Решение № 12560 от 15.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12560

.... 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110120683 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 390,65 лв., представляваща цена на потребена вода за периода от 01.09.2016 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.02.2022 г. до окончателното плащане, както и 57,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2016 г. до 31.10.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 6759/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.02.2022 г.

Ищецът „... твърди, че между него и ответника П. О. П. е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че за периода от 01.09.2016 г. до 31.10.2021 г. е предоставил на ответника такива до обект, находящ се в ... ап. 99, с договорна сметка № ********** и клиентски № ..., чиято стойност не е била заплатена. Сочи, че качеството потребител на В и К услуги по смисъла на §, ал. 1, от ДР на ЗРВКУ произтича от факта, че на 01.08.2019 г. ответникът П. е учредил ипотека върху процесния имот, поради което същият се явява негов собственик. Допълва, че съгласно общите условия за предоставяне на В и К услуги /в сила от 28.08.2016 г./, които са общодостъпни на интернет – страницата на дружеството, потребителите на В и К услуги са длъжни да заплащат цената на доставените такива в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, което ответникът не е сторил, поради което претендира същата. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. О. П. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. При условията на евентуалност заявява, че изцяло е заплатил процесните суми на каса в офиси на „.... както и на каса при ищеца, позовавайки се на представени от него разписки за извършени плащания в размер на сумата от общо 1 236,42 лв. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, 1 отнасящи се за периода от 01.09.2016 г. до 11.02.2019 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срок и в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в производството по ч. гр. дело № 6759/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, имащо за предмет същите вземания. Исковата молба е и редовна, доколкото заявените претенции са надлежно формулирани по основание, размер и период, за който се отнасят, поради което съдът дължи произнасяне по същество на правния спор.

По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите.

Основателността на иска за цена на потребена вода се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да има качеството потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. доставянето през исковия период на твърдяните В и К услуги в претендираните количества до посочения обект, чиято стойност възлиза на исковите суми.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това. В случая, с отговора на исковата молба ответникът П. П. е направил общо оспорване, че не се явява пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, без обаче да изложи конкретни оспорвания, че в рамките на исковия период не е бил собственик на процесния обект, находящ се в ... ап. 99. Нещо повече, от страна на ищеца е представена справка от Служба по вписванията – .... за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответника /гърба на л. 5 от делото/, неоспорена от страните, според която на 01.08.2019 г. по партидата му е отбелязано вписването на договорна ипотека върху собствения му имот, представляващ апартамент № 99, находящ се .... без да са отразени вписвания в регистъра за последващо прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на други лица. В същото време по делото липсва оспорване относно верността на вписаните в справката обстоятелства, като своевременно наведените възражения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК съдържат единствено общо оспорване относно липсата на пасивна материалноправна легитимация да отговаря по предявените 2 искове. В случая, страната не е представила доказателства за оборване на отразените в посочената справка обстоятелства, поради което съдът намира, че доказателствената стойност на документа не е оборена по делото и същият представлява достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост, което в случая е релевантно.

За пълнота следва да се отбележи, че вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. В случая, по делото не са ангажирани никакви доказателства, опровергаващи отразените в справката обстоятелства, очертани по-горе. Нещо повече, според приетата по делото съдебносчетоводна експертиза ищцовото дружество е начислявало на името на П. П. суми за предоставени В и К услуги именно до обект, находящ се в .... .... с клиентски № ..., а на основание чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги на „... също служат като доказателство в процеса, доколкото данните, които се извличат от тях, са в подкрепа на обсъдената по-горе справка от Служба по вписванията – гр. София за вписвания, отбелязвания и заличавания. Отделно от посоченото, по делото се установява извършването от страна на ответника на плащания на суми, касаещи процесния имот, в подкрепа на което същият е представил множество разписки, издадени от „Изи Пей“ АД, с което конклудентно е потвърдил облигационната си обвързаност с ищеца във връзка с доставянето на В и К услуги до процесния имот, на който съответства клиентски № .... Следва да се отбележи, че релевираното от ответника П. оспорване, че трето за спора лице се явява ползвател на процесния имот е несвоевременно заявено, доколкото такъв конкретен довод не е бил изложен от него с отговора на исковата молба, още повече, че същият не е ангажирал и доказателства в подкрепа на така изложеното от него. В същото време обаче, при съобразяване на данните, отразени в обсъдената по-горе справка от Служба по вписванията – гр. София за вписвания, отбелязвания и заличавания, съдът намира, че няма основание да се приеме за доказано, че ответникът П. е бил собственик на процесния имот в рамките на целия исков период, а именно: включително и в периода преди датата на вписване на удостоверените в нея обстоятелства - 01.08.2019 г. Това е така, тъй като от страна на ищеца не са ангажирани други доказателства в подкрепа на това обстоятелство, освен вече обсъдената по-горе справка, единствено въз основа на която не може да се направи извод, че за времето от началото на исковия период – 01.09.2016 г. до деня, предхождащ вписването на ипотеката – 31.07.2019 г., ипотекарният длъжник също е бил собственик на апартамента, върху който е учредена тя. Следва да се отбележи още, че по делото не става ясно считано от кога точно и въз основа на какво придобивно основание ответникът П. се легитимира като негов собственик, за да се приеме, че същият е имал това качество включително и в периода, предхождащ по време посочения по-горе момент - 01.08.2019 г. С оглед на изложеното, съдът прави извод, че в периода от 01.08.2019 г. до 31.10.2021 г. ответникът П. П. се легитимира като собственик на процесния апартамент № 99, а това означава, че в той е имал качеството „потребител“ на В и К услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Нещо повече, след като в рамките на същия е приел доставянето на В и К услуги до собствения му имот, чиято стойност има данни да е заплащал, следва да се приеме, че между него и ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, са възникнали облигационни отношения с твърдяния предмет – доставка на В и К услуги. Не така стоят нещата обаче по отношение на останалата част от исковия период - от 01.09.2016 г. до 31.07.2019 г., тъй като за тази част от него по делото не се установява при условията на пълно и главно и доказване, че посоченото 3 лице също е било негов собственик, поради което в тази част претенцията на ищеца се явява неоснователна и следва да се отхвърли само на това основание, тъй като действително ответникът П. не се явява пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за нея.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги всички В и К оператори публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая, ответникът не твърди, а и не доказва да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за него и същите са го обвързали /в този смисъл са решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО/. По изложените съображения съдът приема за установено по делото, че в качеството му на собственик на процесния недвижим имот, за който се отнася исковата претенция, в рамките на периода от 01.08.2019 г. до 31.10.2022 г. П. П. е бил обвързан от облигационна връзка с ищеца, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, респ. именно той се явява задължено лице за заплащане на доставените и потребени В и К услуги за тази част от исковия период.

Разпечатката съдържа 18 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa338ad1-7327-4f00-bda7-b3da5492aff3