Решение № 503 от 30.10.2024, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 559/2024
- Вид
- Решение № 503
- Подписан
- 30.10.2024
- Състав
- Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Други актове по делото
- Протокол № 313 от 19.07.2024 · Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
- Протокол № 337 от 11.09.2024 · Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
- Протокол № 431 от 30.10.2024 · Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
- Определение № 689 от 27.12.2024 · Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 503 гр. Пещера, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20245240100559 по описа за 2024 година
Предявени са искове от К. Д. Д. , ЕГН: **********, от град Пещера, ул. „Хан Пресиян“ №2, чрез адв. М. М., против Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, рн Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че е страна по Договор за паричен заем №3482143/22.03.2019 г., сключен със „Изи Асет Мениджмънт" АД. Съгласно Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 4000 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата 7394,20 лева, съгласно условията на договора.
Съгласно Договор за кредит № 3482143/22.03.2019 г. ГПР по кредита е в размер на 4,70%, а ГЛП в размер също на 35,00 %, при срок на кредита от 20 вноски.
В чл. 4 от договора е предвидено, че ищеца следва да заплати неустойка в размер на 2805,00 лева. Твърди че е платила по заема сума в размер на 6000,00 лева.
Твърди, че начислена неустойка в чл.4 ал.2 от договора за паричен заем 1 е нищожна и недължима на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Твърди, че търсената неустойка по чл. 4 от Договор за паричен заем № 3482143/22.03.2019 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП , и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока, не била индивидуално уговорена, поради нарушаване на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Сочи практика.
Формулира петитум :
Бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем 3482143/22.03.2019 сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД на основание чл.
26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 2 2от ЗПК във вр. чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност че клаузата на чл. 4 ал.2 от договора е нищожна на посочените основания .
Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД, да заплати на К. Д. Д., ЕГН: **********, сума в размер на 2000 лв., представляваща недължимо платени суми по недействителен Договор за паричен заем 3482143/22.03.2019, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане. А в условията на евентуалност да й плати ответника сумата от 1800 лева представляваща заплатена неустойка по недействителен Договор за паричен заем 3482143/22.03.2019г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД . Не оспорва сключения договор, както и че процесната неустойка не е включена в ГПР, тъй като не съществувало такова задължения и не представлява разход по кредита. Оспорва иска по размер .
Твърди че с К. Д. Д., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за 2 паричен заем №3482143/22.03.2019 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 4000 лв. Излага подробни съображения , че неустойката не е нищожна и договора е действителен.
Моли исковете да се отхвърлят и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на двокатското възнаглаждение.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:
От представения Договор за паричен заем № 3482143/22.03.2019 се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е предоставил на ищеца сумата от 4000,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца заемател, да върне сумата на 20 погасителни вноски в размер на 229,46 левапри лихвен размер на ден в размер на 0,10 %, при фиксиран годишен лихвен процент от 35,00 %, при ГПР в размер на 41,70 %. Крайният срок за погасяване на заема е 27.12.2019 г.
В чл. 4 от Договора за паричен заем е уговорено задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания - да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен"; 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора.
В случай, че не предостави посочените обезпечения дължи неустойка на 3 основание чл. 4 ал. 2 от договора за паричен заем в размер на 2805,00 лева, като се предвижда същата да се заплаща заедно с погасителните вноски и всяка да е в размер на 140,25 лева .
В съдебно заседание е изменен размера на предявените искове в следния смисъл :
- допуснато е изменение на предявения главен осъдителен иск от К. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Хан Пресиян“ № 2 срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., чрез неговото увеличаване от 2 000.00 лева (две хиляди лева), на сумата от 3 394.20 лева (три хиляди триста деветдесет и четири лева), представляваща заплатена сума по недействителен Договор за паричен заем № 3482143 от 22.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. допуснато е изменение на предявения евентуален осъдителен иск от К. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Хан Пресиян“ № 2 срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., чрез неговото увеличаване от 1 800.00 лева (хиляда и осемстотин лева), на сумата от 2 805.00 лева (две хиляди осемстотин и пет лева), представляваща заплатена сума за неустойка по Договор за паричен заем № 3482143 от 22.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
За изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана счетоводна експертиза, която дава заключение , че цялата сума по паричния заем е платена от ищцата. Ищцата е изтеглила 4 000 лева, а е върнала 7 394.20 лева. За неустойка са платени 2 805 лева, а цялата сума по договора, която е заплатена от ищцата е 7 394.20 лева. Неустойката от 2 805 лева не е включена в годишния процент на разходите, но ако се включи ГПР-то би станало 476,14 процента.
Експертизата е приета в о.с.з. като неоспорена от страните по делото.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.
55 от ЗЗД .
Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
4
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение поръчителство или банкова гаранция, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е че клаузата за неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на добрите нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Непредоставянето на обезпечение, води до увеличение разходите по кредита., т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение.
Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР / което обстоятелство не се оспорва от ответника/, с което потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение. Следва да се посочи и че в случай че бъде включена при наличния уговорен процент на ГПР, то същият ще надхвърли 50 %, а съгласно приетото заключение по СИЕ е в размер на 476,14 %.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е по- висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително възнаграждение за кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски, подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката 5 представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Уговорената неустойка води до увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя/ приблизително два пъти размера на предоставения заем/ . Тази клауза нарушава съществено принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението .
Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
Разпечатката съдържа 43 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa363a20-a817-4431-979f-74f59deb3786