Решение № 218 от 04.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231000502132 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

Инициирано е с ВЖ от адв. А. като пълномощник на ищеца П. А. Д. срещу решение №260036 от 05.12.2022г. по гр.д. №870/2019г. по описа на СОС, с което е отхвърлен искът му против Б. Н. Г. с правно основание чл. 45 от ЗЗД да бъде осъден последният да му заплати сумата от 356 000лв., претендирана като имуществени вреди от непозволено увреждане чрез разпореждане на датата 30.08.2007г., която сума се е намирала в „Централна кооперативна банка“ АД и закриване на същата сметка на дата 16.01.2008г.

В жалбата се поддържат няколко групи възражения. На първо място е застъпено оплакване за нищожност на решението, като постановено от незаконен състав. Жалбоподателят счита, че не е издадена надлежно заповед от председател на Апелативен съд гр. София за командироване на съдията, постановил акта, от РС гр. Самоков в ОС гр. София. Счита, че са отсъствали условията за заместване на съдия В. И., която е постановила повечето актове в делото, от съдия К. П., който е участвал в разглеждането му в последното съдебно заседание в СОС и е постановил крайния съдебен акт.

На следващо място са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати сериозни нарушения на материалния закон.

Счита, че съдът превратно е приложил разпоредбата на чл.16 от ЗН и не е установил действителната воля на завещателя, като изводите му противоречат и на постановена съдебна практика във връзка със завещанията.

Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е определил 1 момента, от който следва да се съобразява дали претенцията за главницата е погасена по давност, като според жалбоподателя това е моментът на откриване на извършителя на прехвърлянето на паричната сума от банковата сметка на Е. М. в друга такава на М. М., който е през 2019г.

Сочи се във ВЖ, че СОС неправилно е определил и анализирал елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, каквото според него му е причинено от наследодателя на ответника. Твърди, че съпругата е действала не като наследник на Е. М., а като пълномощник на същия по невалидно пълномощно, което съдът не е съобразил. В подкрепа на оплакването си е изложил коментар на фактите и правните изводи, които според него следва да се изведат от тях.

Самостоятелна група оплаквания въззивникът е изложил във връзка с нарушения при приложението на процесуалните правила при разглеждане на делото. Счита, че указанията при разпределението на доказателствената тежест в спора са непълни. Заедно с това сочи, че необосновано са игнорирани някои доказателства, които не са обсъдени в решението. В резултата на това съдът не е установил, че са налице два самостоятелни деликтни състава, извършени от М. М., а именно деликтни действия на законен наследник, легитимиращ се с удостоверение за наследници, но без наследствени права и деликтни действия на пълномощник с невалидно пълномощно.

Счита, че незаконосъобразно СОС не е дал указания на ищеца да ангажира доказателства, с които да установи действителната воля на завещателя, изразена в процесното завещание. По този начин е нарушил процесуалните права до степен да опорочат решението му. Същото е настъпило и поради несъобразяване на обвързващата сила на пресъдено нещо на решенията по други граждански дела, водени между същите страни.

Процесуални нарушения, според П. Д., са реализирани от съда и с отказа му да приеме и да постанови да се съберат доказателства, поискани от страните.

Въз основа на подробните си доводи в подкрепа на оплакванията срещу първоинстанционния акт по съществото, иска да се прогласи нищожността му, а ако това не се възприеме от съда, да го отмени и да постанови нов по същество, с който да уважи исковете.

Отговор на ВЖ е депозиран от процесуалния представител на ответника Б. Г., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на оплакванията за нищожност и неправилност на обжалваното решение. Иска потвърждаване на същото от въззивната инстанция.

В срока за обжалване е постъпила втора ВЖ, подадена лично от ищеца П. Д., който повтаря доводите в жалбата на адвоката му и излага собствена оценка на доказателствата и коментар на фактите. Иска отмяна на решението и уважаване на исковете.

Отговор на втората ВЖ е подаден отново от адв. С. М., в качеството му на пълномощник на Б. Г., който съдържа обстойни възражения срещу оплакванията на страната за нищожност и неправилност на атакувания съдебен акт.

2

Писмено становище/отговор е подало и третото лице помагач „ЦКБ“ АД, според което ВЖ е неоснователна.

Страните претендират разноски за въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския окръжен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Не може да бъде възприето оплакването на П. Д., че съдията постановил решението по спора – съдия К. П., не е имал компетентност да осъществява функциите на съдия от Софийския окръжен съд, тъй като е правораздавал в друг съд, а именно РС гр. Самоков. Видно е от Заповед №К-1426/14.10.2022г. на административния ръководител – Председател на Апелативен съд – София, че съдия К. П. е командирован в Окръжен съд – София, считано от 17.10.2022г. на незаета длъжност , до отпадане на необходимостта от командироването.

Издадена е и Заповед №А-233/14.10.2022г. от председателя на Софийския окръжен съд, с която на съдия К. П. са разпределени гражданските дела на съдия В. И., които не са обявени за решаване. От своя страна съдия В. Н. с решение на Съдийската колегия на ВСС от 20.09.2022г. е била назначена за съдия в СГС. При тези факти съставът на САС приема, че делото е разгледано и решено с акт по съществото на спора от законен съдебен състав.

Възражението на въззивника, че същият съдия е постановявал в същия период актове и в друг съд не променя този извод, тъй като се установи от първата заповед, че на съдията е възложено да довърши разпределените му дела в РС гр. Самоков, поради което той е постановявал съдебни актове и по дела, образувани в този съд.

Обжалваното решение е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск.

Подложеният на въззивна проверка съдебен акт е правилен, поради следното :

От фактическа страна в делото се установява, че Е. М. е починал в 3 часа и 50 мин. на ******** г., а съпругата му М. А. М. е била единствения му наследник по закон към този момент. Не е спорно, че тя е починала на ********г.

