Определение № 2413 от 26.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2413 гр. Варна, 26.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500888 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе в предвид, следното:

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Т. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., бул.“В. Л.“ №**, вх.*, ап.*, против Заповед №3332 от 14.06.2024г. по ч.гр.д.№7043/2024г. на РС Варна, в частта, с която в полза на заявителя са присъдени деловодни разноски.

В частната жалба, се поддържа, че с поведението си жалбоподателят не е станал повод за завеждане на делото, тъй като кредиторът не е предявил извънсъдебно претенцията си за плащане, с което е възпрепятствал длъжника да заплати доброволно дълга. Ето защо се моли за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта за разноските.

В условията на евентуалност се поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. е прекомерно и се моли за неговото редуциране, като са развити обстойни съображения за приложимостта на постановките застъпени в Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС. Сочи се, че адвокатското съдействие, което е ползвано от заявителя по повод изготвянето на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не налага ангажирането на доказателства или да се обследва основателността на искането. В този смисъл се поддържа, че заявлението, което се подава до съда е бланкетно и не съдържа правни или фактически аргументи, които да обосноват задължително съдействие от страна на юрист. Твърди се, че дори такова съдействие да е предоставено, то не е налице фактическа или правна сложност, която да обоснове адвокатско възнаграждение в размер на 48 % от материалния интерес по заповедното производство. Ето защо се моли разноските да бъдат намалени поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощник, е подал отговор, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че същия не е станал причина за иницииране на заповедното производство, като са изложени 1 пространни доводи в обратна посока. Твърди се, че не са налице основания за редукция на адвокатския хонорар, тъй като определеното от съда възнаграждение в издадената Заповед за изпълнение отговоря на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C 57/2015г., C 427/2016г., C 428/2016 и C 438/2022г. на Съдът на ЕС. Сочи се, че извършените в процесния случай действия се изразяват не само в подаване на Заявление по реда на чл.410 от ГПК, а и в множество подготвителни действия и проверки преди предприемането на процесуалните действия, в това число и всички последващи усложнения в производството, както в настоящия случай. Сочи се още, че макар съдът да не е обвързан от Наредба №1 от 9.07.2004г., същата представлява ориентир за това какви са добрите практики при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, включително при допълнително съобразяване на възнагражденията с принципите за пропорционалност и справедливост. Поддържа се, че не е налице прекомерност на адвокатският хонорар, като се поддържа, че същия съответства на нормативно заложената рамка и на правната и фактическа сложност на делото, съответно на труда положен от адвоката, като се развиват обстойни съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба, е частично основателна, като съображенията за това, са следните:

След постановяване на ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК, ВКС е предприета законодателна промяна, като е приета нова уредба, а именно създаден е чл.414а от ГПК, уреждащ възможността за подаване на възражение от длъжника при погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение. Съобразно с заложеното в чл.414а, ал.3 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. Въпросната разпоредба се явява специална и се ползва с примат пред заложеното в чл.413, ал.1 от ГПК, съответно създава специален ред за реализиране на правата на длъжник, който поддържа че с поведението си не е дал повод за иницииране на дело за принудително събиране на дълга.

В контекста на гореизложеното в настоящото производство, което се развива в условията на чл.413, ал.1 от ГПК, не подлежат на разглеждане оплаквания и доводи на длъжника, основани на недължимост на разноски поради липса на виновно поведение. На обсъждане подлежат единствено оплакванията за недължимост на разноски, поради липса на направено от заявителя искане присъждане на такива или защото не са ангажирани доказателства, че разноски действително са направени, както и възражения за прекомерност на адвокатския хонорар.

В разглежданият казус е безспорно, че адвоката представляващ заявителя е инициирал множество на брой съдебни производства с предмет аналогичен с този на 2 настоящото дело. В този смисъл е налице ниска правна и фактическа сложност на спора, който може да се определи като “дейност по занятие“. Тук е мястото да се посочи, че за сложността на делото, са без значение конкретните размер, падеж и имена на длъжник по всеки от договорите, от които произтича вземането, доколкото е налице еднотипност на основанието и на правопораждащите юридически факти.

Твърдените от заявителя множество подготвителни действия и проверки преди предприемането на процесуалните действия, всъщност се извършват от счетоводството на кредитора, а не от процесуалният представител, поради което не могат да обосноват висока фактическа сложност.

Неоснователни са доводите, че договореното адвокатско възнаграждението покрива и всички последващи усложнения в производството, тъй както тези усложнения в настоящия случай са породени имено от размера на претендираните разноски. В тази връзка следва да се има предвид, че според трайната съдебна практика за производството по чл.248 от ГПК за изменение на присъдени разноски, не се дължи отделен хонорар.

В обобщение настоящият състав на съдът приема, че е налице основание за редукция на адвокатският хонорар при условията на чл.78, ал.5 от ГПК и при съобразяване с решението по дело C-438/22 на СЕС. В резултат, от което размера на присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение, следва да се намали от 480лв. на 200лв., съответно обжалваната заповед за изпълнение, следва да бъде отменена в частта за разноските, в горепосоченият смисъл.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед №3332 от 14.06.2024г. по ч.гр.д.№7043/2024г. на РС Варна, в частта за разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение за разликата над 200лв. до присъдените 480лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3