Решение № 992 от 19.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Невена Чеуз

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно гражданско дело № 20241100514741 по описа за 2024 година констатира следното:

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по жалба на Столична община срещу Постановление от 05.11.2024 год. на частен съдебен изпълнител рег. № 848 – Р.А. на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20240400719, с което е отказано намаляването на приетите по изп.дело № 20218490403653 разноски на взискателя Е.Н.Г. до размер на 200 лв. Жалбоподателят твърди, че при липса на извършени от взискателя действия с цел удовлетворяване на паричното вземане възнаграждението следва да бъде намалено до посоченият в чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г. минимум, т.е. 200 лв., а също да намали и таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Моли съда да уважи жалбата.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело Е.Н.Г. изразява становище за нейната неоснователност.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като адвокатският хонорар е съобразен с цената на делото, а по делото освен образуването му са извършвани и действия принудителното събиране на суматавръчване на запорно съобщение.

1

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.

Преценявайки основателността на жалбата, Софийски градски съд взе предвид следното: Изпълнително дело № 20218490403653 е образувано и водено по молба на взискателя Е.Н.Г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.10.2024г. от Софийски районен съд, по гр. дело № 2052/2006 г. на СРС, 33 състав срещу Столична община, гр. София за заплащане на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм/ сумата от 7548 лв. – разноски, сторени пред СГС и сумата от 14400 лв. – разноски за производството по чл. 288 ГПК, или общо за сумата от 21948 лв. С ПДИ от 18.10.2024г. ЧСИ е уведомил длъжника за дължимостта на горните суми, а също за разноски по изпълнителното дело на взискателя за адвокатско възнаграждение от 1665,19 лв., 66 лв. – такси по изпълнението и разноски и 1964,15 лв. - такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В деня на образуване на изпълнителното производство – 18.10.2024г. ЧСИ е наложил запор на сметките на длъжника в „Общинска банка“ АД. Длъжникът е получил ПДИ на 24.10.2024г., на 31.10.2024г. е подал възражение в частта за разноските, като на 05.11.2024г. ЧСИ е постановил отказа си да намали възнаграждението за адвокатско възнаграждение от 1665,19 лв. на 200 лв. и съответно такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. С писмо от 06.11.2024г. /в срока за доброволно изпълнение, изитичащ на 07.11.2024г./ „Общинска банка“ АД е уведомила ЧСИ, че в изпълнение на запорното съобщение от банковата сметка на длъжника е преведена сума в размер на 25643,34 лв., като още на същата дата ЧСИ е превел по сметка на взискателя дължимата сума по издадения изпълнителен лист в размер на 21948 лв.

При тази фактическа обстановка съдът намира следното: Спорно по делото е дали на взискателя правилно са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 ГПК, т.е. дали по изпълнителното дело са извършени действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Според настоящия състав против разума на Закона е едновременно с поканата за доброволно изпълнение да се налага и запор на сметката на длъжника. Това действие цели единствено събирането на такси по делото и в началния етап ненужно обременява с разходи длъжника. Едва ли ЧСИ или взискателят е имал съмнение, че ще събере принудително вземането си от Столична община, че да се налага този ненужно несвоевременен запор. Ето защо СГС не приема запорното съобщение за законосъобразно и необходимо действие на този етап от производството и при това положение няма каквото и да е действие от страна на взискателя по принудителното събиране на вземането и на същия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение само за действия по образуване на 2 изпълнителното дело. С оглед на обстоятелството, че по изпълнителното дело към настоящия момент не са извършени никакви действия от процесуалния представител на взискателя, насочени към процесуално представителство, вън от образуване на изпълнителното дело липсва основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия респ. процесуално представителство.

Самото изпълнително производство, от своя страна, не се отличава с обемност и не притежава фактическа или правна сложност, които да обосноват основателност на претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие, вън от дължимото за образуване на изпълнителното производство.

С оглед на гореизложеното СГС намира, че жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, като определеното адвокатско възнаграждение като разноски на взискателя бъде намалено от 1665,19 лв. на 200 лв., а таксата по чл. 26 от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ от 1964,15 лв. на 1 548,88 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба Столична община постановление от 05.11.2024г. на частен съдебен изпълнител рег. № 848 – Р.А. на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20240400719, с което е отказано намаляването на приетите по изп.дело № 20218490403653 разноски на взискателя Е.Н.Г. за адвокатско възнаграждение и таксата по чл.26 от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА размера на разноските на взискателя Е.Н.Г. за адвокатски хонорар от 1665,19 лв. на 200 лв. и начислената такса по чл. 26 от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ от 1964,15 лв. на 1 548,88 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно /чл. 437 ал.4 от ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3