Решение № 19 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110213250 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № СО-ОД-М-24-25КС-544 от 06.08.2024 г., издадено от зам.-кмет на Столична община, с което на М. В.

Ш., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5000 лева, за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (по-долу Наредбата), на основание чл. 154а, ал. 2 от същата наредба.

Санкционираното лице Ш. обжалва НП в срок, с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно. Най-напред се сочи, че жалбоподателят не е субект на нормата на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата, защото бил наказан за допустителство, а това не било предвидено в самата наредба. На следващо място се сочи, че не бил осъществен състав на административно нарушение, тъй като такова устройство (каломаслоуловител) е съществувало в обекта. В условията на алтернативност се сочи, че е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. Отправено е още едно алтернативно искане – за намаляване на размера на наложеното наказание към минималния, визиран в наредбата, защото това било първо нарушение, а санкционираният субект бил наказан с максималното предвидено в закона наказание. Иска се отмяна на НП и се претендират разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а се представлява от адв. Н. Последната иска от съда да отмени издаденото НП, или да намали глобата на минимума. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Столична община, редовно призована, изпраща представител в лицето на юрк. К, която иска от съда да потвърди издаденото НП, като намира, че било доказано несъмнено извършеното нарушение.

Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 10.05.2024 г., около 15:20 часа била извършена проверка от лицата Г.

Г.ев и И. Т - служители на Столичния инспекторат, на строителен обект, находящ се в гр. София, район Студентски, на ул. „Проф. Живко Сталев“, на обект „Многофамилна жилищна сграда“, находяща се в УПИ VI-5570, кв. 22 в местността Малинова долина. По време на тази проверка било установено, че на строителния обект се извършвали строително-монтажни работи, а на входизхода на строителния обект не било изградено устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, които излизали от обекта.

По време на самата проверка жалбоподателят, в качеството му на технически ръководител на обекта, не е бил на обекта, но след телефонен разговор с него, последният се е отзовал на мястото.

Служителите на инспектората намерили, че с поведението си техническият ръководител е допуснал извършването на нарушение, защото е допуснал осъществяването на СМР без на обекта да има изградено такова устройство за измиване на механизацията. Поради това му бил съставен АУАН и била ангажирана отговорността му за допускане на нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № СО-ОД-М-2425КС-544 от 06.08.2024 г., издадено от зам.-кмет на Столична община, с което на М. В. Ш., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5000 лева, за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, на основание чл. 154а, ал. 2 от същата наредба.

2

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – И. Т, Г. Г.ев, К В и Й К.

От показанията на свидетелите Г.ев и Т се установява какво е установено при самата проверка, установява се времето и мястото на нарушението, както и че същите са забелязали лично излизаща непочистена механизация, която замърсява пътното платно. От показанията на тези свидетели се установява, че в обекта не е било изградено такова измиващо устройство. Последното се установява и от показанията на свидетеля В, който лично заяви пред съда, че в началото на СМР-тата е имало изградено такова устройство, за да може да стартира строителството, като впоследствие то е било премахнато, защото е било изградено в пределите на сградата и е следвало да бъде разрушено, за да може да бъде изграден фундаментът на сградата. Освен това, показанията на свидетеля К също напълно подкрепят заявеното от останалите свидетели в този смисъл.

Като цяло показанията на свидетелите относно основните подлежащи на доказване обстоятелства са напълно еднопосочни, а именно – имало ли е на обекта каломаслоуловител към момента на проверката.

Ето защо, съдът намира, че следва да кредитира показанията им.

На следващо място, съдът намира, че писмените доказателства и снимковия материал също имат значение за изясняването на делото от фактическа страна и са в пълен унисон с твърденията на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Съдът намира, че както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми и задължителни по закон реквизити. Нарушението е описано по достатъчен начин, който дава възможност на жалбоподателя да разбере за 3 осъществяването на какви действия административнонаказателната му отговорност. е ангажирана

Тук е моментът да се отговори на възражението за допустителството, обективирано в жалбата. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, защото в наредбата за организация на движението на територията на Столична община съществува специален текст – нормата на чл. 135, който сочи, че „собственик или длъжностно лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен да извърши нарушение по тази наредба се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.“ Т.е. законодателят е въвел отговорност за допустителство за всички нарушения, визирани в тази наредба.

В конкретния случай техническият ръководител е длъжностно лице, което по една или друга причина е допуснало осъществяване на процесното нарушение, поради което правилно е ангажирана неговата лична административнонаказателна отговорност.

На следващо място, съдът счита, че от събраните доказателства се установява, че в действителност на обекта не е имало изградено измиващо устройство, а в обекта са влизали и от него са излизали превозни средства, без да е почиствана ходовата част на тези строителни машини.

Нарушението е квалифицирано правилно, тъй като съставът на нарушението е визиран в чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата – „Забранява се извършването на строително-монтажни работи (СМР), ремонтни дейности и премахване на строежи без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини излизащи от строителният обект“.

Освен това, основанието за налагане на наказанието също е визирано коректно – чл. 154, ал. 2 от Наредбата - За нарушенията по чл. 29а, визирани в т. 3, т. 6, т. 7, т. 10-13, т. 17, т. 19, т. 20 глобата е в размер от 100 до 5000 лв.

Съставът на съда обаче намира, че размерът на наказанието е определен неправилно от АНО, защото на лицето е наложено максималното такова, при положение, че това е негово първо нарушение. В конкретния случай съдът намира, че не са налице никакви основания за утежняване отговорността на жалбоподателя с наказание над минималното, предвидено в закона. Ето защо, то следва да бъде редуцирано от глоба в размер на 5000 лева в глоба в размер на 100 лева.

4

В случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, защото от данните по делото се установява, че процесното нарушение е с типичната за вида си обществена опасност, а от него са налице вредни последици за чистотата на атмосферния въздух.

Предвид изхода на делото, на страните следва да се присъдят разноски по съразмерност. Жалбоподателят е претендирал разноски в размер на 960 лева.

Възражение за прекомерност не е обективирано от въззиваемата страна.

Доколкото е налице редукция на наказанието от 5000 на 100 лева, то на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 940.80 лева, която съответства на редуцираната част на наказанието. Доколкото въззиваемата страна е претендирала юрисконсултско възнаграждение „съгласно наредбата“, съдът намира, че претенцията на АНО следва да бъде разглеждана като 100 лева, но предвид съразмерното присъждане на разноски в това производство на въззиваемата страна следва да се присъди – сумата от 2 лева, която се явява съразмерна на осъществената редукция на наказанието от съда.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ОД-М-24-25КС-544 от 06.08.2024 г., издадено от зам.-кмет на Столична община, с което на М. В. Ш., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5000 лева, за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (по-долу Наредбата), на основание чл. 154а, ал. 2 от същата наредба, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 5000 лева на 100 лева.

ОСЪЖДА М. В. Ш., с ЕГН **********, да заплати на Столична община сумата от 2 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. В. Ш., с ЕГН **********, сумата от 940,80 лева, представляваща производството пред СРС, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. разноски в

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред 5

Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6