Решение № 119 от 22.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Благоевград, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриела Тричкова при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Търговско дело № 20221200900050 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. Д. К., ЕГН:

**********, чрез адвокат Г. Й. Й., член на САК, със съдебен адрес: гр.С., бул. Е. и Х. Г. №, СРЕЩУ "З", ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. р-н С, бул. „С.“ №, представлявано от М. С. М.-Г. и П В. Д.

С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответникът ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Е. Д. К., ЕГН: **********, застрахователно обезщетение в размер на 26 000,00 /двадесет и шест хиляди/ лева, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на предявяване на поканата по реда на чл. 380 от КЗ – 18.10.2021 г., до окончателното плащане на дължимата сума.

Направено е искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и адвокатски хонорар, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Твърди се в исковата молба, че на 03.09.2021 г., около 08:30 часа, в гр. П на ул. „Р“, е настъпил пътен инцидент. Сочи се, че лек автомобил марка „С“, модел „А“ с рег. № МК, управляван от С. Д. Т., поради недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, блъска пресичащата от дясно на ляво, на пешеходна пътека тип „З“, пешеходка Е. К..

Навежда се, че непосредствено след инцидента Е. К. е транспортирана с линейка в Спешен център – П, а след това в Спешен център – Сандански на МБАЛ „Ю б“ ООД. Излага се, че след извършени медицински прегледи и рентгенова снимка на лявото рамо е установена диагноза: „Фрактура на горния край на раменната кост /хумерус/“. Твърди се, че на 07.09.2021 г. ищцата посетила отново лекар специалист, където била установена силна болка в раменната става с невъзможност за отвеждане на лявата ръка. Посочва се, че при прегледа била установена болезнена флексия, екстензия и абдукция над 45 градуса.

Заявява се в исковата молба, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 314р-17079/20.09.2021 г. по описа на РУ – Петрич, като видно от същия виновен за настъпване на инцидента е водачът на лек автомобил марка „С“, модел 1

„А“ с рег. № Е МК, на който е съставен АУАН № г.

Сочи се, че след пътния инцидент на ищцата К. е била поставена обездвижваща рамото лонгета, като същата е изпратена за продължаване на лечението в домашни условия.

Твърди се, че повече от седмица Е. К. не е могла да става от леглото вследствие на удара освен в лявото рамо и силните натъртвания в областта на левия хълбок и ляв крак. Излага се, че това наложило на 07.09.2021 г. пострадалата отново да потърси лекарска помощ. Сочи се, че след като била прегледана било установено болезнена лява раменна става, която болка се усилва при физически усилия и покой. Твърди се, че била установена и силна болка при палпация, болезнена флексия, екстензия и абдукция над 45 градуса. Навежда се, че състоянието на пострадалата наложило за нея да се грижат синът й и снаха й, като за период от месец пострадалата трудно се изправяла от леглото, абсолютно невъзможно било за нея да се обслужва сама, тъй като използвала единствено дясната си ръка. Твърди се, че поради счупването на лявата ръка К. имала нужда от ежедневна помощ за хранене, къпане и тоалетна.

Посочва се, че към настоящия момент, поради получената тежка фрактура в областта на лявото рамо, всяко движение в областта на лявата ръка на пострадалата е свързано с изключително силни болки.

Навежда се, че възстановителният период за пострадалата продължава и към настоящия момент, като лекарите не могат да дадат категорично становище дали увредената ръка ще се възстанови напълно. Твърди се, че към настоящия момент ищцата изпитва ежедневна болка и слабост при всеки опит за движение на ръката. Излага се, че всички тези обстоятелства се отразяват изключително тежко и върху психическото състояние на К.. Твърди се, че към настоящия момент К. е потисната, лесно раздразнителна, често споделя на близките си, че не знае дали ще може да води предишния си начин на живот, изпитва страх от пресичане и тревожност за близките си. Заявява се, че вследствие на катастрофата К. е получила посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез постоянни мисли за случилото се.

Сочи се, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със "З", ЕИК със застрахователна полица № BG/22/120003123231, валидна до 09.11.2021 г.

Твърди се, че на основание чл. 380 от КЗ с Молба с вх. № 11790/18.10.2021 г. К. е предявила претенция в ответното дружество, с която е изискала да й бъдат заплатени претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на процесния пътен инцидент.

Излага се, че въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по заведената претенция е изтекъл на 18.01.2022 г., то към настоящия момент ответното дружество не е заплатило застрахователно обезщетение на К..

Посочва се, че предвид изложеното, на основание чл. 432 от КЗ, за Е. К. е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди.

С Разпореждане № 130/18.03.2022 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 367 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в двуседмичен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 367, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 11.04.2022 г. на М. С. – технически сътрудник.

Видно от материалите по делото в указания на ответника двуседмичен срок от получаване на съобщението на 28.04.2022 г. / с плик със запазено пощенско клеймо от 26.04.2022г./ е депозиран писмен отговор по подадената искова молба. С отговора на исковата молба е изразено становище, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен, като същият е изцяло оспорен – по основанието му и по размер, който според ответника е изключително завишен и прекомерен.

