Решение № 115 от 13.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Велико Търново, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000099 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 24/01.03.2024 г. по т.д. № 185/2022 г. на Окръжен съд Плевен е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ, че ответникът М. Б. З. дължи на „А1 България“ ЕАД сумата 39270,96 лв. задължение по запис на заповед, издаден на 15.03.2018 г., с падеж 30.04.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5431/2018 г. на Районен съд Плевен, като искът в останалата му част до предявения размер от 44070,91 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. Б.

З., чрез назначения особен представител, като същото се обжалва в частта му, в която съдът е признал за установено съществуване на вземане на „А1 България“ ЕАД по отношение на него за сумата 39270,96 лв., дължима по запис на заповед от 15.03.2018 г., с падеж 30.04.2018 г. и съответно присъдените разноски в заповедното и в исковото производство. Наведен е 1 довод, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване претенцията си по основание и размер. Ответникът е бил в трудово правни отношения с ищеца, напуснал е, като от трудовото му възнаграждение за м. март 2018 г. е удържана сума във връзка с наложената ограничена имуществена отговорност на работника. Отделно са внесени още 1500 лв., при което е погасена сумата от 7468,56 лв. доброволно от М. З.. В счетоводството на ищеца няма открито задължение на името на З., като в същото време задълженията по партидите на контрагентите са закрити и липсва счетоводен запис за задължение в размер на 44070,91 лв. Ето защо, в случай, че апаратите са върнати на работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение от З. и при установена липса на каквото и да е официално записване в счетоводството на ищеца, тяхната равностойност няма как да се дължи. Не е доказано, че тези апарати са предадени на З., няма негови обяснения или признания в насока, че тези апарати са задържани от него и е съставял мними договори за продажба, за да прикрие липсата им. Липсата на счетоводно записване на задължение на името на служителя обосновава връщането на вещите. Направено е възражение за погасяване по давност, тъй като работодателят е следвало да предяви иска си в тригодишен срок от установяване на нарушението, който срок е изтекъл на 15.03.2021 г. Липсва съдебно установяване на вземането по основание и размер. Видно е, че това не са лични задължения, а на контрагенти на дружеството по 28 бр. фактури.

Няма данни дали сумите не са платени от клиентите и дали не са отписани от счетоводните книги, поради такова плащане, връщане на вещите или давност.

Преди напускане на служителя той е следвало да представи обходен лист, видно от бланката на молбата за прекратяване на трудовия договор, като липсват данни за описания на липси на поведеното оборудване, тъй като то може да е възстановено. Ако не е, е следвало да се направи счетоводно записване на начислените липси. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че в периода 30.10.2017 г. – 09.03.2018 г. З. е получавал съответните марки и модели апарати. Няма доказателства за такова получаване и зачисляване на стоката. Обстоятелството за движението на стоково материалните ценности под отчет подлежи на доказване от ищеца, а такова доказване не е проведено.

Заключението на вещото лице е, че счетоводството не е водено редовно, липсват записи за задължения на З.. Отговорността на работника или служителя е ограничена до размер на вредата, но не повече от трикратния 2 размер на трудовото му възнаграждение, от който като се приспадне платената сума, би останал дължим остатък от 12846,36 лв. Това би бил размерът, ако се установи, че вземанията от клиенти по посочените в мемото фактури не са платени и съществуват като вземания към 2021 г., или че апаратите не са налични и е представен инвентаризационен опис или обходен лист, от които да се установи, че зачислените стоково материални активи не са върнати.

Отправено е искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока за отговор, въззиваемата страна не е депозирала становище, но в съдебно заседание заема становище, че оспорва въззивната жалба.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от „А1 България“ ЕАД, с която решението се оспорва в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 39270,96 лв. Пълният размер на претенцията се потвърждава от приетите доказателства, от заключението на вещото лице и от многобройните признания на ответника – дадените от него обяснения, изявленията в декларацията от 15.03.2018 г. и подписването на записа на заповед. Налице са и конклудентни действия, с които той е признал задължението – внесени са суми, с посочено основание – по Мемо от 15.03.2018 г. В това Мемо и във всички издадени от него документи той се задължава за цялата сума, включително и за стойността на апаратите, които първостепенният съд е изключил. В обясненията ответникът изрично и категорично потвърждава, че сделките, обективирани в двете фактури, включващи тези апарати, са фиктивни.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, вместо което се постанови друго решение, с което се уважат изцяло исковете на „А1 България“ ЕАД, с присъждане на съответните разноски.

В срока за отговор, въззиваемата страна не е депозирала такъв по тази жалба, но в депозираното писмено становище се сочи, че в тази част решението е правилно и законосъобразно.

