбата за неоснователна.

В съответствие с процесуалният закон СОС е приел, че длъжникът може да обжалва само онези изпълнителни действия, лимитативно изброените в разпоредбите на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Според чл. 435, ал. 2 ГПК, това са : 1. постановлението за глоба; 2. насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемане на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; 6. отказ на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

В оспореното определение СОС е разгледал въпроса кога длъжникът би могъл да оспорва действията на ЧСИ и е приел, че в случая не е налице никоя от уредените 2 лимитативно в закона хипотези.

Настоящият състав също намира, че налагането на запор върху сметката на длъжника само по себе си не попада в допустимия предмет на контрол на действия на ЧСИ от съда по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Както се посочи, разпоредбата е императивна и не може да се прилага разширително. В жалбата М. Г. Н. не се позовала на обстоятелството, че ЧСИ е насочил изпълнението върху имущество, което тя смята за несеквестируемо. Позоваването в настоящата частна жалба на несеквестируемост отново не касае въпроса за размера, до който може да се изпълнява от страна на ЧСИ, а засяга направения от длъжника отказ от наследство. Частната жалбоподателка поддържа, че след като се е отказала от наследството на основния длъжник, сумите по сметките й са „несеквестируеми“. Следва да се посочи, че отказът от наследство е акт, който касае качеството на наследника на правоприемник на страна в изпълнителното производство, респективно възможността на ЧСИ да го конституира в производството по реда на чл. 429 ГПК, но не и размерът, до който може да се изпълнява върху вземанията по сметки.

Отделно от изложеното съдът констатира, че след направения отказ от наследство от М. Н., запорът върху сметките и е вдигнат от ЧСИ, според данните по изпълнителното дело, поради което и на това основание не е налице интерес от обжалването.

В обобщение настоящият състав споделя извода на СОС, че жалбата е недопустима, поради което законосъобразно е оставена без разглеждане.

Определението на СОС следва да се потвърди, като постановено в съответствие с процесуалния закон.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 923/22.07.2025 г. на СОС, ІІ въззивен състав, по гр. д. № 497/2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3