Решение № 8441 от 12.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12433/2024
- Вид
- Решение № 8441
- Подписан
- 12.05.2025
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149-150 · Закон за енергетиката
- чл. 149-150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 8441 гр. С, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110112433 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове, уточнени с молба с вх. № 100094/26.03.2024г. / на л. 45 от делото/ с правна квалификация по чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149-150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т С“ ЕАД срещу П. Л. К. и Ю. А. К. с предмет следните парични вземания, начислени за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се на адрес гр. С****, както следва:
1. от П. Л. К. се претендират ½ от цената на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 447,30 лв., мораторната лихва за периода от 15.09.2021г. до 31.01.2024 г. в размер на 98,63 лв., цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021г. до 30.04.2022г. в размер на 5,71 лв. и мораторната лихва за периода от 15.08.2021г. до 31.01.2024 г. в размер на 1,34 лв.
2. от Ю. А. К. Кос се претендират ½ от цената на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 447,30 лв., мораторната лихва за периода от 15.09.2021г. до 31.01.2024 г. в размер на 98,63 лв., цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021г. до 30.04.2022г. в размер на 5,71 лв. и мораторната лихва за периода от 15.08.2021г. до 31.01.2024 г. в размер на 1,34 лв.
Ищецът твърди, че бил в облигационно провоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди с ответниците. Твърдяното облигационно правоотношение възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесните период и имот топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, за което ответниците, му дължали процесните вземания.
Претендира законна лихва и разноски.
В срочно депозиран отговор на исковата молба ответниците П. Л. К. и Ю. А. К. чрез назначения им в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. П. оспорват 1 предявените искове като неоснователни. Оспорват да е налице твърдяното облигационно правоотношение между страните. В тази връзка оспорват като недоказано твърдението на ищеца, че са наследници по закон на Л. А. К. и М. Е. К., оспорват квотите, посочени в исковата молба и оспорват М. К. да е имала качеството потребител на топлинна енергия, като в тази връзка излагат, че същата не фигурирала в списъка със собственици на самостоятелни обекти. Твърдят, че общите условия за доставката на топлинна енергия за битови нужди на потребители на „Т С“ ЕАД да са били публикувани в централен и местен всекидневник, поради което същите нямали задължителна сила. Оспорват в имота да е потребена топлинна енергия за отопление, тъй като отоплителните тела били отсъединени.
Оспорват вземанията да са изискуеми, като излагат, че ищецът не е издавал фактури, представените по делото справки не касаели процесния имот и липсвала покана. Правят възражение, че ищецът обосновавал възникването на вземанията си на неравноправни клаузи от общите условия. Оспорват претенцията за дялово разпределение с конкретни съображения, че не е бил налице валиден договор за възлагането й, че такава услуга не е извършвана и че дори да е извършена възнаграждението за същата не се следва на ищеца, а на доставчика й. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца " Н" АД не е взело становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
От съвкупния анализ на представените писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот №*****г. /на л.10/, удостоверение за идентичност на имоти с различен адрес /на л. 13/, справки в НБДН за данни за смърт и наследници на М. Е К. и А Л.
К. за целите на настоящето производство се установява, че двамата ответници се легитимират като съсобственици на имота, за който са начислени съдебно предявените вземания, при равни квоти в съсобствеността на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 10 ЗН. В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са се отказали от оставеното им наследство или че са се разпоредили с наследеното право на собственост върху имота, за което по делото не са ангажирани доказателства.
Ето защо за исковия период клиенти на топлинна енергия и съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия са именно ответниците по делото в качеството им на собственици на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). С доклада по делото 2 съдът е обявил на страните, че му е служебно известно, че Общите условия на „Т С“ ЕАД за доставката на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. С приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т С” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката са публикувани в централен и местен всекидневник. О тук е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото същите са били публикувани, а релевираното възражение от ответника в тази връзка не се споделя от съда.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Т С" ЕАД ответниците в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С" ЕАД на клиенти в град С.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ФДР, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки 3 за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че ФДР „Н“ АД е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния перидод ФДР е отчитало уредите в имота с изключение на периода 2020-2021г., когато не е осигурен достъп. По време на отчетите, с изключение на м.май 2021г. е попълнен талон за отчет. По данни на ФДР в имота не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. Има две щранг-лири за отопление, за които се изчислява служебна ТЕ от щранга съгласно Наредбата за топлонабдяването. Вещото лице изяснява, че имотът е с отопляем обект по проект 205 м3, съгласно акта за разпределение на кубатурата в жилищната сграда. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. Вещото лице е посочило, че при ищеца се съхраняват документи за периодичните проверки на измервателните уреди, които подлежат на контрол на всеки две години.
Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото.
Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление.
Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е 1257,93 лв. Тази сума е без предишни неплатени и просрочени суми и без начислените лихви и при отчитане на изравнителните сметки.
В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителите е предоставяна услуга дялово разпределение.