Решение № 283 от 01.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Плевен, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500300 по описа за 2024 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд ,VІІ-ми гр.с.№ 161 от 13.02.

2024г.,постановено по гр.д.№4233/2023г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, ЕИК115576405 против Р. К. В., ЕГН **********, с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. с чл.109 от ЗЗО вр. с чл.52 от ЗЗО, за признаване за установено по отношение на Р. К. В.,ЕГН ********** съществуването на вземане на ищцовото дружество спрямо нея, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2983/14.10.2022г. по ч.гр. дело № 5442/2022 г. по описа на ПлРС , за сумата от 444,90 лева,представляваща незаплатена цена на оказана медицинска помощ в периода 11.05.2021г. до 14.05.2021г. на пациент с прекъснати здравноосигурителни права, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.09.2022г., до окончателното изплащане.

Недоволен от така постановеното решение на ПРС е останал ищецът пред ПРС-УМБАЛ“Свети Георги „ЕАД гр.Пловдив ,представлявано от изп.

1 директор проф.д-р К. Д.,дм,който чрез своя пълномощник адвокат Р. В. го обжалва като неправилно.Изложени са доводи,че съдът правилно е установил фактите по делото,но неправилно е извел правния извод, че въззиваемата В. не дължи заплащане на предоставената й медицинска помощ, защото оказаната й помощ попада в обхвата на чл.82 от ЗЗ. Съгласно чл.82, ал.1, т.2 от ЗЗ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени,независимо от начина на родоразрешение по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.Тази наредба е Наредба № 26 от 14.06.2007г. за предоставяне на акушерска помощ на здравнонеосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Съгласно раздел II от Наредбата обхватът на медицинските услуги, свързани с акушерската помощ на здравнонеосигурени жени, включва оказване на болнична медицинска помощ по Клинична пътека № 5 „Раждане“ и Клинична пътека № 1 „Стационарни грижи при бременност с повишен риск“.Твърди се,че тази помощ се заплаща на лечебното заведение само при осъществено раждане по КП № 5 и за оказана медицинска помощ по КП № 1. Р. В. е приета по Клинична пътека №145 „Ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища“, с приемна диагноза „Други и неуточнени ходронефрози“,която пътека няма нищо общо с посочените по-горе клинични пътеки и тя не се заплаща на лечебното заведение, тъй като не попада в обхвата на акушерската помощ.Въззивникът счита,че изводът на съда за разширително тълкуване на акушерската помощ е неправилен,че безплатната акушерска помощ не може да се тълкува като медицинска помощ,свързана с всякакви настъпили усложнения в здравословното състояние на бременната жена.

На следващо място въззивникът се позовава на чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999г.за оказване на спешна медицинска помощ ,която разпоредба предвижда,че разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата.Всички граждани имат право на безплатна спешна медицинска помощ, но до момента на хоспитализацията.Неосигурените лица заплащат оказаната им спешна помощ, ако същата е оказана след като бъдат хоспитализирани.Правата, предоставени по програма на НЗОК „Майчино здравеопазване” са за бъдещи майки,като програмата има за цел наблюдение върху протичането на нормална бременност или бременност с риск, както и ранно откриване на заболявания и усложнения у бъдещата майка и плода. Тя обхваща профилактични прегледи за периода от диагностициране на бременността до 42-я ден след раждането, които са заплатени от НЗОК.Програмата е разработена и включва дейности в доболнична помощ и не касае обхвата на дейности в болничната помощ.

Изложени са доводи,че в случая не се прилага чл.82 ал.1,т.1 от ЗЗ,която 2 правна норма се отнася до спешната помощ.Посочени са нормите на чл.99 ал.3 от ЗЗ,на чл.7 от Наредба№25 от 04.11.1999г.за оказване на спешна медицинска помощ.Чл.5 ,т.1 от Наредба №3/05.04.2019г.за мед. дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване гласи,че извън случаите по чл.3 и 4 МЗ субсидира лечебни заведения за болнична помощ за оказване на спешна медицинска помощ на пациенти със спешни състояния, преминали през спешните им отделения,които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение.Разходите по оказване на спешна медицинска помощ се поемат от държавата ,но само до хоспитализиране на пациента.В жалбата се твърди,че с оглед представените писмени доказателства Р. В. е хоспитализирана в условията на спешен прием,а лечебното заведение не може на откаже прием на спешен пациент,което не означава, че оказаната й помощ се субсидира от Държавата по реда за субсидиране на спешната помощ,тъй като в случая се е наложил болничен престой с пролежаване и наблюдение.Всички медицински дейности (прегледи и изследвания), описани в „Сметка на пациента“, са извършени и се установени от приложените по делото фишове с резултати.Твърди се,че за основателността на иска по чл.52 във вр.с чл.109 ЗЗО е достатъчно да се установи,че на пациента е оказана болнична помощ и същият е бил здравнонеосигурен за периода.Тези факти са установени по делото:съгласието на пациента за хоспитализация, лечението ,стойността на мед.помощ по ценоразпис на лечебното заведение, както и прекъснатия здравноосигурителен статус на ответника,поради което искът се явява основателен и доказан по основание и размер.В заключение въззивникът моли съда да отмени решението на ПРС и вместо него постанови друго,с което да бъде уважен иска на УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД гр.Пловдив ,като се претендират и направените разноски за двете съдебни инстанции.

