Определение № 2206 от 04.07.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1692/2025
- Вид
- Определение № 2206
- Подписан
- 04.07.2025
- В сила
- 04.07.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Емилия Благоева Лалева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2206 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501692 по описа за 2025 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане № 13521/12.05.2025г. по ч.гр.д.№ 6880/2025г. на ПдРС, XIII гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против С. Н. А. за вземания по договор за потребителски кредит № *** от 16.05.2023г., сключен от длъжника със „Сити кеш“ООД, които вземания са прехвърлени в полза на кредитора с Приложение № 1 към договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от 05.08.2024г.
В частната жалба се сочи, че погрешно заповедният съд е приел, че съдържанието на договора за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Посочената разпоредба не изисквала да се посочат всички разходи, включени в ГПР, а всички допускания, взети предвид при изчисляването му. Освен това в общите условия на „Сити кеш“ООД били посочени всички компоненти, които са включени при определянето на ГПР.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 6880/2025г. на ПдРС, XIII гр.с. е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 400 лева- главница по договор за потребителски кредит № *** от 16.05.2023г., сключен от длъжника със „Сити кеш“ООД, които вземания са прехвърлени в полза на кредитора с Приложение № 1 към договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от 05.08.2024г., сумата от 20,97 лева- договорна лихва, и сумата от 185,05 леваобезщетение за забавено плащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1 датата на подаване на заявлението.
С разпореждане № 11331/17.04.2025г. първоинстанционният съд е указал на заявителя да посочи извършени ли са плащания по договора за потребителски кредит, в какъв размер и какви задължения на длъжника са погасени с тях. С молба от 29.04.2025г. от жалбоподателя е заявено становище, че установяването на правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи факти се носи от насрещната страна, а и уточнения относно постъпилите плащания не намират място в заповедното производство.
Съгласно чл.5 от горепосочения договор за потребителски кредит, заемателят се е задължил да обезпечи кредита с едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител- едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.
Съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит, в седмичните погасителни вноски са включени общо 400 лева- главница, 24,43 лева- възнаградителна лихва, и 125,57 лева- неустойка, като за неустойката е отбелязано, че е дължима при непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл.5 от договора.
Основните две функции на неустойката са обезпечителната и обезщетителната функции. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на кредитора.
То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. Макар да не е налице законова пречка да се поръчителства по вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено като условие за отпускане или усвояване на сумата по кредита, дава основание да се счита, че кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалбаскрито възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви /в проценти неустойката съставлява 31,39 % от отпуснатия кредит и размерът й е близо пет пъти повисок размер от възнаградителната лихва/. Аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че неустойката е включена в погасителния план, представляващ неразделна част от договора за потребителски кредит. Що се отнася до банковата гаранция, следва да се има предвид, че съгласно чл.5 от договора, тя следва да е в двукратния размер на общата сума за плащане по договора за кредит или в размер от 848,86 лева. В случай, че кредитополучателят е разполагал свободно с 848 лева, които да внесе като гаранция за срока на договора, то несъмнено не би имал нужда от предоставените му по договора за кредит 400 лева.
2
Тази скрита печалба, под формата на неустойка, не е включена в общия размер на плащанията /обща сума за плащане- чл.3, т.12 от договора/, както и при формиране на ГПР.
Съответно изискванията на закона относно съдържанието на договора за потребителски кредит не са изпълнени и поради това е налице основание да се счита, че договорът за паричен заем е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Поради неизпълнението на указанието по разпореждане № 11331/17.04.2025г. липсва яснота относно това в какъв размер е чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № *** от 16.05.2023г. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против разпореждане № 13521/12.05.2025г. по ч.гр.д.№ 6880/2025г. на ПдРС, XIII гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против С. Н. А. за вземания по договор за потребителски кредит № *** от 16.05.2023г., сключен от длъжника със „Сити кеш“ООД, които вземания са прехвърлени в полза на кредитора с Приложение № 1 към договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от 05.08.2024г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3