Решение № 107 от 03.09.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Велико Търново, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно търговско дело № 20254001000081 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

С решение № 132 от 25.11.2024 г., постановено по т.д. № 74 по описа за 2024 година на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, съдът е:

Осъдил на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ и във вр. с чл. 86 от ЗЗД ЗД "Лев Инс" АД -гр. София, п.к. 1700,р-н Студентски , бул."Симеоновско шосе" № 67А, ЕИК- 121130788 , ДА ЗАПЛАТИ на П. Е. Б., ЕГН ********** гр. Плевен, ************, с адрес за призоваване: гр. Казанлък ********* - адв.П. К. сумата 90 000 лв./ деветдесет хиляди лева /-обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на допълнителни усложнения от претърпените от нея телесни увреждания в резултат на ПТП от 06.07.2018г. в гр.Плевен, настъпило с участието и по вина на водача на лек автомобил „БМВ 328", с рег. № ЕН 44**** - Г. Л. Г., застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2023г.до окончателното и изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните 100 000 лв. по главния иск, както и за законната лихва за периода от 13.07.2018г. до 28.12.2023г. , ОТХВЪРЛИЛ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Осъдил на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД , ЗД "Лев Инс" АД - гр.

София, п.к. 1700,р-н Студентски , бул."Симеоновско шосе" № 67А ,с ЕИК121130788 , ДА ЗАПЛАТИ на П. Е. Б., ЕГН ********** гр. Плевен, ************, с адрес за призоваване: гр. Казанлък *********- адв.П. К. , сумата 10 946,12 лв./ десет хиляди , деветстотин четиридесет и шест лева и 1 дванадесет ст. / - обезщетение за причинените и имуществени вреди вследствие на лечението на допълнителните усложнения от претърпените от нея телесни увреждания в резултат на ПТП от 06.07.2018г. в гр.Плевен,настъпило с участието и по вина на водача на лек автомобил „БМВ 328", с рег. № ЕН 44**** - Г. Л. Г., застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2023г. до окончателното и изплащане , като за периода от 13.07.2018г. до 28.12.2023г., ОТХВЪРЛИЛ иска за законната лихва, като неоснователен.

Осъдил ЗД "Лев Инс" АД - гр. София, п.к. 1700, р-н Студентски , бул."Симеоновско шосе" № 67А, с ЕИК-121130788 да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавни такси върху цената на уважените искове в общ размер на 3 709,46лв. , както и да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд направените от бюджета на този съд деловодни разноски в размер на 409 лв.

Осъдил на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, ЗД "Лев Инс" АД - гр. София, да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 7 850 лв., дължимо по иска за неимуществени вреди , както и адвокатско възнаграждение в размер 1382, 45 лв.,дължимо по иска за имуществени вреди.

Осъдил на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Е. Б. да заплати на ЗД "Лев Инс" АД, направените от последното дружество деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска, а именно - 162,28 лв.

С определение № 7 от 09.01.2025 г., постановено по същото дело, Окръжен съд – Плевен е ИЗМЕНИЛ на осн. чл. 248, ал.1 от ГПК, решение № 132/25.11.2024г. постановено по т.д.№ 74/ 2024г. на Плевенски окръжен съд в частта за разноските, като осъдил на осн. чл. 38 , ал.2 от Закона за адвокатурата, ЗД „Лев инс „ АД- гр.София да заплати на адв.П. К. допълнително сумата 1570 лв. /представляваща ДДС върху сумата от 7850адвокатско възнаграждение лв. по иска за неимуществени вреди/, както и допълнително сумата 277лв. /представляваща ДДС върху сумата 1382,45 лв.адвокатско възнаграждение по иска за имуществени вреди/.

С решение № 29/10.03.2025 г., Окръжен съд – Плевен е извършил поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 132 от 25.11.2024 г., постановено по т.д. № 74 по описа за 2024 година, посочвайки, че диспозитивът на решението следва да се чете както следва :

Осъжда на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ и във вр. с чл. 86 от ЗЗД ЗД "Лев Инс" АД -гр. София, п.к. 1700,р-н Студентски , бул."Симеоновско шосе" № 67А, ЕИК- 121130788 , ДА ЗАПЛАТИ на П. Е. Б., ЕГН ********** гр. Плевен, ************, с адрес за призоваване: гр. Казанлък ********* - адв.П. К. сумата 90 000 лв./ деветдесет хиляди лева /-обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на допълнителни усложнения от претърпените от нея телесни увреждания в резултат на ПТП от 06.07.2018г. в гр.Плевен, настъпило с участието и по вина на водача на лек автомобил „БМВ 328", с рег. № ЕН 44**** - Г. Л. Г., застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2023г.до окончателното и изплащане , като ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните 100 000 2 лв. по главния иск /предявен като частичен иск от 300 000 лв. /триста хиляди лева/, както и за законната лихва за периода от 13.07.2018г. до 28.12.2023г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Срещу решение № 132/25.11.2024г., постановено по т.д.№ 74/ 2024г. на Плевенски окръжен съд, в осъдителните му части за сумите от 90 000 лв.

