Решение № 3423 от 24.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3423 гр. Варна, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110104283 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Г. А. К., ЕГН ********** против Община Варна иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане ответника да му заплати сумата от 4000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, уплаха и стресови преживявания и 50лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за снабдяване с медицинско удостоверение, настъпили в резултат на ухапване по подбедрицата на ляв крак от безстопанствено куче на 18.02.2023г. около 22,50ч. в гр. Варна, бензиностанция Шел, в района на Паркмарт, ведно със законната лихва считано от датата на деликта- 18.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът излага в исковата си молба, че на 18.02.2023г. около 22,50ч. на бензиностанция Шел, Паркмарт е зареждал гориво. След като се отправил към касата, бил нападнат и ухапан от бездомно куче с неопределена порода по лявата подбедрица. Преди това забелязал кучето, но твърди, че то не е имало агресивно поведение, изискващо изостряне на вниманието му. След като го е захапало за крака е започнало да го дърпа. Ищецът загубил равновесие, залитнал и се подпрял с ръце на земята. Кучето продължило да го дърпа причинявайки му разкъсно- контузни рани и ожулвания, придружени и с травматичен оток в долната част на лявата подбедрица. Викал от болка и ръкомахал. Кучето го пуснало и избягало. Всичко се случило пред очите на съпругата му, която в този момент била в колата.

Твърди, че на следващия ден е посетил неотложния кабинет на МБАЛ „Св. Анна“, където му поставили ваксина Тетанус и сменили превръзката му, направена предната вечер в домашни условия. На 21.02.2023г. посетил Съдебна медицина, където му издали медицинско свидетелство, в което били удостоверени причинените му телесни увреждания. Твърди, че в резултат на случилото се изпитвал продължителни болки и страдания. Имал затруднена подвижност и при стъпване на наранения крак чувствал силна болка в 1 продължение на 15-20дни. Получените разкъсно-контузни рани зараствали бавно, тъй като страдал от диабет, а и предвид 64г. му възраст. Твърди, че първата седмица се придвижвал на малки разстояния, а понякога имал нужда от лице, което да му помогне да се изправи от седнало или легнало положение. Посочва, че е трудоустроен с ЕР на ТЕЛК от 27.10.2020г. с определена 71% трайна намалена работоспособност, страда от диабетна полиневропатия, ХБ II стадий умерена степен, спондилартроза и хиатална херния. След инцидента изпитвал постоянно вътрешно безпокойство, безсъние, постоянно случилото се оживявало в съзнанието му. И понастоящем продължавал да изпитва леки болки при натоварване на левия му крак, а състоянието му се подобрявало бавно. Твърди, че причина за случилото се е бездействието на служителите на ответната община проявено в нарушение на задълженията вменени им в чл.47 и сл. ЗЗЖ, по полагане на грижа по опазване живота и здравето на гражданите и гостите на общината, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета, което е основание и за ангажиране деликтната й отговорност. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Оспорва да е настъпил твърдяния инцидент, както и кучето да е било безстопанствено, както и да е налице бездействие на негови служители по изпълнение на вменените му задължения по ЗЗЖ. Твърди, че ежедневно и в съответствие с нормативните изисквания са предприемани действия от служителите на „Общински приют за безстопанствени кучета“ по отношение на безстопанствените кучета на територията на общината. Оспорва да е налице причинно- следствена връзка между твърдяното бездействие и документираните при ищеца увреждания. Прави възражение и по отношение размера на търсеното обезщетение като завишен. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД,чиято основателност е предпоставена от установяване в условията на главно и пълно доказване на следните кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на гаранционната отговорност на ответната община: 1./ деяние – действие или бездействие, което да е осъществено при или по повод изпълнение на възложената от общината работа; 2./ противоправност на деянието; 3./ претърпените вреди; 4./ причинната връзка между противорпавното деяние и вредите; 5./ размера на предявените граждански притезания, включително характера, степента, интензитета, продължителността на претърпените неимуществени вреди и всички останали относими факти, обуславящи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, 6./ както и изискуемостта на главните задължения и изпадането на ответника в забава.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция, като тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, поради което неговата виновност не подлежи на разглеждане в производството по делото.

Ответникът може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е 2 причинена при или по повод на възложената му работа.

Видно от амбулаторен лист № 876, издаден от МБАЛ „Св. Анна“ Г. К. е посетил спешния кабинет на лечебното заведение, от което е издадено Бързо известие за инфекциозно или професионално заболяване, заразоносителство, смърт от инфекциозно или професионално заболяване от същата дата.

Поставена е диагноза „ухапване от улично куче“ и е извършена имунизация с известяване до РЗИ.