2

Претендират се съдебно-деловодни разноски, сторени в хода на настоящото производство.

Посочва се, че ищцата няма правен интерес от водене на исково производство, тъй като във връзка с претърпените вреди е отправила доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от настъпило застрахователно събитие на 03.09.2021 г. – Щета № 0000-1000-03-21-7648, като за определяне за изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалата е указано да представи документи – окончателен акт за приключило наказателно производство и допълнителни медицински документи за твърдени допълнителни страдания, което не е сторено. Излага се, че от представените документи не е видно наказателното производство да е приключило с окончателен акт, като не е изяснен механизмът на настъпване на ПТП и безспорно налично виновно поведение единствено на застрахования в дружеството водач. Навежда се, че към настоящия момент за водача на л.а.

„С А“ деянието е обосновано предположение да е извършено невиновно по смисъла на НК.

Посочва се, че преди приключване на ликвидационната дейност по щетата К. завежда настоящата искова претенция като пред застрахователя не представя нови доказателства, обуславящи доказване на виновно поведение на застрахования в дружеството водач и за допълнително страдание, с оглед на които да бъде разгледана щетата при ответното дружество.

Излага се, че гражданският процес е способ за защита на накърнени материални права, като ответникът не е накърнявал материални права на ищцата, за да се стига до настоящия исков процес. Посочва се, че вредите, причинени на пострадалата, са в резултат от деликтно поведение, което не е доказано да е осъществено от застрахования в ответното дружество водач. Оспорва се твърдението в исковата молба, че вина за настъпилите увреждания от ПТП има единствено посоченият водач на л.а. „С А“ с рег. № Е МК, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Ответникът счита, че за настъпване на ПТП основна причина, алтернативно е допринесла във висока степен, пострадалата, която е изскочила внезапно на пътното платно при ограничена видимост, като водачът при така създалата се ситуация не е имал техническа възможност да спре, тъй като К. е попаднала в опасната зона на автомобила и ударът за водача е бил непредотвратим. Оспорва се твърдението в исковата молба, че автомобилът е нарушил правилата за движение и е блъснал движещата се, в качеството си на пешеходец, на пешеходна пътека, тъй като няма представени доказателства в тази насока. Излага се, че в настоящия случай е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК, като поради това не е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. за ангажиране за изплащане на обезщетение от неговия застраховател. Твърди се, че ищцата е навлязла внезапно на пътното платно, като се е движела по платното за движение на автомобили на неопределено за целта място, когато това не е било безопасно, с което си поведение е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат. Посочва се, че ищцата е нарушила разпоредбите на ЗДвП – чл. 113, ал. 1 и сл., като при пресичане на платното за движение пострадалата е била длъжна преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с разстоянията и приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Излага се, че пострадалата е попаднала в опасната зона за автомобила и ударът за водача С. Т. при така създалата се ситуация е бил непредотвратим.

Оспорва се представеният Протокол за ПТП от 09.09.2021 г. в частта относно „обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като не е посочено по данни на кого е посоченото и на какво се основават твърденията.

Твърди се, че в конкретния случай водачът Т. не е могла и не е била длъжна да предвиди появата на пешеходеца, който внезапно е изскочил да пресече пътното платно и водачът не е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат.

Оспорва се причинно-следствената връзка с настъпилото събитие и получените травматични увреждания в тяхната съвкупност.

Оспорват се твърденията за търпени от ищцата травматични увреждания, продължителността и интензитета на търпените болки, както и твърдението за търпяно страдание, представляващо трайно състояние – като продължително психично отношение на 3 ищцата към осъщественото събитие.

Оспорва се твърдението, в резултат от осъществяване механизма на произшествие от 03.09.2021 г. на ищцата Е. К. да са причинени описаните в исковата молба, като вид, характер увреждания, като се оспорват всички твърдения относно медико-биологичния им характер за продължителност на лечението, както и заявените вреди да са настъпили по причина от травми, настъпили от описаното превозно средство, като бъде взето предвид обстоятелството, че е посочено, че по автомобила няма щети.

Навежда се, че отговорността на ЗК „Лев инс“ АД е договорна и за да бъде ангажирана същата по риск „Гражданска отговорност“ следва да е безспорно установена вината на застрахования, каквито данни липсват към настоящия момент. Сочи се, че по делото не е представено решение на наказателен съд или друг акт, удостоверяващ по безспорен начин вината и сторените фактически твърдения от исковата молба, което да е влязло в законна сила.

В случай, че бъде прието, че процесното ПТП не е настъпило по изключителна вина на пешеходеца, то ответникът счита, че ПТП е причинено при висока степен на съпричиняване по изложените по-горе съображения, поради което сочи, че следва да бъде съобразено поведението на ищцата и степента на приноса й за настъпване на вредоносния резултат.