В съд.заседание на 29.05.2024г.пред ПОС за въззивното дружество не се е явил представител.Депозирана е молба от адвокат Р. В.,,с която се поддържа подадената въззивна жалба.Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата Р. К. В. чрез адвокат З. Т. от ПАК,назначен за неин особен представител е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който е взето становище,че жалбата не отговаря на изискванията на чл.260,т.7 и чл.261 т.2 и т.4 от ГПК,тъй като към нея не е приложено пълномощно за упълномощаване на адвокат Р. В. за обжалване на решението на ПРС.Поддържа се подадената частна въззивна жалба от 20.02.2024г. против разпореждане №12370 /01.11.2023г.за намаляване на мин.размер на възнаграждението ,извършено в противоречие на чл.47 ал.6.ГПК. Посочено е,че адвокат Т. е назначен за особен представител на разноски на ищеца,като възнаграждението му е определено от съда в противоречие с фактическата и правна сложност на делото,а размерът на възнаграждението е под минималния 3 за съответния вид работа,съгласно чл.36 ал.2 ЗА.Твърди се,че делото е с повишена правна и фактическа сложност. Изложени са доводи,че постановеното от ПРС решение е правилно и законосъобразно.

В съдебното заседание на 11.06.2024г.въззиваемата чрез назначения й особен представител адвокат З. Т. от ПАК моли съда да постанови решение,с което да потвърди решението на

ПРС като правилно и законосъобразно.Съображения в тази насока са изложени и в депозирано от адвокат З. Т. писмено становище.

Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната оплаквания,становищата на страните и представените по доказателства, приема за установено следното: жалба делото

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Частната въззивна жалба с вх.№5005/20.02.2024г.,депозирана от адвокат З. Т. от ПАК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. б е

От приложеното ч.гр.д.№5442/2022г.по описа на ПРС з с п о р н о установява, че същото е образувано след изпращането му по подсъдност от РС Видин.Пред РС Видин е образувано гр.д.№1917/2022г.въз основа на депозирано заявление от УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД гр.Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу Р. К. В..При извършената служебна справка е установено ,че постоянният адрес на длъжника е в с.*** ,поради което с влязло в сила определение на РС Видин производството по гр.д.№1917/2022г.е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Плевен.Пред ПРС е образувано ч.гр.д.

№5442/2022г.Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение №2983 от 14.10.2022г.по чл.410 ГПК ,с която е разпоредено длъжникът Р. К. В. ,ЕГН 940706434 да заплати на кредитора УМБАЛ

“Свети Георги“ЕАД гр.Пловдив ,ЕИК 115576405 сумата

444,90лв.главница и законна лихва от 07.09.2022г. до изплащане на вземането,както и ДТ в размер на 25лв. В самата заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение е отразено,че вземането на кредитора 4 произтича от следните обстоятелства:дължима сума , представляваща цената на предоставена на пациента медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение ,проведени за периода 11.05.2021г.до 14.05.2021г,тъй като към момента на постъпване на пациента в болничното заведение ,той е с прекъснати здравноосигурителни права,които не са възстановени по време на болничния престой.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК ,като на осн.чл.415 ал.1т.2 ГПК ПРС е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си .На това основание кредиторътУМБАЛ “Свети Георги“ЕАД гр.Пловдив е предявил иск за установяване съществуване на вземането си в горепосочения размер

444,90лв.главница,ведно със законна лихва от 07.09.2022г.до изплащане на вземането.Така предявеният установителен иск с правно осн. чл.422 ГПК във вр.чл.109 ЗЗО и чл.52 ЗЗО е предмет на разглеждане в настоящото производство.

От представените към ИМ писмени доказателства-медицинска документация от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л.4-16 / се установява, че ответницата Р. К. В. е постъпила в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.Пловдив ,клиника п о Урология“, за лечение на 11.05.2021г.,като е изписана на 14.05.2021г.Няма спор с оглед представеното направление за хоспитализация,че ответницата е постъпила в лечебното заведение с диагноза „Други и неуточнени хидронефрози“ по клинична пътека /КП/ №145,като към момента на приема в болницата е била бременна в 28-29 г.с.Пациентката Р. В. е подписала информирано съгласие за оказване на болнична помощ,както и за извършване на хирургични интервенции,прилагане на обща анестезия и др.На същата са извършени лабораторни и образни изследвания,като съгласно оперативния протокол и епикризата е извършена и уретерна катетеризация.На 14.05.2021г.Радослав В. е напуснала болницата по свое желание,което е отразено в представеното ИЗ.

Няма спор с оглед постъпилата справка от ТД на НАП /л.61/,че в периода на болничното лечение 11.05.2021г. до 14.05.2021г. въззиваемата Р. В. е била с прекъснати здравноосигурителни права, които са възстановени след извършено плащане на 25.10.2022г.

Видно от представената сметка на пациент,при напускане на болничното заведение на 14.05.2021г.въззиваемата Р. В. е подписала 5 същата,като в нея са описаните извършените медицински услуги и изследвания, които са на обща стойност 444,90лв.,съгласно ценоразписа на „УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД гр.Пловдив към момента на хоспитализацията.

Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

Разпечатката съдържа 31 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa329827-5e1b-43d1-9d77-d9d8b1bc9c15