Решение № 146 от 28.03.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Перник, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500486 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от С. А. Д., ЕГН **********, ***, чрез адвокат С. В. С. срещу решение № 691 от 20.06.2022 година, постановено по гр.д.№ 3602/2021 година, по описа на Районен съд Перник, с което първостепенният съд е отхвърлил предявения от С. А. Д., ЕГН **********, *** срещу К. Н. Д. , ЕГН **********, *** отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 о т ГПК - за признаване за установено, че С. А. Д. не дължи на К. Н. Д., поради погасяването им по давност сумата от 10966.67 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решение № 503/24.10.2014 г., по в.гр.д. № 477/2014 г., на ПОС - 06.12.2014 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 1743.64 лева - направени разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 23.12.2014 г., по гр. д. № 3376/2013 г., по описа на Пернишки районен съд, въз основа на който е образувано изп.д.№ 55/2015 г., по описа на ЧСИ Е.Д., което е преобразувано по молба на взискателя като изп.д. № 760/2020 г., по описа на ЧСИ Р.А., а последно – при ЧСИ М.Б., по изп.дело № 134/2023 година. С обжалваното решение районният съд е осъдил С. А. Д. да заплати на К. Н. Д. сумата в размер на 704,60 (седемстотин и четири лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща направени разноски в настоящото производство.

С жалбата се развиват оплаквания срещу първоинстанционното решение и 1 се иска неговата пълна отмяна. Твърди се, че същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя, районният съд неправилно и като не се е съобразил със събраните по делото доказателства е постановил решението си на базата на погрешни заключения в разрез със закона и доказателствата по спора. Излага, че на 08.09.2015 г. изп. дело № 55/2015 г. е било спряно на основание чл. 432, ал.1, т.2 по молба на взискателя № 10986/08.09.2015 г. Счита, че с това не се спира давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането си. Прилагането на императивните норми за давностните срокове не може да зависи от волята на кредитора. Сочи, че с решение №45/30.03.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 61273/2016 г., по описа на IV ГО. ГК е прието, че петгодишната погасителна давност за главницата е изтеклият срок съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул. Излага, че съгласно ТР №2/2013 г. по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС . т. 10 е прието, че изпълнителния процес не може да съществува сам по себе си, а само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо ищецът нямал нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябвало да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа/да не иска нови изпълнителни способи/. Предвид изложеното счита, че молбата на взискателя за спиране на изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение/ не спира изтичането на давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на обратното представлявало тълкуване в противоречие със закона - чл.113 от ЗЗД, а на практика би означавало изпълнителният процес да не приключи никога, респ. срокът на давността, с изтичането на който се погасява правото на иск и правото на принудително изпълнение на вземането да зависи от волята на кредитора, т.е. да се дерогира действието на императивните норми, с които законодателят е определил продължителността на давностните срокове (арг.от ТР №2/2013 г. по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Твърди, че според чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство поради „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Счита, че изпълнително дело №760/2020 г., по описа на ЧСИ Р.А., с р-н на действие СГС било незаконно образувано, представено като „преобразувано“ №760/2020 г., на ЧСИ Р. А., „преобразувано“ или „продължение“ на перемираното с изтекла погасителна давност и прекратено и.д. №55/2015 г., по описа на ЧСИ Е. Д., което нямало правна стойност.

Изпълнителният лист от 23.12.2014 година, приложен по и.д. № 55/2015 година бил обезсилен по давност и унищожен от съдебния изпълнител, чрез записване на суми на гърба. В действителност на 02.11.2020 година, без 2 законови основания било образувано ново изпълнително дело - и.д.

№760/2020 г., на ЧСИ Р.А.. В самото съобщение на ЧСИ Р. А. до ЧСИ Е. Д., което също било незаконосъобразно, защото липсва постановление за образуване на изп.дело, самата ЧСИ била написала, че делото е образувано, а не „преобразувано“.

Представя писмо от инспектората към Министерство на правосъдието № 94-С-174/17 от 2018 година, като твърди, че по изпълнителното дело са налице множество нарушения от страна на ЧСИ.

С оглед на всичко изложено дотук иска атакуваното решение на РС Перник да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а вместо него въззивният съд да постанови друго, с което исковата й претенция да бъде уважена изцяло. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съгл.своевременно и надлежно представен списък по чл.80 от ГПК.

