Определение № 190 от 07.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500215 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№1284/31.03.2025г. от П. А. П. против Определение №137 от 21.03.2025г., постановено по гр.дело №483/2024г. по описа на Окръжен съд-С, с което е върната подадената от него искова молба и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон, позовавайки се на разпоредбите на чл.2 и чл.7,ал.1 от ГПК.

Преписи от частната жалба са изпратени на ответниците Д***, Д И - С., Р - Ч, Р - Д и ЧСИ П. И. М., от които отговор на същата не е подаден.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК. Изхожда от легитимирано лице – ищеца. Касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер. Не е изискана при администрирането й държавна такса, поради приетото от окръжния съд да се касае за трудов спор и съгласно чл.83,ал.1,т.1 от ГПК. При тези обстоятелства частната жалба се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните 1 съображения:

Окръжният съд е сезиран с искова молба вх.№4353/22.11.2024г. от П. А.

П. против „Д Т, Д И - С, Р - Д, Р - Ч и ЧСИ П. М.. Изложените в нея обстоятелства са, че през времето от 23.01.2006г. до 28.05.2007г. ищецът бил регистриран в БТ като лице, търсещо работа, каквато започнал на 10.06.2007г. с устен договор при уговорена заплата от 30лв. на ден и осигуровки от управителя. Работел по 14 часа на ден, без почивка делник и празник и когато на 01.11.2008г. отишъл на работа, автобусът го нямало на място – стоянката за домуване, като управителят го уведомил, че автобуса ще го кара друг човек, по който начин го принудил да напусне, без да му заплати полагащото се обезщетение и да оформи документите за БТ. Поради това, ищецът многократно сезирал И С, откъдето получил писмо №1664 от 20.10.2009г., че при проверката било установено да е работил от 10.06.2008г. до 09.02.2009г., удостоверено с подпис в договор №12 от 10.06.2008г. и справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.1 от КТ от 11.06.2008г., като на същата дата му бил извършен начален инструктаж, а със заповед №00008/06.02.2009г. работодателят прекратил трудовото правоотношение с него, но заповедта не му била връчена по надлежния ред. Дадено било задължително за изпълнение предписание да бъде връчена и изплатено неполученото възнаграждение със срок до 30.10.2009г., но работодателят отказал да го изпълни. Поради това ищецът сезирал Р - Д, който и до сега не можел да задължи работодателя, понеже нарушавал чл.2 и чл.83,ал.1 от ГПК, връщал исковата молба на основание чл.129,ал.3 във връзка с ал.2 във връзка с чл.127,ал.1,т.2,т.3, т.4,т.5 от ГПК и прекратявал делата като нередовни. И тъй като ищецът сезирал с искова молба О - С, а Р - Д си дал отвод, делото било изпратено на основание чл.23,ал.3 от ГПК за разглеждане от Р - Ч, който също оставял без движение и прекратявал делата като влезли в сила. При спечелено дело ЧСИ П. М. наложил запор на банковите сметки на ищеца, с което му опропастил бъдещето. При така изложените обстоятелства е формулиран петитум за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5000000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане, и работодателят да внесе в ТП на НАП тавана на осигуровките от 10.06.2007г. до представяне на трудовата книжка и издаване на заповед със същата дата на връчването и издаване на УП-3.