В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на ищеца жалбоподател „А1 България“ ЕАД сочи, че ответникът е бил на отчетническа длъжност, поради което възражението за приложение на ограничената имуществена отговорност е неоснователно. Съгласно КТ за 3 вреди, които са причинени умишлено или в резултат на престъпление, се прилага гражданският закон, т.е. ответникът отговаря за тези вреди в пълния размер.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивите жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Плевен е сезиран с иск, предявен от "А1 България" ЕАД против М. Б. З. за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „А1 България“ ЕАД сумата в размер на 44070,91 лв. – непогасено задължение по запис на заповед от 15.03.2018 г.,издаден в полза на „А1 България“ ЕАД, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 5431/2018 г. на РС Плевен.

Изложени са обстоятелства, че на 15.03.2018 г. М. З. е издал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил да плати на „А1 България“ ЕАД сумата в размер на 51539,47 лв. Падежът на записа на заповед е на 30.04.2018 г. Задължението е погасено със сумата 7468,56 лв., като е налице остатък в размер на 44070,91 лв., който до момента не е бил възстановен. С оглед неизпълнението на длъжника по записа на заповед, ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5431/2018 г. на РС Плевен за посочената сума.

Образувано е изп.д. № 2964/2019 г. при ЧСИ Татяна Кирилова, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, предвид на което е предявен настоящият иск за установяване съществуването 4 на вземането в посочения в заповедта размер.

С отговора на исковата молба М. З., чрез назначения особен представител, оспорва подписа на ответника върху записа на заповед, прави възражение, че записът на заповед произтича от каузално правоотношение, което може да не е възникнало, или да е погасено.

С допълнителната искова молба се заема становище, че възражението за каузалното правоотношение е бланкетно и без наличието на доказано конкретно каузално правоотношение, за ищецът е невъзможно да докаже основателността му.

С допълнителния писмен отговор особеният представител заявява, че поддържа възражението си за наличие на каузално правоотношение, за което поради качеството си на особен представител не може да представи доказателства.

Предвид констатацията на съда в определение от 21.06.2023 г., че ищецът е изложил твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение относно каузалното правоотношение – нанесени вреди от З. на „Мобилтел“ ЕАД в размер на 51539,47 лв., които З. се задължава да възстанови, и с оглед защитата на ответника, с изявление от процесуалния представител на „А1 България“ ЕАД от 04.08.2023 г. е пояснено, че М. З. е бил служител в дружеството на длъжност Акаунт мениджър корпоративни клиенти. Съобразно длъжностната му характеристика основните му ангажименти са били предлагане и продажба на продукти и услуги на корпоративни клиенти, както и подписване на договори с тях. Във връзка с констатираните обстоятелства в Мемо от 15.03.2018 г. са изискани обяснения, които З. е дал, както и е подписал декларация за извършените нарушения и е дал съгласие да възстанови вредите, и да му бъдат направени удръжки. На 15.03.2018 г. служителят е подал заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което е одобрено от работодателя и договорът му е прекратен от 16.03.2018 г. Задълженията по подписаната запис на заповед са частично погасени със сумата от 7468,56 лв. чрез направена удръжка от трудовото възнаграждение в размер на 5968,56 лв. и внесени на каса на два пъти общо 1500 лв. Механизмът на увреждането е описан от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание от 01.02.2024 г. – З. прави заявка за закупуване на устройство от клиент, като в бек офиса оформят документите 5 за продажбата, вкл. приемо-предавателни протоколи, и окомплектоват самите устройства. Договор с клиента се подписва, когато устройството е на изплащане, а когато не е на изплащане, продажбата се оформя с приемо предавателен протокол. З. се е подписвал в приемо - предавателните протоколи за купувач, след което е следвало да предаде апарата на клиента. До такова предаване не се е стигало и съответно не е постъпвало плащане по договора, тъй като купувачът не е искал сделката – тя е била симулирана от ответника. При реална сделка, в случай на неплащане на цената от клиента, задължението се търси по съдебен ред, като в задълженията на М. е включено и задължението, ако има просрочени фактури, да се обажда на клиентите и да ги подсеща да ги платят.

С молба от 20.09.2023 г. от назначения особен представител на ответника се излага, че отговорността на работника или служителя за вреди се ограничава до трикратния размер на трудовото възнаграждение, което не е спазено от работодателя. Пълната имуществена отговорност се реализира само по съдебен ред, за който давностният срок в случая е изтекъл.

Декларацията от страна на работника не може да замести изискването за съдебно решение, като е видно, че се касае не за лични задължения, а на контрагенти на дружеството по 28 бр. фактури. Няма данни към момента дали тези вземания не са платени от някой от длъжниците клиенти, описани в обясненията на З., и дали не са отписани от счетоводните книги, поради плащане или давност. Поддържа се възражението, че вземането е несъществуващо, но ако се докаже размерът на вредата по тези 28 бр. фактури, се поддържа, че вземането е погасено по давност и би могло да бъде само трикратния размер на трудовото възнаграждение. След изслушване на заключението на съдебно икономическата експертиза в съдебно заседание от 07.12.2023 г. особеният представител на ответника е направил възражение, че описаните устройства не са предадени в държане на З. като материално отговорно лице.