/деветдесет хиляди лева /- обезщетение за причинените неимуществени вреди, 10 946,12 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2023 г. до окончателното изплащане за претърпените имуществени вреди, както и присъдени разноски по делото в размер на 9 232.45 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 6 498,36 лв., е постъпила въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, чрез Адвокатско дружество „Н. М. и И. М.", БУЛСТАТ 180739424, с адрес: гр.Плевен, ул.Ресен 13, представлявано от адв. Н. М. от АК-Плевен и адв. И. М. от АК-Плевен.

Обосновават се оплаквания за неправилност.

Жалбоподателят навежда, че първоинстанционният съд се е произнесъл незаконосъобразно по материалноправни въпроси от значение за изхода от делото, а именно : по въпроса относно това кои обективни признаци на ново състояние на здравето, настъпило след изплащане на обезщетение за вреди от деликт изпълняват изискването да представляват съществено утежняване на стари страдания, отклоняващо се съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение, както и по въпроса дали в случаите на хронично заболяване, възникнало поради травматично увреждане, всяка нова проява на заболяването представлява възникване на ексцес, ако не може да се определи точно момента на проявлението му.

Твърди, че произнасянето на Окръжен съд по въпроса относно наличието на ексцес е в противоречие с практика на Върховен касационен съд относно това кои обективни елементи на ново състояние представляват съществено отклонение от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди от деликт - напр. Решение по гр.дело №773/2012 г. на ВКС, IV г.о., където е посочено, че Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Претърпените имуществени и неимуществени вреди са както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане."

Твърди, че правните изводи на ОС- Плевен за това, че обсъжданото при ищеца състояние е естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане, но същевременно представлява такова състояние, отклоняващо се съществено от прогнозата при определяне на обезщетението - са неправилни.

Първоинстанционното съдебно решение било незаконосъобразно, тъй като решаващия съд не бил дефинирал вложеното от него съдържание в понятието “съществено утежняване“ за да приеме, че при ищеца е настъпило 3 такова състояние, което не е било предвиждано при определяне на първоначалното обезщетение, проявило се е по непредвиден начин от първоначалната прогноза и не е било обсъждано като такова, което със сигурност ще настъпи, мотивирало го да приеме, че при ищеца е налице състояние на ексцес, и което е обусловило изхода от спора. Намират, че предвид липсата на конкретно вложено съдържание в това понятие, съдът се е отклонил от правилото, че на обезвреда подлежат само вреди, за които е доказано, че са възникнали в пряка, причинно-следствена връзка с деликт и не са компенсирани вече, с което е нарушен материалния закон - чл. 45 и чл. 51 ЗЗД.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваните му части и постановяване на друго, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Страната претендира сторени разноски в производството.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. П. К., като пълномощник на П. Е. Б., с адрес за призоваване: гр. Казанлък *********.

Отправя искане да бъде оставена без уважение въззивната жалба на ответника, като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност относно претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение за въззивника. Претендира адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за представителство пред АС на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.

Както с въззивната жалба, така и с подадения писмен отговор – не са направени доказателствени искания.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на Окръжен съд – Плевен е валидно, а също и допустимо в обжалваната част. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

По същество на въззивната жалба:

От първоинстанционния съд са разгледани обективно съединени осъдителни искове, предявени от адв. П. К. - САК, като пълномощник на П. Е.

Б., ЕГН **********, гр. Плевен, ************, с адрес за призоваване: гр.

Казанлък, ********* против ЗД "Лев Инс" АД гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за сумата 25 500 лв., 4 впоследствие увеличен на 100 000 лв. /частичен иск от 300 000лв./обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и иск за сумата 10 946,12лв. - за обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди , вследствие на ПТП от 06.07.2018 г.,които вреди представляват ексцес спрямо вредите, които са обезщетени по т.д.№ 212/ 2019г. на ОС-Плевен.

Отправено е искане за заплащане на законната лихва върху сумата от 13.07.2018 г. до окончателното и изплащане.

След извършена двойна размяна на книжа, се констатира, че :

Ищцата твърди, че е претърпяла пътнотранспортно произшествие на 06.07.2018 г. в гр.Плевен и за компенсиране претърпените от нея вреди били предявени искове на основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е образувано т. д. № 212/2019 г. по описа на Окръжен съд Плевен. По посоченото търговско дело било постановено Решение № 260047 от 07.12.2020 г., потвърдено с Решение № 282/20.12.2021 г. по в. т. д. № 247/2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което се приемало за установено, че получените при процесното ПТП телесни увреждания на пострадалата П. Е. Б. са в пряка причинно- следствена връзка с деянието на виновния водач Г. Л. Г., като и било присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Било установено, че при процесното ПТП П. Б. е получил следните травматични увреждания: Тежка съчетана травма: 1/Тежка черепно - мозъчна травма със счупване на черепа - челно и към основата на черепа с притискане на мозъка от костни фрагменти и контузия на мозъка, проникване на въздух в черепната кухина; 2/Множество счупвания на лицеви кости: 2.1/ носните кости; 2.2/счупване на скули; 2.3/счупване на горна челюст; З/Счупване на 5 зъба; 4/Счупване на дясна раменна кост; 5/Счупване на дясна лакътна кост/една от костите на дясната предмишница.