Като доказателство е прието копие на Саморъчно завещание на Е. М., според чието съдържание на 15 август 1997 година, подписаният Е. П. М. от град ***, живущ в град ***, улица *** № *, пенсионер 75 години, с пълно съзнание за акта, който извършва, е направил разпореждане, с което е завещал на П. А. Д. от град ***, ЕГН **********, всичките си движими и недвижими имоти, които е притежавал към момента на своята смърт. Същите са посочени, 3 както следва :

1. Дворно място с едноетажна жилищна сграда и две стопански сгради, цялото от 797 кв. м. съставляващо парцел IV 698 от квартал 188 по стария план идентичен с имот пл. № 1137 от кв. 171 по новия план на град Костинброд от 1983 година. Жилищната сграда е на 70 кв. м. и стопански сгради на около 70 кв. м.

2. Нива от 10, 730 дка, четвърта категория находяща се в местността кв. 34/4 Кладенеца, при граници (съседи): от две страни път, насл. Й. А., насл. Л.

М. и В. М., а по скица № 726/14. 04. 1993 год. на парцел номер 40 на масив номер 340 имота е с площ от 21, 371 дка, при граници и съседи: парцел № 50, П. М. Л., пътна граница, парцел № 20 Й. А. В., парцел № 10 Л. М. В. и пътна граница.

3. Нива от 6, 490 дка, пета категория, находяща се в местността кв. 48/3 Белица, при граници (съседи): път, н-ци М. И., насл. В. П. и насл. Г. В., а по скица № 724 от 15. 04. 1993 година на парцел номер 30 от масив номер 480, имота е с площ от 6, 563 дка, при граници и съседи: парцел № 20 П.

М. Л., парцел № 50 М. И. М., парцел № 40-Д. Г. В. и пътна граница.

4. Нива от 1, 510 дка, пета категория, находяща се в местността квартал 61/5 Лаката, при граници (съседи): път, насл. М. П., насл. Н. Е. и насл. В. П., а по скица № 721/16. 04. 1993 год. на парцел номер 50 от масив номер 610, имота е с площ от 1, 456 дка, при граници и съседи: пътна граница, парцел № 40 - И. В. Д., парцел № 70 - НН. Н. Е. и парцел № 60 - П. М. Л..

5. Нива от 2, 390 дка пета категория, находящи се в местността - кв. 71/8 Кошарите, при граници и съседи: път, насл. В. Д., насл. Л. З., насл. Т. С., а по скица № 723/20. 4. 1993 г. на парцел номер 80 от масив номер 710, имота е с площ 2, 611 дка, при граници и съседи: парцел № 90 - Т. Р. И., парцел № 100 - Л. З. Б., парцел № 70 - Д. В. Д. и пътна граница.

6. Нива от 7, 200 дка трета категория, находяща се в местността - кв. 34/5 Кладенеца, при граници (съседи): от две страни път, П. В. и насл. П. М., а по скица № 725/06. 05. 1993 год. на парцел номер 50 от масив номер 340 имота е с площ от 5, 857 дка, при граници и съседи: парцел № 61 - П. Г .В., пътна граница, парцел № 40 - П. М. Л., пътни граници и птицеферма.

7. Нива от 4, 910 дка, четвърта категория, находяща се в местността - кв.

48/2, при граници (съседи): път, насл. Л. Р., насл. М. Д., насл. М. И. и насл. П. М., а по скица № 720/15. 04. 1993 год. на парцел номер 20 от масив номер 480 имота е с площ 4, 957 дка, при граници и съседи парцел № 90 - М. Д. Г., парцел № 50 - М. И. М., парцел № 30 - П. М. Л., пътна граница и парцел № 10 -Л. Г. Р..

8. Нива от 5, 660 дка, пета категория, находяща се в местността - кв. 61/6, при граници (съседи): от две страни път, насл. Н. Е. и насл. П. М., а по скица №722/16.04.1993г. на парцел №60 от масим 610 с площ от 5, 758 дка при граници и съседи : пътни граници, парцел П. М. Л., парцел №70НН. Н. Е. и пътна граница.

Установява се от протокол за обявяване на саморъчно завещание, предадено за пазене в кантората на нотариуса, съставен на 21.01.2008г. от нотариус О. К., че същото е оставено за съхранение в кантората му и е 4 заведено под №4, общ.рег. №3446, нот.д. №4/08.08.2006г. Искането за обявяването му е направено от П. А. Д. и той, както и нотариусът са подписали протокола.

Във връзка с оспорване на саморъчното завещание, а именно, че съдържанието му не е изписвано от завещателя, е прието заключение на съдебно - графическа експертиза, според която то е изписано от Е. М..

С протокол за обявяване на саморъчно завещание от 02.02.2016г. нотариус О. К. е обявил саморъчното завещание на М. А. М., направено в полза на ответника Б. Н. Г., с което тя му завещала цялото си имущество, получено по наследство от съпруга й Е. М..

С пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от 11.04.2007г. Е. П. М. е упълномощил М. А. М. от негово име и за негова сметка да има право да оперира неограничено със сметката му „Централна кооперативна банка“ АД, като има право да тегли и внася суми без ограничение.

Във връзка с оспорване на подписа на упълномощителя в същото пълномощно, е приобщено заключение на съдебно - почеркова експертиза, което категорично установява, че подписът е положен от Е. М..

Установено е от справките, предоставени от „Централна кооперативна банка“ АД за салдата по банковата сметка с титуляр Е. П. М., че началното салдо на същата към 30.08.2007г. е било 356 007, 15лв., а крайното салдо към 30.08.2007г. е било 907, 15лв. и от същата е нареден банков превод с реф.