Решение № 5054 от 04.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5054 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100508143 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Юробанк България“ АД, чрез адв. Д.М., срещу постановление за отказ за изменение на разноските с изх. № 1290/30.06.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20257800400123/2025 г. по описа на ЧСИ В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ, с което е отказано да се намали размера на определеното в полза на взискателя Д.З.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв.

Жалбоподателят счита, че определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение следва да се намали до минимума, установен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно: до размера от 200 лв. – за образуване на изпълнителното дело. Излага доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на 830 лв., тъй като извършените от пълномощника му действия се изчерпват с подаване на стандартна молба за образуване на изпълнителното дело, без да има данни за извършването на други действия след нейното депозиране, свързани с водене на делото. Допълва, че за взискателя не съществува риск от неудовлетворяване на вземането му, доколкото длъжникът е действаща търговска банка, притежаваща множество активи, поради което изпълнението срещу него няма да бъде затруднено, още повече, че то вече е доброволно погасено. Предвид изложеното счита, че липсва необходимост от извършване на последващи допълнителни действия от страна на пълномощника на взискателя, отправяйки искане за намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв.

Насрещната страна по жалбата – Д.З.Д., чрез адв. А.Г., изразява становище за нейната 1 неоснователност и направеното с нея искане, оспорвайки да е налице прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В тази връзка посочва, че освен изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело, от страна на взискателя е посочен и конкретен изпълнителен способ, който да се приложи спрямо длъжника, а не общо възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, т. е. претендира се извършване на конкретно изпълнително действие, което налага определянето на адвокатско възнаграждение и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно: за водене на изпълнителното производство. Оспорва да е извършено доброволно плащане от длъжника, тъй като сумата е заплатена от него едва след наложен запор върху банковата му сметка, вследствие на действията на взискателя по изпълнителното дело. Липсата на доброволно изпълнение в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК счита, че налага определянето на адвокатско възнаграждение и за водене на изпълнителното дело. Поддържа, че ирелевантно се явява обстоятелството относно притежавани от длъжника множество активи. По изложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното постановление, като подадената срещу него жалба се остави без уважение.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ, с които се излага становище, че заплащането на определеното адвокатско възнаграждение е доказано предвид представения от взискателя договор за правна защита и съдействие от 18.06.2025 г., в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой. Счита, че размерът от 830 лв. не се явява прекомерен, тъй като едновременно с поканата за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 19.06.2025 г., по искане на взискателя е изпратено и запорно съобщение до БНБ. Допълва, че материалният интерес по делото от 14 830 лв. обосновава минимално адвокатско възнаграждение в размер на 1 030 лв., определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. е. повече, от претендирания от взискателя такъв от 830 лв., т. е. същото не се явява прекомерно. Счита, че отказвайки да заплати задължението си към взискателя непосредствено след издаване на съдебното решение и непосредствено след издаване на изпълнителния лист, с поведението си длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело срещу него, което е наложило извършването на действия от страна на процесуалния представител на взискателя, изразяващи се в искане за налагане на запори, както и в подаване на становища по депозирани от длъжника жалби.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК (считано от датата на връчване на длъжника на постановление за отказ за изменение на разноските с изх. № 1290/30.06.2025 г. – 02.07.2025 г.), от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл.

435, ал. 2 ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20257800400123 по описа на ЧСИ В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ е 2 образувано въз основа на молба от 19.06.2025 г., подадена от Д.З.Д., чрез адв. А.Г., срещу „Юробанк България“ АД за принудително събиране на присъдена в полза на взискателя сума по изпълнителен лист от 15.07.2022 г., издаден по т. д. № 58/2018 г. по описа на ОС – Смолян, а именно: 14 000 лв., представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред Бургаския окръжен съд (8 500 лв.) и пред Бургаския апелативен съд (5 500 лв.), като на съдебния изпълнител е възложено да изпрати покана за доброволно изпълнение и да наложи запор на банковата сметка на длъжника при БНБ. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.06.2025 г. с договорено възнаграждение в размер на 830 лв., за което е посочено, че е заплатено в брой, поради което в тази част договорът служи за разписка.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 1274/19.06.2025 г., получена от него на 19.06.2025 г., в която се посочва, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 16 317,76 лв., от които: 14 000 лв. – разноски, 830 лв. – разноски по изпълнителното дело и 1 487,76 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 02.07.2025 г.

Определен е двуседмичен срок от връчване на същата, ведно с копие на изпълнителния лист, за доброволно изпълнение на задължението, а в случай, че в дадения срок това не бъде сторено, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Едновременно с поканата за доброволно изпълнение е изпратено и уведомление по ДОПК с изх. № 1273/19.06.2025 г. до НАП – дирекция ГДО, както и запорно съобщение с изх. № 1275/19.06.2025 г. за налагане на запор върху откритите в БНБ сметки на длъжника до размера на сумата от 16 317,76 лв., изчислена към 02.07.2025 г., като в рамките на срока за доброволно изпълнение запорът е бил изпълнен и дължимата сума е преведена изцяло от банковата сметка на длъжника в БНБ (видно от нареждане за кредитен превод от 30.06.2025 г.).

По делото е постъпила молба с вх. № 1275/20.06.2025 г., с която от страна на „Юробанк България“ АД е направено възражение за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение и е поискано намаляването му до законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно: 200 лв. – за образуване на изпълнителното дело, като с обжалваното в настоящото производство постановление № 1290/30.06.2025 г. на ЧСИ В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ е постановен отказ за намаляването му.

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от НМРАВ в редакцията на нормата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. (чл. 10, т. 1 от Наредбата), а когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е 3 обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнително производство, като е подал съответна молба, в която е посочил конкретен способ на принудително изпълнение – налагане на запор върху банковата сметка на длъжника при БНБ. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на начина на изпълнение следва да се счита, че е основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 от НМРАВ. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи се дължи адвокатско възнаграждение и по т. 2 на чл. 10 от НМРАВ. По настоящото дело обаче не са извършени каквито и да било други действия по изпълнението от страна на процесуалния представител на взискателя, доколкото в срока за доброволно изпълнение – на 30.06.2025 г. подлежащото на принудително изпълнение вземане за разноски е било погасено, т. е. в рамките на изпълнителното производство освен подаването на първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане.

Подаването на становище по настоящата жалба не представлява действие, пряко насочено към удовлетворяване на процесните вземания.

С оглед на изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, поради което възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното от ЧСИ възнаграждение като определено съобразно чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ се явява основателно. Същото следва да се намали до минималния размер, предвиден само в т. 1 на посочената норма – 200 лв., като настоящият съдебен състав намира, че така то съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната от тази разпоредба легитимна цел.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че уговореният и платен от взискателя адвокатски хонорар за процесуалното му представителство по процесното изпълнително дело в размер на 830 лв. е прекомерен и в тази част обжалваното постановление следва да се отмени, като възнаграждението за процесуално представителство на взискателя следва да се намали до сумата от 200 лв.

В настоящото производство по обжалване на действията и актовете на съдебния изпълнител никоя от страните не претендира разноски, но дори това да беше така, такива не им се следват, тъй като органът по принудително изпълнение не е страна по него, поради което чл. 78 ГПК не намира приложение.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я по жалба на длъжника „Юробанк България“ АД постановление 1290/30.06.2025 г. по изпълнително дело № 20257800400123 по описа на ЧСИ В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на определеното в полза на взискателя Д.З.Д. адвокатско възнаграждение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: