Решение № 323 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Бонка Янкова

Н. Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Н. Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200290 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпили касационни жалби срещу решение № 8 от 23.01.2024 г. по внохд № 135/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас от защитника на подсъдимия К. Ф. – адвокат С. К.; от защитника на подсъдимия К. Ф. – адвокат В. В.; от защитника на подсъдимия К. Ф. – адвокат Д. М.; от поверениците на частните обвинители Н. Т. и М. Т. – адвокат Б. Я. и адвокат З. Ж.; от повереника на частния обвинител С. Б. – адвокат Ж. Н. и от повереника на частния обвинител Г. Т. – адвокат к. К..

В жалбата на защитника а. К. е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 вр. ал. 5 т.1 и 2 НПК – че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, защото, от една страна, очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК, а, от друга, неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Формулирано е искане на основание чл. 354 ал.2 т.1 и т.3 НПК да се изменени обжалваното въззивно решение като при условията на чл.

58а ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК се намали наказанието лишаване от свобода в размер на не повече от 3 години и изпълнението му да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 НК, както и да се намали размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС до размера на наказанието лишаване от свобода.

В жалбата на защитника а. В. са заявени цифрово и трите касационни основания. Изтъква се, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е несправедливо, тъй като е определено в завишен размер, който не съответства на 1 действителната степен на обществена опасност на деянието и на извършителя, както и на останалите обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност. Поради това, че е определено в прекомерно висок размер и че е несъответстващо на целта на закона по смисъла на чл. 36 НК за несправедливо е счетено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години. Отправя се искане за изменение на въззивното решение в частта относно наказанието и на подсъдимия да бъде определено такова при условията на чл.58а ал.4 НК с приложение на чл. 55 и чл. 66 ал.1 НК.

В жалбата на защитника адв. М. са релевирани оплаквания, че наложеното наказание е явно несправедливо, както и че не е приложен правилно материалния закон в частта относно наказанието. Заявява се молба да бъде изменено въззивното решение в частта относно наложените наказания, като наказанието лишаване от свобода бъде намалено под предвидения минимален размер на основание чл. 55 ал.1 т.1 НК или в минималния размер, а наказанието лишаване от право да управлява МПС бъде намалено в предвидения минимален размер.

В жалбата на адв.Я. и адв. Ж., повереници на частните обвинители Н. Т. и М.

Т., се претендира наличието на касационно основание по чл. 348 ал.5 т.1 НПК – че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. Отправя се молба на основание чл. 354 ал.3 т.1 НПК да бъде отменено въззивното решение в частта му относно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 8 месеца и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция.

В жалбата на адв. Н., повереник на частния обвинител С. Б., се сочат касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 НПК – неправилно приложение на материалния закон, вследствие на което на подсъдимия е наложено явно несправедливо наказание. Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде приложена нормата на чл. 354 ал.3 т.1 НПК.

В жалбата на адв. К., повереник на частния обвинител Г. Т., също се претендират касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 НПК – неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание поради заниженост и очевидно несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца. Отправя се молба за правилно приложение на материални закон в посочения в жалбата аспект и за постановяване на решение, с което да бъде упражнено правомощието на касационната инстанция по чл. 354 ал.3 т.1 НПК.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия К. Ф. адвокат К. поддържа касационната си жалба, изложените в нея съображения в подкрепа на релевираното оплакване, както и направените искания. Същевременно моли да бъдат оставени без уважение касационните жалби на частните обвинители.

Подсъдимият Ф. се съгласява с казаното от защитника си адв. К., а в последната си дума заявява, че много съжалява и че не е искал да стане това, което се е случило.

Повереникът на частните обвинители Н. Т. и М. Т. адв. Ж. поддържа изцяло подадената от тяхно име касационна жалба против въззивното решение по изложените в същата съображения. Намира за неоснователни касационните жалби на защитниците на подсъдимия. Моли касационния съд да се произнесе като приложи нормата на чл.354, ал.3, т.1 НПК.

2

Повереникът на частния обвинител С. Б. адв. Н. поддържа подадената касационна жалба против въззивното решение по изложените съображения, както и направеното в нея искане. Намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Частният обвинител С. Б. изразява становище, че наказанието на подсъдимия не е справедливо.