От представеното по делото медицинско удостоверение № 179 от 21.02.2023 г. г., издадено от МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД се установява, че в долната трета по вътрешната и задна повърхност на лявата подбедрица на Г.

К. констатирани две успоредни рани с дължина около 4-5 см и ширина около 2-3 мм и са на разстояние от около 4 см една от друга. Между тях са установени ивицести, червеникави ожулвания с ширина около 1 мм, дължина 1-4 см. Раните са спокойни, а кожата с площ диаметър около 7-8 см е отекла.

Не са установени други травматични увреждания. Дадено е заключение, че същите са в резултат на действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, отговарят добре да са получени при ухапване от куче в указаното време, което според данните от прегледания е 18.02.2023 г. към 22:50 часа.

Заключението е, че в своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, ако не настъпят усложнения.

Констатираното ухапване от безстопанствено куче, както и че именно то е причинило установените при прегледа се потвърждават от ангажираните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля С. К., кредитирани от съда по реда на чл. 272 от ГПК като преки, непосредствени, добросъвестно поднесени, вътрешно непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал. От тях се установява, че около 23 часа на 18.02.2023 г. свидетелката със съпруга й заредили колата си на бензиностанция „Шел“, която се намира до магазин „Паркмарт“. До бензиноколонката се разхождало безстопанствено общинско куче, което свидетелката разпознала по маркировката на ухото. Същото не показвало да е агресивно по някакъв начин, затова ищецът не предприел мерки да се предпази. Последният отправяйки се до касата на бензиностанцията за да заплати горивото, кучето започнало да се приближава към него. Свидетелката излязла от колата и установила, че кучето е захапало съпругът й за прасеца.

Последният викал и ръкомахал, но животното го дърпало и успяло да го събори. Свидетелката му помогнала да стане от земята и кучето заминало.

Когато се прибрали вкъщи установили, че панталонът и чорапът на ищеца са раздрани и течала кръв от крака му, който също бил раздран. Той не можел да спи от болка, не можел и да стъпва на крака си, в опита си да отиде до тоалет. На следващия ден посетили МБАЛ „Св. Анна“, където му била поставена ваксина против тетанус и раната била превързана. На 21.02.2023 г. отишли до Съдебна медицина, тъй като с оглед това, че е диабетик, раната му зараствала трудно, болезнено и продължително. Десет дни съпругът й спял неспокойно, ставал нощем и отказвал да се храни. Затворил се в себе си и изпитвал страх, включително и до момента на разпита отказвал да зарежда на същата бензиностанция, въпреки че е близо до дома им. Минали са поне две седмици преди да започне да ходи на работа. Нощното ставане на ищеца и невъзможността му да спи нормално, свидетелката описва като ужасно.

От анализа на описаните доказателства ценени поотделно и в своята съвкупност се установява несъмнено, че на 18.02.2023 г. Г. А. К. е нападнат и нахапан от безстопанствено куче в района бензиностанция „Шел“ до магазин 3

„Паркмарт“, с което са му нанесени телесни увреждания в областта на вътрешната и долна част на лявата подбедрица. При горната фактическа установеност пасивно материално легитимиран да понесе обезпечителногаранционната отговорност за причинените вреди на ищеца е ответната община, която съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 от Закона за защита на животните е длъжна да приеме програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и да предвиди средства за изпълнението им, както и да организира това изпълнение. Разпоредбите на чл. 41, пък предвиждат задължение за изграждане на приюти, в които да бъдат настанявани безстопанствените кучета, като надзора на дейността им се осъществява от съответната община. Самото нападение на безстопанственото куче е достатъчно основание да се приеме, че общината, чрез нейните органи и служители не е изпълнила задълженията си необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни, за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни. Маркирането на животното за ограничаване на размножаването му само по себе си не е годно да изключи отговорността на ответника, тъй като от настъпилия противоправен резултат е видно, че същият не е предприел всички необходими и достатъчни действия за да предотврати настъпването на неблагоприятни последици за гражданите, като по този начин обезпечи безопасни и здравословни условия за живот на територията на община Варна.

С оглед изложеното следва да се приеме, че е налице противоправно бездействие на общинските служители в изпълнение на нормативно установените им задължения по чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 - 3, чл. 47, ал. 1 и 3 и чл. 48 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, както и от пар. 5 от ПЗР на ЗЗЖ, от което са настъпили вреди в патримониума на ищеца, които подлежат на репариране по реда на чл. 49 от ЗЗД, респективно установени са правопораждащите факти, ангажиращи гаранционната отговорност на ответника.

По отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди:

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на настъяването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. - в този смисъл е задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.