2

С Определение №578 от 27.11.2024г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Р - Д, поради приетото да се касае за трудов спор. Определението е отменено с Определение №63 от 24.02.2025г. по в.ч.гр.дело №52/2025г. на Апелативен съд-Пловдив и делото е върнато на Окръжен съд-С за предприемане на необходимите по-нататъшни процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба за изясняване на предмета на спора. След връщане на делото и в изпълнение на дадените указания с Определение №102 от 06.03.2025г. окръжният съд е оставил без движение исковата молба до: отстраняване на противоречието в исковата молба, че ищецът е започнал работа на 10.06.2007г. и е работил до 01.11.2008г., респективно, че е работил от 10.06.2008г. до 09.02.2009г.; конкретизиране на работодателите през съответните периоди; уточняване какво представлява сумата от 5000000 евро – трудови възнаграждения или обезщетения, като посочи периода и точната сума, претендирана от всеки един от ответниците; навеждане на фактически твърдения досежно дължимостта на съответната сума от всеки от ответниците; ако се претендира обезщетение, да се посочи от какво произтича, за какъв период и каква сума претендира от всеки от ответниците, както и да внесе държавна такса в размер на 391166лв. и да представи доказателства по делото за това; да приведе фактическите твърдения в съответствие със заявения петитум – ако претендира трудови възнаграждения и права във връзка с трудовите му правоотношения или ако претендира обезщетение, както и да представи преписи от уточнението за ответниците, в едноседмичен срок от получаване на съобщението с указване на последиците при неизпълнение. Съобщението с препис от определението е връчено на ищеца на 10.03.2025г. От същия е подадена в срок молба вх.№929/10.03.2025г., с която счита за незаконно и необосновано оставянето на исковата молба без движение и моли за насрочване на делото в открито заседание, в противен случай ще сезира министъра на правосъдието за нарушения на материалния закон. С обжалваното определение съдът е приел за неоснователно искането за насрочване на делото, тъй като преди разглеждането му в открито съдебно заседание следва да бъде извършена процедурата по чл.129 от ГПК по изправяне на нередовностите на исковата молба и размяна на книжата, а, поради неотстраняване на указаните нередовности в предоставения срок, исковата молба на основание чл.129,ал.3 от ГПК следва да бъде върната и 3 производството по делото прекратено.

Настоящата инстанция намира правилно окръжният съд да е оставил без движение исковата молба до отстраняване на конкретно посочените нередовности. Освен, че е действал в изпълнение на дадените от горната инстанция указания, исковата молба е неясна до степен на невъзможност да се определи предмета на спора. Преди същият да бъде очертан надлежно от ищеца чрез излагане на обстоятелствата, от които произтича защитаваното субективно материално право спрямо всеки от сочените ответници поотделно като страни по правоотношението, което е от значение и за тяхната защита, с оглед равенството на страните по смисъла на чл.9 от ГПК, спорът не може да бъде разгледан в открито съдебно заседание с призоваване и изслушване на страните и събиране на доказателства, за каквото неоснователно настоява жалбоподателят. Според чл.2 от ГПК, на която разпоредба се позовава, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но когато тези права са надлежно индивидуализирани по основание, съдържание и/или размер.

Паричното вземане, каквото в случая е предявеното, произтича от конкретно правоотношение, породено между съответни субекти от определен юридически факт. В случая то не е индивидуализирано по посочените белези чрез излагане на релевантни обстоятелства и съответен на тях петитум спрямо всеки от посочените ответници. Единствено ясно от изложеното в исковата молба е, че ищецът претендира от ответниците сумата от 5000000 евро. Не е ясно какво представлява и как е формирана тази сума, както и на какво основание и каква част от нея се претендира от всеки един от ответниците.

Действайки изцяло в съответствие с нормата на чл.7,ал.1 от ГПК, на нарушаване на която неоснователно се позовава жалбоподателят, съдът е оказал нужното съдействие като е дал конкретни и изрични указания, съгласно чл.129,ал.2 от ГПК, за поправяне на посочените недостатъци на исковата молба, което ищецът не е сторил в определения му срок и оспорва и пред настоящата инстанция необходимостта да го стори. При това положение и в съответствие с разпоредбата на чл.129,ал.3 от ГПК правилно с обжалваното определение исковата молба е върната и производството по нея е прекратено, поради което същото следва да се потвърди.

Принципно по водене на делото се дължи държавна такса. По 4 изключение такава не се дължи в хипотезите по чл.83 и чл.84 от ГПК. В случая не се установява да е налице някое от посочените изключения, доколкото предметът на спора остава неясен поради бездействието на ищеца.

Ето защо, дължимата за настоящото производство държавна такса от 15лв., която не е събрана предварително при администриране на частната жалба, следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №137 от 21.03.2025г., постановено по гр.дело №483/2024г. по описа на Окръжен съд-С, с което е върната подадената от П. А. П. против „Д - Т“ООД, Дирекция „И по т“-С, Р - Д, Р - Ч и П. И. М. искова молба и е прекратено производството по делото.

ОСЪЖДА П. А. П. с ЕГН:**********, от гр.Д, ул. С***********, да заплати държавна такса в размер на 15лв. /петнадесет лева/ по сметка на Апелативен съд-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5