Представителят на Върховната прокуратура намира за неоснователни както жалбите на защитниците на подсъдимия, така и жалбите на поверениците на частните обвинители, поради което счита, че те следва да бъдат оставени без уважение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационните жалби доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 64/09.12.2022 г., постановена по нохд № 1204/2021 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, подсъдимият К. К. Ф. е признат за виновен в това, че на 28.02.2020 г. около 22.00 часа на /път/, километър /км/, след изхода на /населено място/ в посока кв./квартал/, при управление на МПС – автобус марка /марка/, модел /модел/ турски рег. № /рег. №/, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2 изречение първо от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, … със състоянието на пътя, …, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като се е движел със скорост 105 км/ч, допуснал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на В. А. Б. и на Т. Н. Т., като на основание чл. 304, предл. първо НПК е признат за невинен и оправдан по обвинението да е извършил деянието вследствие на нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

С тази присъда на основание чл. 343, ал. 3, предл. четвърто, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 изречение първо ЗДвП и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК подсъдимият К. К. Ф. е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от четири години и осем месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, а на основание чл. 343г вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години.

Със същата присъда на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК от срока на наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият Ф. е бил задържан по реда на ЗМВР и на основание чл. 64, ал. 2 НПК, както и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ считано от 28.02.2020 г. до 29.04.2020 г. включително.

С присъдата окръжният съд се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото, като на основание чл. 189, ал. 3 вр. ал. 1 НПК е възложил последните на подсъдимия Ф..

По въззивни жалби на защитниците на подсъдимия Ф. и на поверениците на всички частни обвинители пред Апелативен съд-Бургас е било образувано внохд № 135/2023 г. Същото е приключило с атакуваното пред ВКС въззивно решение № 8 от 23.01.2024 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло и подсъдимият Ф. е осъден да заплати на частния обвинител Г. С. Т. сумата 600 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство.

Всички касационните жалби са подадени от лица, имащи право на жалба;

3 срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт; и в законоустановения срок, поради което са допустими.

Съдържанието и естеството на изложените в жалбите аргументи в подкрепа на заявените касационни основания позволява общото им разглеждане и обсъждане.

Доколкото ВКС следва да се произнесе единствено по надлежно релевирани в касационните жалби основания, се налага да бъдат направени следните уточнения, определящи пределите на настоящата касационна проверка:

Претендираното в жалбата на защитника адв. В. касационно основание по чл.

348, ал. 1, т.2 НПК не следва да бъде разглеждано, тъй като е заявено само формално и декларативно, без да е подкрепено с никакви конкретни съображения. Разпоредбата на чл. 351, ал. 1 НПК поставя изискването да бъде посочено в какво се състои касационното основание; данните, които го подкрепят; и искането, което се прави. Но в случая това императивно изискване не е било изпълнено относно твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.2 НПК. Освен това в жалбата на адв. В. е заявено и оплакване за необоснованост на въззивното решение, но доколкото необосноваността не представлява касационно основание, тя поначало не може да бъдат предмет на проверка от ВКС в производство по Глава 23 от НПК, поради което не следва да бъде разглеждана. Отделен е въпросът, че това оплакване е адресирано към съвсем друго решение на АС-Бургас - № 23/09.03.2023 г. по внохд № 5/2023 г., а не към решението, предмет на настоящата касационна проверка.

Не следва да бъде разглеждано и заявеното в жалбите на поверениците адв. Н. и адв. К. касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК - нарушение на материалния закон. Аргументите, с които в жалбите на тези повереници се обосновава наличието му, не са в съответствие с неговото съдържание. Оплакването за нарушение на материалния закон е основано на твърдения за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 108 ал.1 и чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП и на заявено в тази връзка несъгласие с изводите на предходните инстанции, че преди процесното ПТП пострадалите са имали качеството на пешеходци по смисъла на 107 ал.1 ЗДвП, че са нарушили задълженията си на пешеходци по чл. 108 ЗДвП и че по този начин са съпричинили противоправния резултат. Но оспорваните от поверениците обстоятелства, че пострадалите са имали качеството на пешеходци по смисъла на 107 ал.1 ЗДвП, че са нарушили задълженията си като пешеходци по чл. 108 ЗДвП и като участници в предходно ПТП по чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП и че поведението им е довело до съпричиняване на вредоносния резултат нямат отношение към тълкуването и прилагането на нормите от НК, нарушението на които обосновава материалната незаконосъобразност, както и към прилагането на норми от друг нормативен акт, към който да препраща бланкетна норма от НК. Относно последното следва да се отбележи, че в случая нормите на чл. 108 ал.1 и чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП не запълват диспозицията на инкриминираната и приложена от съдилищата материална наказателноправна норма на чл.343 НК, поради което тяхното неправилно приложение е ирелевантно за преценката дали е осъществено касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК. С оглед на това ВКС намира, че изложените в жалбите на поверениците адв.