С отговора по въззивната жалба и пледоарията си пред въззивния съд в открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адвокат С. В. от АК – *** оспорва въззивната жалба, счита я за необоснована, моли въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди решението на РС – Перник, като правилно и законосъобразно. Развива съображения в тази насока, като основен аргумент изтъква обстоятелството, че с определение от 20.01.2016 година, постановено по гр. д. № 9293/2015 г., по описа на ПРС, образувано по предявен между същите страни иск за делба, е било допуснато обезпечение, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 55/2015 г., по описа на ЧСИ Е.Д.. Твърди, че допуснатото обезпечение е било отменено с определение от 24.07.2019 г., влязло в сила на 14.11.2019 г., като до този момент не е било възможно да се извършват изпълнителни действия, поради което погасителна давност за процесните вземания не е могла да тече.

Претендира съдебни разноски пред настоящата инстанция, съгласно своевременно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК в размер на 500 лева – платени за един адвокат.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съответното решение е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по предявените искови претенции.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания.

Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното решение РС Перник е отхвърлил предявения от С. А. Д., ЕГН **********, *** срещу К. Н. Д. , ЕГН **********, *** отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 о т ГПК - за признаване за установено, че С. А. Д. не дължи на К. Н. Д., поради погасяването им по давност сумата от 10966.67 лева, заедно със законната лихва, считано от 3 датата на влизане в сила на решение № 503/24.10.2014 г., по в.гр.д. № 477/2014 г., на ПОС - 06.12.2014 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 1743.64 лева - направени разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 23.12.2014 г., по гр. д. № 3376/2013 г., по описа на Пернишки районен съд, въз основа на който е образувано изп.д.№ 55/2015 г., по описа на ЧСИ Е.Д., което е преобразувано по молба на взискателя като изп.д. № 760/2020 г., по описа на ЧСИ Р.А., а последно – при ЧСИ М.Б., по изп.дело № 134/2023 година. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от страните разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК, като е осъдил С. А. Д. да заплати на К. Н. Д. сумата в размер на 704,60 (седемстотин и четири лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща направени разноски пред първата инстанция.

По силата на влязло в сила решение № 230/17.03.2014 г. по гр.д. № 3376/2013 г. на ПРС, потвърдено с решение № 503/24.10.2014 г. по в.гр.д.

477/2014 г. на ПОС, в полза на К. Н. Д. е бил издаден изпълнителен лист от 23.12.2014 г. срещу С. А. Д. за сумата от 10966,67 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане на решението в сила 06.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 1743,64 лева - направени по делото разноски.

Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 55/2015 г., по описа на ЧСИ Е.Д., по молба с вх.№ 2517/13.02.2015 г. на взискателя К. Н. Д.. ЧСИ е извършила справки за имотно състояние и семейно положение на длъжника и е изпратила до нея покана за доброволно изпълнение.

На 14.04.2015 г. в СлВп - гр. Перник е била вписана възбрана върху 1/ 2 идеална част от недвижим имот, собственост на С. А. Д. за обезпечаване на вземането на К. Д. по изпълнителното дело. С молба от 28.04.2015 г. взискателят К. Д. е поискал извършване на икономическа експертиза, като със заключение от 04.05.2015 година е бил изчислен размера на дълга по изпълнителното дело.

На 23.04.2015 г. е бил извършен опис на възбранения недвижим имот1/2 идеална част от самостоятелен обект- жилище, с идентификатор ***, находящ се в ***, собственост на длъжника С. Д.. Въз основа на оценителна експертиза и след обявление, описаният имот е бил изнесен на публична продан на 04.05.2015 г., която не се е осъществила.

По нова молба от 15.06.2015 г. на К. Д. е била насрочена втора продажба на имота в периода от 10.08.2015 г. до 10.09.2015 г. Обявлението за продажбата е било разгласено по законоустановения ред, видно от протоколи от 06.08.2015 година за залепването му, а С. Д. е била уведомена за насрочената продан по пощата с обратна разписка на 17.06.2015 г. Изготвено било и ново заключение по извършена оценителска експертиза от 05.08.2015 г.

С определение № 668/03.09.2015 г. по гр.д. № 641/2015 г., на ПОС, потвърдено с определение № 202/19.01.2016 г. по в.ч.гр.д. № 64/2016 г. на САС, е била оставена без разглеждане подадената от С. Д. жалба срещу изнасянето на гореописания имот на търг, дължимия размер на вземането и 4 невръчването на покана за доброволно изпълнение.

На 08.09.2015 г. производството по изп.д. № 55/2015 г. по описа на ЧСИ Д. е било спряно, на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК по молба на взискателя, поради липса на постъпили наддавателни предложения за проданта.